На работещите в образованието им се разрешава да пошумят по време на промяната.
Народът не е способен да напише "Божествена комедия", но за сметка на това може да изгони от родината му нейния автор, а след това много векове наред да се гордее с него. (Още един пример, този път от мен, Ангел Грънчаров: гърците пък толкова много векове се гордеят със Сократ, когото приживе направо убиха!)
Ако човечеството знаеше своето бъдеще, то не би се смяло толкова много, разделяйки се с миналото си.
Вечният асортимент: твърдият хляб на истината и маковата франзела на лъжата.
Потърка си очите и престана да вижда окончателно...
Намерилият изхода ще го смачкат най-напред.
С въздуха на свободата понякога ни и подхлъзват... (Оригинал, на български е непроводимо: Воздухом свободы иногда надувают.)
Не е достатъчно да дойдеш на власт, трябва и да си отидеш от нея жив.
Върху тресавище може не само да стои град, но и да се крепи държавата.
Мойсей 40 години водил евреите по окупираните палестински територии.
Толкова предразсъдъци изкорениха, а разсъдък съвсем нямат...
Когато дълго отстояват истината, вярата пада като утайка...
Някои и от Гетсиманската градина успяха да съберат богата реколта.
Еволюцията е започнала от момента, в който маймуната се е почувствала човек.
Носорогът наистина лошо вижда, но при неговата тежест това вече не е беда.
Явява ли се свобода осъзнатата необходимост да попаднем в робство?
Много още неизвестни страници на нашата история чакат своя час...
Децата на превитите израстват гърбави.
На държавната палитра няма място за цвета на срама.
Кога си отива от кораба плъхът когато е капитан?
От лоста на властта трябва да снемаме отпечатъците на пръстите.
Вятърът на промените не трябва да ни духа в ушите.
Границата на робството не може да бъде пресечена нелегално.
Изнасилени ли са масите когато ги е овладяла идея?
Ако цирковата мечка е вдигнала лапа, това не значи, че тя е "за".
Народът си присвоява гениите.
Когато искат да измамят човека, го ласкаят.
Какво е човекът от гледна точка на маймуната? Пример за това до какво води трудът.
Искаш да се укриеш от дъжда? Вдигни се над облаците.
Става така, че варварите заемат в империите ръководните постове.
За величието на епохата попитайте смачканите от нея.
Опиянените от властта си лекуват махмурлука с кръв.
Един юноша не го признали за художник. Той станал фюрер. Трябва да сме по-внимателни с талантите.
Ако павианът има червен задник това не значи, че той е революционно настроен.
Във военно време нищо не се цени по-скъпо от плоското стъпало.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар