Денят на отворените врати в ПГЕЕ не е ден и не е съвсем отворен, а пък ний пишем сигнал до Кмета заради... едно отсечено дърво!

Вижте сами, ето, погледнете: ОБЯВА

Да, оригинално е записано "медиЙте", грешката си я бива, спор за това няма - както подобава за една елитна професионална гимназия, чиято директорка е преподавателка именно по български език и литература!

А който иска да посети училището в Деня на отворените врати, той трябва... предварително да се регистрира и дори, предполагаме, да бъде одобрен от началството! (Това имаме предвид като казваме, че отвореният ден не е съвсем отворен; а не е и ден, щото само за два часа - !!! - ще продължи мероприятието, наречено "отворен ден" или "ден на отворените врати"!) Логично е: "отвореността" се асоциира със свободата, а ръководството на ПГЕЕ е прочуто с ненавистта си към това "буржоазно излишество"!

Защо се правят тия странни неща ли? Дали не са по причина на това да не би в един наистина отворен ден, в един ден на наистина отворените врати в училището да влезе пак "тоя толкова неприятен човек", дето протестира вече 70 (!!!) дена до входа към двора на училището?! Предполагаме, че има такава една абсурдна зависимост - особено след като ръководството на училището нареди тия дни да бъде... отсечено тъкмо дървото, намиращо се непосредствено до мястото на протеста! Отсекоха точно това дърво понеже горкото дърво осигуряваше сянка на протестиращия, а ето, идват вече пловдивските горещини: нека този "лош човек" да се пече занапред под безжалостното пловдивско слънце - та да се принуди да се откаже от протеста си най-сетне! Това се прави именно защото ръководството на училището е прочуто също така и с... хуманността си: една специфична "хуманност" де, нашенска "хуманност": като почне да се пече под безжалостното пловдивско слънце протестиращият уволнен учител, който протестира непрекъснато вече 70 дена, ще се принуди да се откаже от протеста си, ето, в това се заключава въпросната "хуманност", въпросното "човеколюбие"! Ний обаче, понеже сме подли, решаваме да запитаме властта дали ръководството на ПГЕЕ в Пловдив е взело надлежно разрешение за отсичането на това нещастно или злополучно дърво, което е имало неразумността да расте толкова близо до мястото на протеста:

До инж. Иван Тотев, Кмет на гр. Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

СИГНАЛ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, уволнен от ПГЕЕ в Пловдив учител по философия, който протестира за свобода в образованието вече 70 дена на тротоара, до централния вход към двора на ПГЕЕ в Пловдив

Уважаеми господин Кмете,

Уважаеми г-н омбудсман,

Да, наистина протестирам точно 70 дена на това място, днес се навършва 70-тия ден от началото на протеста ми. За тия 70 дни ръководството на ПГЕЕ в Пловдив, което аз с проТЕСТа си именно проверявам доколко то е привързано към ценностите на демокрацията, на свободолюбието и на човеколюбието, не можа да осмисли така и така създалата се многозначителна ситуация, очевидно на него му е необходимо още много време за мислене, е, ний сме разбиращи хора, ще му осигурим необходимото му време за мислене, за търсене на истината. За тази цел ний основахме там, на тротоара, свое АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ, което именно се старае да помага на мисловния и съзнателен процес както на самозабравили се директори на учебно-възпитателни и личностно формиращи учреждения, така и за повдигане на гражданското съзнание на и на младите хора, учещи в това училище, така и на гражданите на Пловдив. Както и да е, уважаеми г-н Кмете, този път обаче Ви пиша по един друг повод, много ме вълнува, не крия това, как ще реагира на сигнала ми кметската администрация.

Значи аз протестирам там, на тротоара, до централния вход към двора на въпросното образователно, възпитателно и личностно формиращо заведение, а наблизо до мястото на протеста ми, там, където си поставям масата с лозунгите, с книгата за събиране на подписка и пр. растеше едно високо, хубаво дърво, което имаше добрината да ми осигурява сянка, знаете каква непоносима горещина е особено през летните пловдивски слънчеви дни, които ето сега започват. Е, ръководството на ПГЕЕ в Пловдив, което очевидно е така напреднало в мисленето, успя да схване този детайл и нареди... да бъде отсечено въпросното дърво, което е имало неблагоразумието да расте в такава укорителна близост до мястото, където един подложен на унижения от администрацията на училището уволнен учител по философия протестира вече трети месец, да, г-н Кмете, нещастното дърво в началото на тази седмица беше безжалостно отсечено!!! дали е било отсечено случайно или предумишлено (злоумишлено) ний не знаем, но все пак ни е чудно защо след като има толкова много дървета в двора на училището администрацията нареди да бъде отсечено именно дървото, което се намира в непосредствена близост до мястото на моя протест - и по тази причина ми осигуряваше тъй живителната сянка! От друга страна ме тревожи и този въпрос: взела ли е администрацията на ПГЕЕ в Пловдив надлежно разрешение от съответните общински служби и власти за отсичането именно на това дърво, как е мотивирала своя избор за отсичането на точно това дърво, получили ли е надлежното разрешение и прочие! (Между другото това специално дърво не беше нито болно, нито с нещо заплашваше учениците и хората, минаващи по тротоара, много ми е чудно защо точно то беше избрано да бъде повалено и отсечено!) Ето на тази въпроси, уважаеми г-н Кмете, Ви моля да ми отговорите по също така надлежния ред, мисля, че като гражданин и данъкоплатец, загрижен за законността и реда в моя град, имам пълното право да Ви ги задам. (Можете да видите кадри, показващи клоните на безжалостно поваленото дърво ето тук: В Алтернативното училище на протеста днес, там са клипчетата от протеста, записани в деня на отсичането на дървото, именно понеделник, 29 май 2017 г.)

