Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

четвъртък, 15 юни 2017 г.

Наистина: Кога у нас ще бъде направена пълна и реална, истинска декомунизация?



Alexandar Koshnicharov-Gibi: Ето го плаката!

Кратък мой коментар: У нас понеже всичко е менте, в това число и "декомунизацията" ни, разбира се, също така е менте. Смятам по този повод днес в предаването си по Пловдивската обществена телевизия (виж: "На Агората с философа Ангел Грънчаров") да поставя този именно въпрос: Кога най-сетне ще направим пълна декомунизация? Много ме интересува и това: Разбираме ли що е декомунизация и как тя се прави? (Или, примерно, този: Роби на комунизма ли сме все още?) Ще разговарям със зрителите по тези въпроси защото съм наясно, че хората масово не са вникнали в проблема и съвсем приблизително си представят какво е това декомунизацията и защо тя... "не става за ядене", иначе казано: кои са причините процесът на действителна декомунизация на нашето общество да не бъде проведен, да бъде доведен до под кривата круша, т.е. нашето общество цели 28 години вече да продължава да си е по същество все още... комунистическо, т.е. ний само формално живеем в едно уж променено, демократично и прочие общество, а в действителност продължаваме да си живеем в едно комунистическо общество, а пък комунистическо е обществото, в което хората продължават да си реагират, да се държат по един изцяло комунистически начин. Какъв е начинът, по който се държим, и защо този начин е по същество съвсем комунистически аз също ще се опитам да подтикна хората да започнат да разсъждават, ще дам и примери в тази посока, с оглед нещата да бъдат разбрани от всички, дори и от ония, които не искат да разберат. Стига да се вслушат в беседата ми и в обсъждането, ще бъдат провокирани непременно да се замислят, а това вече е голям прогрес по пътя към истината по тия немаловажни въпроси (които обаче много се подценяват, и то съвсем умишлено бива насърчавано от дадени сили това масово подценяване!)

Темата, вижда се, ако бъде поставена на вярната основа, съвсем не е "изчерпана" или пък "изтъркана", напротив, тя е направо съдбовно важна. Та като казах, че ще дам примери, ето два, които са толкова драстични, че повече не може да бъде: първият е около епичните борби за демократизиране на отношенията в училищната общност, в която моя милост вече близо две десетилетия работи като учител по философия (а времето ми отреди и ролята да бъда негов, имам предвид на училището, и пръв демократизатор, иначе казано, декомунизатор!), имам предвид училищната общност на моето училище, на пловдивската ПГЕЕ, в която силите, борещи се за запазване на статуквото са така мощни, че ето, стигна се до ексцесиите, до които се стигна, тези сили са така нагли, че на два пъти ме подлагат на най-грозно опраскване, на два пъти ме уволняват, смятайки, че ще успеят да запазят своя, така да се рече, комунистически рай (под крилото на изцяло мислещата, с извинение, в комунистически категории властваща директорка). Вторият пример е не по-малко драстичен и той е примерът с изгонването от собствения й дом на баба Марийка, знаете и тази фрапантна история, която ни показва, че ние фактически и по същество сме все още едно изцяло комунистическо общество: баба Марийка засега е на улицата, бездомна е, щото е борец за свободата си, иначе тя отдавна щеше да бъде натикана в... концлагер, иначе казано, в старчески дом. Та за мен процесите на демократизация в нашето общество са неделими от процесите на декомунизация, едно общество става толкова повече демократично колкото повече се декомунизира, тезата ми е, че ний изобщо още не сме се декомунизирали, сиреч, демокрацията ни точно затова е съвсем фалшива, е изцяло менте, е мнима, абсолютно порочна е, имаме, иначе казано, една по същество комунистическа... "демокрация"!

Ний даже още съвсем не разбираме що е това декомунизация, по тази причина и не разбираме що е демокрация, демокрацията, свободното общество, е всъщност не просто некомунистическото общество, тя е едно по същество антикомунистическо общество, тя е едно общество, което не просто се е отказало решително от комунизма, но е и презряло комунизма, надмогнало го е, надживяло го е, започнало е да живее по един изцяло нов начин, в който белезите на комунизма вече ги няма изобщо. А ний не само мислим по комунистически, ний все още и живеем по комунистически, да оставим настрана това, че комунистите (вече дегизирани като мутри, мафиоти, бандити и прочие) пак са си абсолютно същите и пак държат под тоталния си контрол цялата страна, целия живот, всички отношения, т.е. ние сме едно общество, което не е мръднало и на сантим от комунизма. Даже и демократите у нас мислят по комунистически, да го оставим Боко, дека се води "лидер на демократите" и то, представяте ли си, "десните" (на наште десни де, на добрите десни!), но има и крайно смущаващи симптоми, че белези на комунистическо отношение има даже и в поведението на т.н. лоши десни, имам предвид ненашите десни, дето се самоосъзнават като решителни антикомунисти, и сред тяхното поведение най-вече има смущаващи комунистически симптоми. Аз имам теория за т.н огледален антикомунизъм, който е досущ същия като комунизма, но само дето е със знак "анти", само дето е с отрицателен знак, но иначе всичко си е съвсем същото, да, и дотук стигнахме, което показва колко здраво ни е стиснал още за гушата комунизмът, а пък ний си мислим, че наужким, видите ли, сме се били отървали от него. (Младите у нас почти масово са убедени, че комунизмът, видите ли, бил "нещо хубаво", а пък в главите им демокрацията се свързва с "най-лошото", точно така си беше и при комунизма, нима не помните, и в това отношение сме едно изцяло комунистическо общество, ако бяхме поне малко демократично общество, младите щяха по съвършено друг, трезв, реалистичен начин да оценяват проклетия комунизъм, който ни съсипа не само живота, но и душите!)

Толкова засега по тази тема, останалото, живот и здраве да е, ще го чуете в предаването. Това, прочее, ще е първото предаване, което ще водя след като миналата сряда получих тежка сърдечна криза, от която едва оцелях, да видим днес дали ще мога да се довлека до студиото и да се проведа предаването, Бог да ми е на помощ, щото хич не съм добре, лекарите (консултирах се с много лекари тия дни!) май вече са ме отписали съвсем, оставили са ме, така да се рече, "на доизживяване", т.е. ако съм жив още, то е само по Божията милост, но природните закони, знайно е, са си закони, и това най-вероятно няма да е за дълго.

Както и да е, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! И заповядайте, включете се и вие в предаването. До скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

1 коментар:

Анонимен каза...

Грънча се побърка! Сега пък ще декомунизира обществото ни, ние отдавна нямаме комунизъм, комунизъм има само в болната му глава!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!