Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 5 май 2017 г.

Основните екзистенциално-психологически причини Боко да се натиска да е във властта колкото се може повече време



Боко стои на власт по две-три най-важни причини психологически причини: първо, за да има имунитет, закрила от властта - за да не го гръмнат приятелите на мафиотите, които той гръмна когато взе властта; второ, за да се вози на колите на държавните премиерски кортежи, които, знаем, имат право да надуват сирените и да изпреварват всички други коли на пътя, това, предполагам, доставя неописуемо наслаждение на нашия тъй чистосърдечно обичащ властта премиер; на трето место он прави нужното да е във властта за да му целуват ръка пълчищата бодри подлизурковци, натискащи се за съответните държавни постове и служби. Боко обича да дава това-онова, знаете, он се изживява като Кръстникът на мафията - за него мафия и държава са едно и също нещо.

Тези са основните екзистенциално-психологически причини Боко да се натиска да е във властта колкото се може повече време. Иначе он хал-хабер си нема за истинския смисъл на властта, политиката и управлението... Тодор Живков не е могъл да му преподаде нищо за тия неща по причина на чрезвичайната си простотия.

За малко да забравя, има и още една причина за Боковото натискане да е във властта: да реже ленти, туй е най-любимото му занимание, оти от непрежалимото време на комунизма помни как бай му Тодор Живков режеше ленти и Боко от дете е имал мечта един ден да прави същото!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Освен това преди време той каза,
че ако излезе от властта, го чака края,
каквото и това да значи..
Г-н Грънчаров е прав !

Nikolov Konstantin

Анонимен каза...

Посткомунистическата политика функционира по други правила, затова тези психологизми са неуместни. Защо бяха във властта например Попов, Виденов, Беров или Симеон? Те също ли се натискаха да са във властта? – Нищо подобно, тях, подобно на БМБ, ГИ НАТИСКАХА да са във властта. Публичните посткомунистически политици са само фигуранти и марионетки, които НЕ СЕ БОРЯТ ЗА ВЛАСТ И ВЛИЯНИЕ като политиците в старите демокрации. Те са дълбоко зависими и наплашени хорица и сигурно имат някакви мисли, чувства, желания и страхове, някои от тях може би се опасяват вкл. са физическото си оцеляване, но дали, докога и в какво качество ще бъдат в политиката, решават не те, а кукловодите. А техните скрити зависимости ги правят още по-раболепни. Така че те служат, докато по една или друга причина изчерпат своята полезност за стратегията.