Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 29 юни 2017 г.

Сам се чудя как оцелях в ужасно грозните ексцесии, които ми се стовариха върху главата: единствено Божията милост и щедрост ме държи в живота все още


Пак искам да пиша в своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, знаете, че написаното от тази поредица през последната паметна година вече го събрах в сборник (получиха се... 9 части, всяка от тях по около 200 страници!), този сборник има за мен и едно чисто приложно значение, така да се рече, ето, за първи път съобщавам, че именно той ще бъде предоставен на уважаемия съд като основно писмено доказателство по заведеното вече от мен съдебно дяло за отмяна на заповедта за моето опраскване (уволнение); на съда вече предоставих, ведно с исковата молба за завеждане на дялото, две части от този дневник, успях най-сетне да завърша оформянето и на останалите 7 части, които ще предоставя на съда и на друга страна (администраторката на ПГЕЕ в Пловдив, училището, от което бях уволнен) съвсем скоро, тия дни. В дневника си съм описал, на чисто документална основа (на първата страница на изданието затова пише и следното: Документално изследване, базиращо се единствено на фактите от живота), всичко онова, което наистина е станало, там са всички ония жалби, доклади, предложения, мои инициативи и пр., отправени до нехаещите за вършещите се безобразия институции и властни длъжностни лица от образователната сфера, там са всички мои есета, в които описвам преживелиците си и реакциите си по повод на случващите покъртително абсурдистки или кафкиански по същината си сценки от богата компроматна подготовка на това мое епично, така да се рече, поредно опраскване от тъй непримиримата в нескриваната си ненавист към моята скромна персона директорка на ПГЕЕ в Пловдив. Тия дни завърших предпечатната подготовка на този сборник документи като го оформих и в по-обичайния за съда формат А4 и днес-утре го пращам в печатницата, ще го отпечатам в съвсем скромен тираж (ако някой иска да си поръча този епос, който един ден ще стане библиографска рядкост, може да го стори само днес, на моя имейл може да си даде поръчката).

Вчера дойде призовкарят или разсилният от съда и ми донесе, както вече ви известих, една огромна папка с писмени "доказателства", т.е. с компроматни документи, изработени от неспиращата своята денонощна производствена дейност фабрика за компромати, създадена от тъй иновативно и авангардно мислеща директорка на ПГЕЕ в Пловдив. Аз вече публикувах едно бисерче, един рубин, един скъпоценен камък, един диамант, простете, но не намирам точната дума, с която да изразя възхитата си от този велик исторически документ, същински памятник на нашето бурно и така болно време; той може да се прочете Един страхотен шедьовър на компроматната литература, приятно забавление ви желая!. Ето и някои от многозначителните реакции на читатели, които са изразили чувствата си по следния начин:

Иванка Топалова каза: Ако писмото не е фалшификат и е подписано от "колектив" на ПГЕЕ, по-добре е този колектив да се прехвърли в някое училище в Турция - и много ще бъде привилегирован при управлението на Ердоган!

Jordanka Suchowiejko каза: Интересно с какво толкова ги е обидил Ангел Грънчаров, та чак да напишат отворено писмо!? Аз съм от щастливите възпитаници на ТЕТ 1971-75, които имаха няколко изключително нестандартно мислещи учители и въпреки сложното време не се страхуваха да са такива. Много научих от тях и съм благодарна на съдбата, че ги срещнах.

А този колектив, привърженик на стандартите, е крайно време да си смени професията.

На което моя милост отвърна ето как: Това Отворено писмо на сплотения колектив не е фалшификат, за което свидетелстват и подписа на директора с печат "Вярно с оригинала", който е на изображението. Тъй че всичко е съвсем истинско. Пропуснах да кажа и това, че въпросното писмо е подписано от точно 140 човека, това е именно целият сплотен учителски колектив (с едно-две изключения само всички учители са го подписали!), под него са били заставени да се подпишат и служителите в училището, другият персонал, а също така и, предполагаме, е няколко десетки ученици-активисти, от тия, които са много близки до ръководството и изпълняват безукорно всяко негово негово нареждане. Не зная дали следва да публикувам и листата с подписите, щом писмото е наречено ОТВОРЕНО, това означава, че в него нищо не следва да е тайна, нали така, който го е подписал е поел риска да бъде публикувано името му, какво ще кажете, да публикувам ли и листите с подписите? Аз смятам, че е задължително да ги публикувам, с оглед да спомогна за по-нататъшната работа по промяна на тъй гибелния манталитет, разпространен в рамките на въпросната административно-командна и ранно-феодална образователна система...

Това написах там. Вие как мислите, да публикувам ли целия списък на подписаните това историческо все пак Отворено писмо? Дали, ако публикувам и подписите, няма да наруша с нещо принципите на морала, на правото и на законността, а, какво мислите по този въпрос? Писмото все пак е отворено, адресирано е и до "пловдивската общественост", вие сте тази общественост, вярно, досега писмото е крито от вас, но ето, сега накрая, благодарение на блога ми, "отвореното" писмо стигна накрая и до своя игнориран до момента адресат. Пред мен в момента, като пиша този текст, стоят още два такива документа, имащи още по-епичен исторически характер, те са и по-обширни, затова и представляват още по-голям интерес за научната, най-вече психологическа и етична мисъл в свидното ни отечество, а, защо не, и за учените извън неговите предели; тях също ще ги публикувам тия дни, щото и те, за зла участ на авторите си, също са озаглавени този път като "Открити писма", не знам каква е разликата между "отворено" и "открито" писмо, думата "открито" има и един по-специален смисъл, от нея произлиза и думата "откритие", е, за мен тези писма са същинско откритие, щото те бяха много старателно крити от директорката на ПГЕЕ, това криене, тази потайност изглежда е демонстрация на гузна съвест, знам ли, иначе защо трябваше толкова старателно да се крият въпросните шедьоври на компроматната литература, които директно ни запращат в онова непрежалимо тодорживсковско време, в което, длъжни сме да признаем, чак такива ексцесии май не е имало, аз примерно си спомням навремето като "сплотените колективи" примерно имаха директивата (спусната по партийна, комсомолска, профсъюзна линия) да заклеймят колкото се може по-безпощадно "народния враг" Петър Манолов, тогава си спомням как въпросните "трудови колективи" от учреждението, в което работех тогава, именно ПУ "П.Хилендарски" (аз тогава тям бях млад асистент по философия в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм"), та съзнанието ми пази ония незабравими спомени как въпросните трудови колективи заклеймяваха с цялата ярост, на която са способни, "предателя", "пълния некадърник", "кръглата нула като поет", "злия народен враг" Петър Манолов, разбира се, всички тогава "напълно единодушно" се подписаха, с изключение на моя милост, разбира се, аз тогава (все пак вече беше перестройка) се осмелих да кажа, че няма да подпиша подобен документ, което силно разтревожи партийно-комсомоло-профсъюзната власт, тогава именно тя вече беше започнала подготовката на опраскването ми и от Пловдивския университет. Но нима съм си мислил тогава, моля ви се, че... 30-тина години по-късно, в "европейска" и "съвсем демократична" България моята скромна милост ще стане обект на абсолютно същите "безпощадно правдиви" клейма, оплювки и "развенчавания" от така силно възмутения, моля ви се, "сплотен колектив"?! Моля ви се, кажете ми, дали не фантазирам в този момент, вие как мислите, дали тия неща не са нещо като... халюцинация, дали пък не халюцинирам, а, нима това е възможно да се е случило, моля ви се, помогнете ми?! Ето, пред мен са въпросните листи, където всичко го пише черно на бяло, но пак ми се чини, че това не е възможно да се случи, дали наистина не съм се разболял психически, щото, знайно е, в последния стадий на разложението на комунизма "народните врагове" кат мен "справедливата народна власт", понеже беше станала, така да се рече, по-"хуманна", вече не ги разстрелваше с куршум в тила отзад, вече дори не ги пращаше в концлагер, дето да ги ядат свинете, не, тогава комунизмът беше напреднал дотам, че тия "народни врагове" просто ги обявяваше за "луди", за "психично болни", е, на мен, както знаете, ми се случи точно това, да, пак решително не халюцинирам, директорката на ПГЕЕ в Пловдив собственоръчно ми състави своя "психиатрична диагноза", обяви ме за "психично болен" и след това прояви завидна енергия в "доказването" на своята "психиатрична компетентност", да, и това се случи, какво ще кажете, не е ли забележително всичко това, което имах невероятния късмет да преживея в последните години?! И то само защото съм открит противник на командно-административната и авторитарна система в българското образование, да, стовариха ми се на главата всичките тия невероятни ексцесии само защото се боря за промяна, за декомунизация, т.е. за демократизация на българското образование, ето на това основание бях обявен и за "народен враг", и за "зъл дисидент", и за "пълен некадърник", и за "психично болен", абе изобщо имах голямата чест спрямо мен да бъде приложен целия тъй богат арсенал от заклеймявания, репресии и прочие, който имаме в наследство от тъй свидния ни, направо непрежалим комунизъм! Завиждате ми сега, нали, че имах това невероятно щастие, какво ще кажете по този въпрос, защо сте се замислили така страшно, вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, моля ви, не се правете на изоглавени и да се преструвате, че не съзнавам, че питам именно вас, моите тъй мълчаливи, ала иначе верни "събеседници" (ний знаем, че мълчанието също много говори, даже понякога направо крещи!)

Да, вчера във видеоформат се изказах по темата Защо не умеем да дебатираме?, сторих го по време на едно своя разходка из Стария град, аз много обичам там да се разхождам в горещините, които ни сполетяха напоследък. Там, като седна в някой сенчест двор, до хладни каменни стени, сякаш може да се диша някак, абе не е лесно в тази жега, в която на моя милост й се налага да чете онази... половинтонна папка с компромати, доноси и прочие, която вчера ми донесе съдебният разсилен. Вярно, нямам чак толкова мощни психически сили за да издържа да чета повече от час, какво говоря, повече от 10 минути не ми е по силите да чета тази гнус, аз вече казах, че такава злобна жлъч, такава някаква лепкава злоба и омраза, каквато има в тази папка, никога в живота си не съм срещал, усещането е ужасно, човек като почете няколко минути и жизнената му сила пресеква, да, в това има някаква бесовщина, има накакъв сатанизъм, съвсем отговорно заявявам това: аз толкова много лъжи, и то най-отвратителни, в живота си не съм срещал, всичко е изопачено, всичко е съвсем наопаки, всичко е представено в такива черни бои, в такива траурни краски, че човек изтръпва, има чувството, че се разхожда в гробища, в които мъртъвците са извадени на показ, отгоре на самите гробове сякаш лежат разлагащите се, гниещите, все още пресни и смърдящи, разбира се, пълни с червеи трупове; простете, но такава една метафора се роди в съзнанието ми в този момент, ето, въплътих я в думи, просто смятам, че трябва да уважаваме творческите интенции на душата си, затова и я изразих, става дума за метафората с труповете на мъртъвци, дано не ви прозвуча прекалено гротескно или кошмарно, но аз, от друга страна погледнато и шеговито казано, имам все пак правото да употребявам всякакви метафори, всякакви изразни средства - понеже, така да се рече, имам пълната свобода, от която се ползват... "психично болните", ето това може да ви го разясни най-обстойно толкова сведущата в областта на психиатрията наша директорка, която, знаем, е и голяма специалистка по литература, тя има едно дълбоко сърдечно отношение и към лириката, поезията, художественото пресъздаване на живота, не само има такова влечение, но има и голям талант в писането, ето, основен дял в онази световно-историческа... половинтонна папка с компромати имат нейните собствени сякаш неръкотворни шедьоври, имам предвид "констативните протоколи", знаете, нашата директорка има обичая (писал съм за това) да пише въпросните административни документи в... платонова диалогична форма, да, тя пресъздава случилото се в сътворени от нейния собствен творчески гений диалози, в които влага в устата на събеседниците каквито си иска думи, примерно моя милост в тия художествено-лирични творения на отдалата се на необуздано творчество директорка е представена, имам предвид моята скромна персона там е представена като някакъв пълен идиот, който бълва пълни простотии, нелепици, абсурди, идиотщини, несвързани мисли, там аз съм изобразен като някакъв гламав маниак, който плещи пълни глупости, аз лично трудно мога да се разпозная там, разбира се, нищо от написаното не съм го казал, то е вложено в моите уста с предвидливата цел да впечатли... съдиите, да видят съдиите какъв урод е този въпросният Грънчаров, леле, как ли ще се уплашат съдиите като се зачетат в тия литературни шедьоври, така силно вдъхновени от нескривана омраза на неуморната директорка към скромната ми персона. Аз се питам дали не е добре да издам и нейните шедьоври в блога си, вярно, те са нейно съкровено поетично-лирично творение, дали пък нема да наруша авторските й права, ако има някой сведущ в тия въпроси, имащи правно естество, нека да ме посъветва какво имам право и какво нямам право да правя. Аз лично мисля с моята побеляла от толкова много мислене глава (тя, главата ми, побеля в последните години не точно от мислене, а от друго, от многото удари на съдбата, които ми се стовариха, то не бяха ексцесии, то те бяха сеирища, то не бяха чудесии, организирани все от тъй талантливата ни в отмъстителността си директорка!), та аз по този въпрос мисля, че в моя блог, където тъй много съм писал за тъй чудатите административни иновации на нашата директорка (аз като иновативен човек много ценя и уважавам другите иновативни човеци или личности, требе да се подкрепяме ний, иновативно мислещите!), на това именно основание директорката е получила неоспоримото право на отговор, да, нейният отговор на моите анализи по неин адрес са тия именно въпросни "констативни протоколи", в тях е изразена нейната творческа стихия, ето, аз не само имам право, според мен, но и съм длъжен да дам равностойно поле за изява и на директорската меродавна позиция или гледна точка, нали така излиза, нали правилно разсъждавам, а, кажете де? Тя има право да се защити, нейната специфична защита са тия литературни шедьоври, именно "констативните протоколи", писани специално за да шашнат съда, за да накарат съдиите да потреперат от възмущение, че такова изчадие като "философа Грънчаров" изобщо е могло да ходи по нашата все пак доста грешна, ама не дотам, земя - е, щом това е така, аз значи съм длъжен да публикувам, под формата на "право на отговор", на тия забележителни документи, те имат направо шекспиров или дантев размах, аз в сравнение с поетичния гений на директорката ни съм едно литературно джудже, аз съм същински пигмей в областта на писането, другарки и другари, ако требе да бъда сравнен с творческия борчески титанизъм на нашта славна и вече световно-известна (заради моите гнусни писаници!) директорка, имаща неоспорим художествено-поетичен-лиричен талант (макар думата талант тук да е доста слаба, нещо много повече констатираме ний, но просто думите ни са слаби поради неоспоримата ни собствена некадърност и в преподавателско, и особено в литературно отношение!).

Уф, страшна работа е, има много още да се чете и да се пише. Аз обаче бях втрещен от нещо, което видяха очите ми тази забележителна... половинтонна папка с компромати: една класна ръководителка се е престарала дотам в подмазването си към директорката, че е накарала цял един клас, всички до един ученици да напишат собственоръчно доноси-оплаквания срещу преподавателя си по философия (!!!), горките ученици, личи си това, с такава погнуса са изпълнили заповедта (тази класна ръководителка е прочута с това, че умее да издава такива строги заповеди, че никой ученик не смее и да си помисли да не ги изпълни!), че на човек му става направо тъжно. Писали са по две-три изречения с разкрачените си почерци, всеки от тях обаче е бил принуден и той да хвърли "своя наръч съчки" в огъня на кладата, на която следваше да бъде опечен тъй злия народен враг и изедник направо Грънчаров, да, на тази буйно пламтаща клада аз трябваше вече да съм опечен, но, чудна работа, все още съм... жив, кажете, това не е ли същинско чудо, да оцелея след като съм се пържил на такава клада, с такива буйно огньове, моля ви, кажете ми, според мен това е същинско чудо, още повече, че въпросната клада пламтя и бушува повече от една година (да не говорим за предишните три години, предшестващи първото ми опраскване, тогава кладата също си я биваше!)?! Аз сам се чудя как оцелях, единствено на Божията милост явно дължа живота си все още, а и аз самият може би имам малък принос за това, спаси ме това, че на всички ексцесии гледах съвсем философски, да, това, че съм опитен в психологията и философията много ми помогна, вероятно то и ме спаси (засега), но това не значи, че не съм платил за оцеляването си ужасно тежка цена, недейте да ме разбирате в този смисъл, цена винаги се плаща, колкото и да си голям психолог или философ. Безплатни обеди нема, нали така? Цената, вересиите винаги си ги плащаме, така е строен света - и това е справедливо!

За това, че не мълчах, затова, че не се гушех като другите, заради лукса да бъда личност, която при това има дързостта да носи шапката на свободен човек аз си платих цялата цена, в Нашенско за такива излишества човек плаща направо грамадна цена. Така е било, така е, а дали така ще бъде и занапред зависи само от нас. Знаете, аз правя каквото мога за да не бъде така и занапред, но не съм подкрепен (ако не броим пет-шест приятели) почти от никой, затова и е много съмнително, че нещо ще успеем да изменим. Но работим в тази посока, знаете, не се и отказваме. Но е трудно, много е трудно, и това вервам се досещате, че е така.

Трябва да ставам и да тръгвам за студиото на Пловдивската телевизия, днес имам предаване там. Ще се срещна с един човек, който може да се съгласи да бъде мой гост в студиото, затова и трябва да тръгна много по-рано от обичайното. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

6 коментара:

Анонимен каза...

Интересно дали съдът ще ви върне на работа. Според мен втори път няма да го стори. Възможно е да ви навредят нещата, писани за вас от колегите ви, които публикувахте в предишния си пост - за вербалната агресия.

Анонимен каза...

Първият път съдът е възстановил г-н Гранчаров поради пропуск в процедурата от страна на работодателя – не се е съобразил, че служителят е в „неравностойно положение“ и не е представил необходимите разрешения за прекратяване на трудовия договор, но този път делото ще се гледа „по същество“ /доколкото се разбира от публикациите в блога, че работодателят този път не е направил тези пропуски/ и тук е неоспоримият шанс на г-н Гранчаров да докаже, че безспорно е прав в тезите, които справедливо защитава.
Стефан Станев

Анонимен каза...

Доста ще му е трудно да ги докаже, като се има предвид качените от самия НЕГО клипов в YouTube, където ясно се вижда как се държи с учениците!

Ангел Грънчаров каза...

Я, какви проницателни съдници се появиха, които взеха да решават дялото ми вместо самия съд! :-) Аз няма какво да доказвам в съда, от пръв поглед се вижда от всеки непредубеден човек, че тезите на директорката за пълната ми "некадърност" са изсмукани от пръстите, са смехотворни и лъжливи, те са плод на нескриваното й желание да ми отмъсти за това, че не мълча, че показвам реалните проблеми в училището, че имам демократично мислене и пр., т.е. уволнението ми е политически мотивирано, тази е истинската причина за опраскването ми от тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ. Това да решава кой става за учители кой не става не е от компетентността на някакви си директорка, на второ място да решава по тия въпроси не е и от компетентността на съда (има си оторизирани оторизирани за тия неща). Та делото ще бъде интересно. Ще видим как ще протече, но изненади аз лично не очаквам. Все пак съдът веднъж вече се произнесе по точно такова дело в моя полза. Истината, правдата, правото, справедливостта и законността значат нещо и за българския съд. същото обаче не може да се каже за представителите на самозабравилата се и така арогантна образователна бюрокрация, които си въобразиха, че училищата са им частна собственост, бащиния и феодални владения, в които могат да си правят каквото им скимне. да имат много здраве от мен, но доста са се заблудили...

Анонимен каза...

Доколко си кадърен и доколко - не, това СЪВСЕМ ясно се вижда от клиповете, които сам-самин си публикувал.

Ангел Грънчаров каза...

То че се вижда, вижда се, и то много ясно се вижда, другарко, но какво именно вижда човекът зависи най-вече от възприемащото око, ето, примерно, Вашето око, другарко, вижда всичко съвсем превратно, наопаки, пречи Ви Вашата крайно негативна настройка спрямо мен, омразата, другарко, Ви пречи, не сте в състояние да оцените хубавото като хубаво и лошото като лошо, а ги оценявате съвсем наопаки. Иначе всеки човек с нормално, неповредено възприятие като Вашето разбира, че моя скромна милост е много талантлив човек, и като учител, и изобщо, то това се вижда именно с просто око, но казахме, окото не требе да е повредено, другарко. Само талантлив човек може да оцени подобаващо таланта на друг талантлив човек, мила другарко, от което съдим, че Вие лично сте доста неталантлива личност, да се изразим така, за да не Ви заболи прекалено. А това, че сте толкова злобна е пак породено от скромната Ви душевност, която е приела невярна посока на развитие, именно се е извратила. Вие сте чудесен пример за тия неща, другарко. По тази причина вие тъкмо некадърниците ще оцените като таланти, а мен, талантливия, ще ме оцените като некадърник, тия неща са толкова близко до ума, че направо ми е неудобно да Ви ги обяснявам, ала ето, наложи те. Приятни сънища! :-) Не страдайте толкова много за мен, а се погрижете най-вече за себе си, ето този съвет Ви давам кат психолог, и то доста напреднал и талантлив при това. Чела ли сте некоя моя книга, другарко? Четете, може да прозрете истината за мен един ден! Желая Ви душевен поврат, другарко! Не сте длъжна в крайна сметка завинаги да сте все злобна и завистлива...