неделя, 4 юни 2017 г.

Компютър мой, враг мой - или защо не можем да излъжем майките си


Какво нещо е майката - всичко разбира. От майка си нищо не можеш да скриеш, майчиното сърце разбира всичко. Ето, трети месец уж крия от майка си, че войнствената директорка на ПГЕЕ в Пловдив отново ме опраска, отново ме уволни - нищо че преди годинка само съдът ме върна на работа, знаете, аз съм там учител по философия и то от много години, но ето, в гербовашко-милиционерските времена съм подложен на такива гонения и репресии, каквито не са ме сполитали даже по времето на първосортния комунизъм! (А това много говори и показва, то е многозначително! Но, моля, не ме разбирайте, че предпочитам комунизма пред гербовашката милиционерщина, не, нема такова нещо, чак такъв идиот не съм.) Значи аз киря от майка си, че съм уволнен, а тя всеки път, като дойда при нея, и също така всеки път като й се обадя по телефона (аз й се обаждам всеки ден) започва разговора ни така:

- Как си, сине, на работата? Май има нещо, което криеш от мен? Сигурно имаш какви ли не проблеми, пък криеш от мене. Много се пази, че здравето ти е зле, ще те съсипе тази твоя работа!

Аз, разбира се, казвам винаги ето какво:

- Няма нищо де, нормално е, какво да има?! Карам я някак. Бива горе-долу. Нема бляскави неща в тоя живот, сама го знаеш. Винаги на всяка работа си има кусури и недостатъци. Бъди спокойна, оправям се!

Майка ми недоверчиво клати глава, цъка с език и ми вика:

- Абе то така е, ама гледай да се нагаждаш, прави като другите. Директорката миряса ли? Тая нема да ти прости, знам аз. Познавам аз на какво е способна една жена, на която си и развалил хатъра.

Аз се смея и викам, че с директорката се разбираме "чудесно", това си е истина, същински... чудесии са нашите отношения, нали така? Значи нищо не лъжа, нали така излиза? Майка си аз не лъжа, само и спестявам горчивата истина. Пак съм безработен. Тоя път съм безработен и то без никакви средства за съществуване - нямам право на обезщетение за безработица защото от предишното ми опраскване не са минали три години. Ако това нещо го разбере майка ми - ще умре. Няма да понесе тази горчива истина. Като стана дума за пари, ето още един факт, за да видите, че майките всичко разбират. По отношение на парите с майка ми водим всеки път големи спорове.

Работата е там, че аз пътувам всяка седмица да гледам майка ми в събота и неделя, тогава си почива нейната "социална асистентка", което значи, че държавата оставя инвалидите в събота и неделя на произвола на съдбата, да мрат, събота и неделя нито ще ядат, нито нищо нема да правят инвалидите - белким некой инвалид умре та да спести пари на държавната хазна! Значи за да пътувам от Пловдив до Долна баня аз всяка събота е ниделя трябва да имам по една двайсетачка най-малко за бензин (да платя бензина за отиване и връщане). Да оставим това, ами майка ми се нуждае от разни неща, плодове, кашкавал, мляко, такива неща й купувам аз от Пловдив, уж тук са по-евтини. По десет-двайсет лева отиват и за такива неща, купувам й шоколад, сладки, ей-така, да не отида с празни ръце. И като й занеса всичко, майка ми казва всеки път:

- Ти си се охарчил много, чакай да ти дам парите за всичко купено. Ти немаш пари, всичко до стотинка ще ти върна. Вие иначе какво ще ядете в Пловдив?

- Майко, моля те, недей, аз си имам пари, няма да ми връщаш нищо. Това о подарък от мен, ти ти ми майка, гледала си ме, ето, сега аз си връщам малка част от дълга ми към теб.

- Ти да мълчиш. Всичко ще ти върна. Ти немаш пари. Имаш семейство. Вас си гледайте. Аз ще ти върна всичко от пенсията. Вземаш и няма да спориш с мен.


Аз - рисунка от уличен художник, рисуващ в кафенето... нарисува ме, после ми даде рисунката и ме помоли да му дам 1 лев за да си плати кафето...

И майка ми бръква в едни кърпи дето на възел е скрила скромните парици от пенсията си. Вади и ми дама точно 40 лева, и за бензин, и за разните стоки, които съм й купил. Аз в портмонето си имам само една десетачка, колкото да си налея бензин в колата да се върна в Пловдив, а понякога и такива пари нямам в портмонето, а имам само жълти стотинки. Казвам тогава на майка следното:

- Ето, прибери си останалите пари, дай ми само десетачка за бензина, друго не ми трябва. Другото е подарък от мен. Няма да взема никакви пари от теб. Грехота е да взема.

- Ти да мълчиш! Земаш всички и ще мълчиш! Ще се скараме ако не ги вземеш! Я го виж ти, ти имащ семейство, него си гледай. мене няма да гледаш. Аз си имам пенсия и ще си върна всичко.

И това е, спорим но в крайна сметка майка побеждава. Понякога скришно и връщам част от парите, но тя взе да ме усеща и почна да пази да се правя това. Излиза, майка ми интуитивно разбира, че вече съм съвсем без пари и на това основание може би пак инстинктивно ми връща всичко. И така ме спасява. Щото аз иначе доста задлъжнях на сина. Той единствен работи - след опраскването на свидната ми съпруга, тя пострада също заради мен, нея я опраскаха (тя също е учителка) за да ми отмъстят заради моя граждански протест за свобода в образованието. Такива работи. Трудно е човек да утаи истината от майка си защото майчиното сърце всичко разбиа.

Мога, разбира се, да кажа на майка да си взема за събота и неделя частна помощница, да й плаща от пенсията си, аз да не идвам. Така майка ще спести некой лев, щото моето идване е доста скъпо. Но като разбрах, че майка ми всъщност ме иска мен защото иска да има с кой да си поприказва - не е лесно да стоиш дни и нощи съвсем сам, пред телевизора! - аз засега продължавам да идвам при нея, приказваме си два дена, приятно ни е, това сякаш й дава нови сили. Затуй и вие недейте да пренебрегвате старите си майки и бащи, идвайте по-често при тях, те имат голяма нужда от тях. Те имат нужда от близост. Стойте по-близко до тях. Стига да можете де.

Толкова за днес. Майка ме вика от съседната стая и ви оставям. Много ми се сърди като седна на компютъра. Компютърът й е съперник в общуването с мен. Мрази компютъра ми моята майка. И го нарича мой враг. Не е далеч от истината. Хубав ден ви желая, бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

19 коментара:

Анонимен каза...

А как се връзва тази „благородна лъжа” с етиката на Кант, че винаги и при всички обстоятелства трябва да казваме истината? А иначе е редно да помислите за някакъв източник на доходи, защото протестът си е протест, но да се виси ВСЕКИ ден с часове пред ПГЕЕ ми се струва пресилено,а без пари в съвременното общество и най-непретенциозните философи ще са в изключително неприятна ситуация. Ако бяхте ерген и свободен човек, всичко това няма да е проблем, но човек със семейство има отговорност не само пред себе си, а и пред другите. Затова истинските борци за човешки правдини не бива да се женят. Между другото повечето велики философи не са се женили. Може би защото са ценели свободата и независимостта повече от всичко, докато Вие, макар и да фетишизирате свободата, все пак сте решили да се обвържете.

Анонимен каза...

Той самия не зане какво иска и какво прави, целия му живот е хаос и комунистически връзки. Затова и се е побъркал.

Ангел Грънчаров каза...

Другарю кагебисткий морализаторствующий комуноид и мрънкало, толкова сте неадекватен, че сте направо жалък! Вие, таваришч, сте до такава степен дървен "философ", че не е пресилено да Ви нарека имбецил или дебил, както предпочитате. При това Вие сам сте се отказал от мизерната си личност, та затова не можете да претендирате, че това е някаква обида. Значи не е трябвало било да се женя, не е трябвало да имам семейство, за да мога да бъда борец за свобода, абе идиот с идиот такъв, откъде ти хрумна точно тази толкова пищна идиотщина? А ти за що се бориш, имбецил такъв?!

И още едно нещо, доказващо имбецилщината ти: трети месец протестирам, не си направи труда да разбереш какъв е смисъла на тоя мой проТЕСТ, въпреки всичките ми опити да го изясня. Много си зле, таваришч. В КГБ само дебили ли вземат на служба, моля те да отговориш поне на този въпрос...

Ангел Грънчаров каза...

Другарке, дето пак се обади като черна станция: какво стана ма, другарке, почна ли да четеш? Как е положението, още ли ти тече бясна пяна от устата като отвориш блога ми?! Чети и мисли, това е моята препоръка - и ще се спасиш. И се моли на Бога да те отърве от злобата и завистта. Вярно, некадърна си, но това не е болка за умиране. А против комунизма да говориш е тъпо: та ти самата си комунизма, срещу себе си ли говориш ма, скудоумна другарке?! :-)

Анонимен каза...

Левски неслучайно не се е бракосъчетал. А иначе характерно за нарцистичното личностно разстройство е невъздържаната, агресивна реакция при най-малката критика, затова не се учудваме, че четем: дебил имбецил, идиот и т.н. В действителност това са добронамерени съвети и забележки от философ към философ, не атака срещу сакралната Ви персона, а най-малко пък тя изхожда от КГБ, надценявате се, там имат друга работа и със сигурност не се занимават с Вашата персона. Нямате ли познат или приятел психоаналитик? Макар че съм скептичен към психоанализата, мисля, че няколко сеанса няма да Ви се отразят зле, в Америка всички ходят редовно на психоаналитик и вземат антидепресанти, в това няма нищо нередно или срамно.

Анонимен каза...

Ако човек чете коментарите, ще забележи, че Ангел от ден на ден става все по-лабилен психически и вече не може да си контролира емоциите и поведението. Все по-често бълва епитети, все по-рядко дава някакви кохерентни доводи за тезата си.

Колкото до това, че е женен, искам да уведомя горекоментиращия, че Ангел не се ожени заради пловдивското жителство, не защото обича жена си, или защото има желание за родителски отговорности.

Отношението към жена си, което демонстрира редовно, ясно говори за това колко нещастна е тая жена с него, да не говорим за сина му.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч комуноидный деревянный "философ", а сега обаче, понеже ми сложихте "психиатрична диагноза" (подражавайки на една друга особа), ще Ви се наложи, независимо че сте скрит зад дебелия дувар на анонимността, да си кажете личните данни - за да заведа срещу Вас едно съдебно дяло, където да имате възможност най-компетентно да си защитите диагнозата. Понеже прекалихте с моята толерантност, понеже минахте някои граници, сега ще Ви се наложи да отговаряте. (Имам айпито Ви и ако не си дадете сам данните, ще уведомя съответните органи за да Ви издирим и да може да застанете зад думите си в съда.)

Другарката, която Ви приглася като черна станция, ний също й знаем айпито (и не само това й знаем щот успяхме да я идентифицираме) и ще й се наложи също да отговаря за думите си.

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, не съм искала да ви нагрубявам и вероятно греша, като писах, изглеждате лабилен психически. Бях ядосана и не премислих думите си. Моля, приемете извиненията ми.

Анонимен каза...

Освен това се присъединявам към негодуванието ви, че предишният анонимен ви сложи диагноза "нарцистичното личностно разстройство". Не знам дали такова заболяване съществува, но е грозно ей така да се подхвърля по адрес на непознати.

Анонимен каза...

И още нещо, г-н Грънчаров. Ще ви призная, че аз имам свои собствени диагностицирани проблеми с емоционалното си състояние и затова невинаги ми се удава да си контролирам емоциите.
Ще положа всички усилия това да не се случва повече и да не ви нагрубявам така. Още веднъж, моля, премете извиненията ми. Отлично съзнавам, че сте добър човек и ценна личност.

Може ли да Ви помоля за нещо? Моля ви, не пишете, че съм "комуноид". Не симпатизирам на комунистическия режим! Моля ви.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко или госпожо (приемете което обръщение Ви харесва повече), приемам извинението Ви. Радвам се, че осъзнахте, че така не бива да се говори на един човек, особено когато сте му на гости (блогът ми е нещо като мой дом), все пак трябва да се държим прилично с домакина. Аз лично съм привърженик на съвсем човечното общуване, но си дайте ако обичате сметка за това как се чувствам след като в блога ми (по който, не зная дали забелязвате, хвърлям твърде много труд) една категория посетители всеки ден се държат с мен направо отвратително, подобно на хулигани. Да, опитайте се да се поставите на моето място: аз пиша за твърде сериозни проблеми (при това касаещи ме и лично, и то много пряко и дори съдбовно!), а те непрекъснато ме плюят както могат.

Държа и аз да ви се извиня за обидите, които съм Ви нанесъл: извинявайте! Не ме оправдава и това, че винаги когато се държа така съм бил крайно обидно и грозно предизвикан. Аз никога не нападам и обиждам пръв, не зная дали сте го забелязала.

Комунод повече няма да Ви наричам, щом не симпатизирате на комунизма! :-) Щом осъзнавате, че не симпатизирате на комунизма значи сте се преборила донякъде с комуноидността, която, прочее, тресе всички нас, включително и мен самия (на моменти).

Хубава вечер Ви желая! Мисля, че не е толкова трудно да бъдем човеци...

Анонимен каза...

Така е - хората, които сме на години си кретаме, някои си карат инвалидните колички, а младите хора са по барикадите и няма кой да ги похвали, нали? Няма кой да им занесе храна и вода ! Само че, къде са барикадите и кой ще ни каже, Грънчаров?!

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Ний не сме излезли там, г-н Парпулов, за някакви си там... хвалби! Съвсем други неща ни вдъхновяват нас. Но българската народна душа е такава, че много обича да гледа сеир - и също така никога не би подкрепила на дело новостите, щото е инертна за промяна. И заспала. Това е положението. Знаеш го превъзходно. А теб не те виня или коря за нищо. Ако така си го разбрал - извинявай! Бъди жив и здрав!

Анонимен каза...

Аз от изборите 1990 година до 2000 помагах с каквото можех. СДС се превърна в партия ... Иван Костов пред "Св. Александър Невски" ни каза "Няма да ви предадем! Няма да ви излъжем!" Всички чакахме лустрация .... Сега вие какво чакате??? !!!!

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Разбрах, Вие сте разочарован от... Костов и по тази причина смятате, че понеже Костов не ни оправи както трябва (затова той е виновен за абсолютно всичко!), трябва да седим със скръстени ръце и да чакаме следващия месия да ни оправи както трябва! Чудесно разсъждение, нема що!

Хубаво е че все пак си дойдохме на думата: Костов е виновен за всичко! :-) И демокрацията, по тази логика, е виновна за всичко! :-) Остава да намесим и циганите че са виновни за всичко и тогава ще я втасаме... :-)

Анонимен каза...

Не съм коментирал Костов, а само съм цитирал това, което съм чул с ушите си! Костов е минало свършено време ... Кажете ми сега, вие какво чакате? Три партии, обещаващи промени, реформи, декомунизация и т.н. и т.н. не направиха коалиция и сега са извън Народното събрание, в което са Патриотите, Марешки. Дори Патриотите са и във властта !!! Реформаторите като бяха в предишния кабинет какво направиха? Миглена Пръмова беше вице-премиер и министър на МОН. Като виждаш, че нещата не са такива, каквито трябва да бъдат - просто си даваш оставката (както направи правосъдният министър Христо Иванов). Пишете ми ясно и точно вие какво чакате още, от кого и от къде за да тръгнат честните хора с вас, както беше при Съюза на демократичните сили. Всичко друго е от лукавого - Костов такъв ли е или е унакъв, народът какъв е - хубав или лош и т.н. и т.н. Можем да си говорим по тези въпроси, колкото искате, но това не е от значение. И за това искам отговор - точен и ясен вие какво чакате още, от кого и от къде !

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Е, инженерът, вари го , печи го ...си иска точността и ясността...:-) А социално публичните работи са доста поразмити..., дан говорим за нарочното им размътване от ЦЦ, ББ, цацаров, трактора, монтерейския, библиотекарски кръг и вся остальная вмирисана от гледане на пъпа си комунно-журналистическа сволочь, за да ловят рибата си в мътни води уважаеми г-н Парпулов, не сте ли съгласен?!

Пък отговорът съществува и си е пределно точен и ясен - светлият, разумният пример на Ангел Грънчаров! Нека, който има сили и възможности да го следва!Който има разум да го разбере и смелост да го последва...Останалите ...поне да го подкрепяме тука и всякак с разума и с душите си...Че ...смачкат ли го...майка ни жална...Но никак не ми се вярва, че ще могат свинските навързани комунни черва да му се опрат...:-)

Владимир Петков

Анонимен каза...

Дай Боже, г-н Петков, да е това!

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Г-н Парпулов, на твоя въпрос:

Пишете ми ясно и точно вие какво чакате още, от кого и от къде за да тръгнат честните хора с вас, както беше при Съюза на демократичните сили. Всичко друго е от лукавого - Костов такъв ли е или е онакъв, народът какъв е - хубав или лош и т.н. и т.н. Можем да си говорим по тези въпроси, колкото искате, но това не е от значение. И за това искам отговор - точен и ясен: вие какво чакате още, от кого и откъде?

Отговарям ето как:

Аз съм оптимист. Партиите на олигархичното и ченгесарско-мафиотско статукво, които в момента са в Парламента, скоро и непременно ще се издънят по всички линии. А автентичните десни, а това значи антимафиотски сили, борещи се разбиване на олигархично-мафиотското и ченгесарско статукво следва да се обединят около своите естествени и доказали се вече лидери - Радан Кънев, Христо Иванов, Мартин Димитров, Методи Андреев, Петър Славов и останалите около тях. Те трябва да се обединят в единен антимафиотски и античенгесарски блок, който, по моето виждане, след краха на партиите на ченгесарсщината и милицонерщината, има всички шансове най-накрая да спечели пълно мнозинство - за да направи пълната промяна, оня завой в политиката, който жадуваме още от 2001 година (когато мафията и ченгетата успяха да ни прецакат, та досега). Това е моето виждане.