Уважаеми г-н Кмете, налага се да Ви пиша и по един друг проблем, който изпъкна по времето на моя толкова продължителен вече протест. Оказа се, че във връзка с получаването на разрешителни за гражданския ми протест от кметската администрация аз имах много главоболия, причинени ми от парадиращата със своите "големи връзки сред всички власти" директорка на ПГЕЕ в Пловдив. Най-напред тя направи нужното в първите дни на протеста ми, когато още не ми беше излязло разрешението, полицията да ми състави два акта, по единия от който ми беше връчено и полицейско разпореждане да заплатя глоба от 100 лв., наложи ми се да обжалвам това разпореждане, ето, след няколко седмици ще се проведе съдебното дело по този въпрос (показвам Ви, за достоверност, призовката за въпросното съдебно дело). След това директорката пък започна да влияе по неправомерен начин на кметски чиновници, които под нейно влияние успяха да изместят дори място на протеста ми! Изхождайки от тези неоспорими обстоятелства за продължаващия административен тормоз от страна на самозабравилата се властваща особа, стигам до заключението, че е напълно възможно (аз давам пълна гласност на този мой сигнал чрез блога си) директорката на ПГЕЕ в Пловдив да се опита така да повлияе на кметската или на общинската администрация, че този мой сигнал, дето се казва, да бъде "хвърлен в коша", т.е. да не му обърнете никакво внимание. Ето по тази причина Ви призовавам все пак да си изпълните дълга, да проверите случая около това отсечено дърво, ако се окаже, че то е отсечено единствено по каприза на директорката, да задвижите процедурата по наказването й за такъв един евентуален произвол, независимо от това, че тя, предполагаме, е от същата партия, от която сте и Вие, уважаеми г-н Кмете, все пак, по закон, всички сме равни, не вярваме, че като държавен служител Вие можете да си помислите, че някои приближени до партията Ви лица са с някакви "специални права", един вид са "по-равни" и прочие. Простете за тази забележка, но понеже съм не само философ, но и психолог и добре познавам нашите господстващи нрави, ми се наложи да Ви предупредя в един такъв смисъл, сам разбирате, че това се налагаше, е то при това е за доброто не само на кметската институция, която Вие оглавявате, но и за доброто на свидната ни община и държава.

С уважение: (подпис)

1 юни 2017 г.

Пловдив

Това писъмце написах до кмета на Пловдив. Ще го пратя и до всичките медии. Толкова за днес. Желая ви хубав ден! Ще се видим, ако искате, в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", което започва (на живо) днес от 11 часа по Пловдивската обществена телевизия. Днес смятам да поставя темата за нашата човечност - през призмата на толкова скандалната история на бездомницата баба Марийка. Да, за баба Марийка днес ще си поговорим в предаването - и ще си поговорим и за това дали можем с нещичко да й помогнем - преди баба Марийка да бъде убита от нашето безразличие, от нашата безчовечност, от нашата безчувственост!

Да, ако нищо не направим за да помогнем на баба Марийка някак да излезе от тежкото положение, в което я натикаха хората, дето живеят в същия вход на жилищния й блок, по моята теза ний, всички пловдивчани, дето стоим и само гледаме сеир, без да си мръднем пръста да й помогнем, ще сме убийците на баба Марийка, която нищо лошо никому не е сторила, тя не е никакъв престъпник та да бъде наказвана така жестоко, единственият грях на тази самотна и възрастна жена е че обича котките и кучетата и че по цял ден се грижи за тях! Толкова и по този въпрос. Полудял съм "несъмнено" щом поставям така въпроса за бездомницата баба Марийка, така ли мислите и вие?! Хубаво. Ваша воля. Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo