Написах отворено писмо и до "Господарите на ефира"

Тази сутрин реших да напиша и това писмо, след като писах даже и до... арменския поп, оставаше само на тях да пиша, ето, сторих го, да става каквото ще (знам, че нищо няма да стане де, не съм никакъв оптимист, знам по какви теми и най-смелите медии и предавания стоически мълчат!), но го написах това писмо, ей-така, поне да остане за историята:

Здравейте, дами и господа от "Господари на ефира",

Налага се да ви подам два сигнала, за два случая, и двата са от интересни по-интересни. И също така са от възмутителни по-възмутителни. Щото са много характерни и показателни за ситуацията в тъй приказното и свидно наше отечество, наричано напоследък все по-често МУТРОЛАНДИЯ. Или АБСУРДИСТАН. Ще се опитам пределно кратко да ви представя двата случая, които така чудатият живот в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ-АБСУРДИСТАН - или АБСУРДИСТАНСКА МУТРОЛАНДИЯ, или МУТРЕНСКИ АБСУРДИСТАН - така да се рече, преплете.

Аз съм учител по философия в едно пловдивско училище (ПГЕЕ в Пловдив, вашият репортер Илиян Велков го е завършил, надявам се това няма да повлияе та случаят да не бъде разгледан), също така съм много активен блогър, много пиша, автор съм на доста книги, издавам също така две списания и пр. От много години също така се опитвам в работата си като учител да правя много новости, аз съм привърженик на концепцията за т.н. демократично училище, боря се както мога срещу диктата, срещу всевластието на министерската образователна бюрокрация, довел до пълното обезправяване на учители, ученици, родители (!), в последните години започнах мащабна работа по един мой проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, той е много интересен ако се разбере в светлината на многострадалната и съвсем непрокопсала "образователна реформа" у нас, ако имате интерес, мога и по-подробно да ви разкажа за стореното от мен в тази посока, което не е малко. Много се увлякох в тия безкрайно интересни неща, ентусиазиран съм изключително, ситуацията е превъзходна, като философ и психолог я възприемам като благодатна до такава степен, че я определям като истинска изследователска "златна жила", на която попаднах, която така щедрият живот ми подари. Описвайки тъй възхитителните истории, случващи се в ПГЕЕ в Пловдив в последните години, аз написах и издадох няколко книги, продължавам всеки ден да пиша своите есета, щото сега историята вече достигна до сюблимни, така да се рече, висоти. Аз даже се чудя как така вашият репортер Илиян Велков, който живей, чини ми се, в Пловдив, не е още научил за случващото се в неговото бивше училище, предполагам, че е чувал, ала може би изпитва някакви по-специални чувства към директорката Стоянка Анастасова, може пък да му е била любимата учителка и този чисто субективен и тъй човешки сантимент да го принуждава да се въздържа да направи репортаж до този момент по превъзходния случай, знам ли?! Но ето, сега аз сам ви пиша, интересна ми е, не крия, вашата реакция. Вярвам, ситуацията в българското училище е интересна тема за вас, или греша?! Ще видим, ще разберем всичко.

Е, сами разбирате, че щом съм такъв "особен учител" и то по философия, знайно е, няма как, върху мен да не са се нахвърлили охранителите на печалното статукво в образованието, по-специално в училището това е новата все още директорка Стоянка Анастасова, която седна на директорския трон преди няколко годинки. Тази дама в един момент възприе като най-главен смисъл на нейното властване борбата срещу "тъй опасния и лош човек Грънчаров". За да ме вкара "в правия път", именно за да ме принуди да стана послушко, безличен и типов учител, изпълняващ безропотно и най-безумните инструкции и заповеди, тази и беше целта, естествено, не успя да я постигне, но за сметка на това постигна такива велики неща, каквито моето перо е безсилно да опише, ах, какви възхитителни... глупости успя да направи тази въпросната властваща администраторка?! Която живее с отживялата времето си представа: "добър ученик" е този, който "слушка за да папка", който изпълнява всякакви заповеди, дори и най-тъпите, който е покорен, който не задава неудобни въпроси, същото се отнася и за "добрия учител" и т.н., да не се разпростирам. Спрямо мен, дето дръзнах да бъда много различен, тя приложи всички възможни мерки на административния произвол, то не бяха какви ли не гадории от типа на всекидневни проверки в часовете, заповядваше ми през ден да пиша писмени обяснения за какво ли не, тя в един момент реши, че е длъжна с цената на всичко да постигне заветната си цел, именно да ме опраска, да ме уволни, за да отърве училището от толкова различния и "пощръклял", по нейната представа, учител, който не си гледа спокойствието и тихо не си чака пенсията, ами се е захванал да прави разни там новости, да има нов, човечен подход към учениците, да въвежда тъй опасната свобода в училището, един вид в нейното съзнание моята привързаност към свободата е възможно най-страшното и опасно нещо, тя неминуемо водела до анархия и пр. А истината е, че в българското училище свободата е забранена за всички, и за учители, и за ученици, и дори за родителите (щот пък самите родители не си знаят правата и не се ползват от тях, същото, за жалост, важи и за учителите, и за учениците!).

Да, възловата дума, необходима ви да разберете тия истории, е думата свобода: аз, например, предприех, по моя проект за реална демократизация на отношенията, един чудесен експеримент по практикуване на свободата от самите ученици с оглед да им помогна на дело да разберат що е това свобода, темата за свободата е главната за философията, е, с оглед да си изпълня най-качествено работата, аз направих нужното учениците ми не само да поназнайват (теоретично) що е свобода, да имат бегла и бедна представа за нея, а направо да развият своето собствено съзнание (самосъзнание) за свобода, на тази база в един момент да преживеят толкова дълбок вътрешен поврат, че сами да станат свободни човешки същества, ето, този е главният грях, който не може да ми прости въпросната директорка! Имам много интересни наблюдения и описания по тия всичките проблеми в своя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, в която почти всеки ден описвах най-внимателно случващото се в училището, станаха епични направо истории, госпожа директорката изпадна също в творчески подем и направи дори такива подвизи, за които историята един ден ще й остане вечно признателна, примерно инициира абсурдистки "бунтове срещу свободата" на приближени да администрацията активни ученици, в пловдивската ПГЕЕ в един момент се разгърнаха истории, достойни за перото на Шекспир, на Данте, на Кафка, на Бекет, на Оруел, на нашия Алеко също така - и на кой ли не още! Е, аз със скромните си възможности описах каквото можах, слава Богу, че Всемогъщият ми даде нежните сили да устоя в тази ужасно тежка иначе борба, която се разгърна в последните няколко години! Не знам защо вашият репортер Илиян Велков не е чувал нищичко за тия истории и не се е заинтригувал, защо доброволно се е отказал от това богатство (все пак живеем в един град, няма начин да не е чул нищо за тия истории!), от този толкова велик шанс на репортера, който може направо да го обезсмърти, но ето, аз сам му подхвърлям въпросната "златна мина", да видим как ще реагира и той, и вие като предаване.

Излишно е да казвам, че подвизите на тъй войнствената директорка на пловдивската ПГЕЕ бяха увенчани с велики апотеози: тя в един момент успя чрез дълга, изтощителна компроматна война (фабриката за компромати, основана от тъй усърдната директорка, работеше на бесни обороти ден и нощ!) да натрупа такъв великолепен "доказателствен писмен матр`ьял" (няколко огромни папки с "жалби на възмутени ученици, родители, на съвъкупния трудов колектив" и так далее, все в стила на епичните борби срещу другоячемислещата личност, които ний знаем от непрежалимата епоха на социализмо-комунизма, целият този богат арсенал значи беше използван всеотдайната и така трудолюбива директорка най-сетне дръзна да си изпълни заветната цел: опраска ме, уволни ме (и то под формата на "предпразничен подарък", връчен ми дни преди празника 24 май, това стана в 2014 г.) и то със сюблимния "мотив": Ангел Грънчаров, учител по философия вече 34 години, "не става за учител", "пълна липса на качества да бъде учител", той е "абсолютен некадърник", "изцяло неспособен да бъде учител" и так далее, и тъй нататък, и прочие, и тинтири-минтири, и ала-бала! 

Разбира се, като ме изрита по най-грозен начин от училището (в което работя вече 17 години!) - госпожа директорката на пловдивската ПГЕЕ е страстна и гореща привърженичка на максимата на таваришч Сталин "Есть человека - есть проблема, нет человека - нет проблемы!" - моя милост заведе съдебно дяло, то се гледа година и половина, след изтощителен съдебен процес (в който директорката не се посвени да ползва услугите и на безскрупулни лъже"свидетели"!) аз спечелих накрая това съдебно дело, Върховният Касационен съд отмени волунтаристичната й заповед за моето уволнение и ме възстанови на работа в началото на 2016 г. Да, ама директорката на нашата професионална и техническа гимназия неслучайно е учителка по литература и, предполагаме, почитателка на Шекспир, на Данте, на Кафка, на Бекет, на Оруел, на нашия Алеко също така - и историите, достойни за техните безсмъртни и гениални пера след връщането ми в ПГЕЕ не спряха, напротив, достигнаха още по-мащабни дантеви, шекспирови, оруеловски и прочие висоти! В резултат на новата пищна кампания, провеждана от неуморната директорка, моя милост след една година отново беше опраскана, аз бях уволнен отново и то по същия мотив, с "копи-пейст" заповед, вече отменена от съда, представяте ли си, това може ли да го побере вашето тъй мощно въображение?!

Е, реших да преподам на самозабравилата се директорка един поучителен и при това съвсем иновативен урок: още на другия ден след уволнението ми започнах граждански протест за свобода в образованието, който провеждам вече 76 дена (!!!!) на тротоара, до централния вход към двора на пловдивската ПГЕЕ, аз се чудя как вашият репортер Илиян Велков до този момент не е чул за това нещо и не мога да проумея защо се е отказал от тази толкова щедра находка, която самият живот му сервира?! Както и да е, с този свой всекидневен протест (аз седя там три часа дневно на отреденото за протест място, разговарям с граждани, с ученици, с родители, с учители, с какви ли не хора и прочие, открих даже изцяло иновативно АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА... ТРОТОАРА, в което провеждам всеки ден различни беседи, като блогър записвам на видео всичко, което се случва в него, качвам видеата в интернет, в блога си, направо се чудя как вашият репортер Илиян Велков не е разбрал за тия истории?! То и котките в града разбраха за моя протест, само той изглежда не е разбрал, ето, с това писмо информирам и него, и вас, "Господарите на ефира", не крия, интересна ми е вашата реакция също. Оказа се, че не само директорката на пловдивската ПГЕЕ, но и пловдивското РУО, да не говорим за МОН-София, направо онемяха от моята тъй иновативна и авангардна проТЕСТна акция, с която аз тествах безкрайно много и също така безкрайно интересни, многозначителни неща, касаещи техния манталитет. Разбира се, всички резултати от своя толкова продължителен протест ги описвам в блога си, вашият репортер Илиян Велков не вярвам да не ползва интернет, чудно ми е защо още не е чул за тия истории в неговото школо при това, в голяма загадка съм защо до този момент не реагира по свой избор, явно нещо му пречи, нещо го задържа, но това вече е негова си работа. Какъв е смисълът на моя проТЕСТ сега не ща да ви изяснявам, има огромен смисъл, вярно, на много хора не им е по силите да разберат, аз обаче научих безброй и то колосално важни неща за нашия роден български манталитет и този най-вече на образователните началства, леле, много сме зле, приятели, много сме я загазили с тез образователни началства, резилът тук е пълен!!!

И сега накрая стигнах до историята и на баба Марийка, с която се запознах на мястото на моя протест, баба Марийка има не по-малко възхитителна история от моята, аз вярвам, че вашият репортер Илиян Велков ще се заинтересува поне от нея: баба Марийка има един страшен грях, поради който е обявена за престъпница: обича... котките, да, тя обича котките дотам, че всеки ден се грижи за уличните котки, храни ги, пои ги и пр.! И по тази причина е изгонена по съдебен ред от собственото си жилище, това нещо са и го уредили тъй човеколюбивите й съседи, в резултат бабата, която е на 84 години, е изгонена от своето жилище за три години (!!!!), от този момент баба Марийка живее на улицата, спи където дойде, под балкона на съседния блок, в пространството между гаражите и прочие, т.е. е принудена да живей вече като своите любими и не по-малко нещастни от нея същества - уличните котки! Разбира се, баба Марийка на тази възраст няма да издържи дълго да живее по този начин, ето, дни наред тя идва при мен, сяда на другия стол до масата на моя протест, разказва ми своите патила, аз записах на видео моите разговори с нея, качих ги в интернет, белким някой съгражданин се трогне, белким й помогне, а сега да видим вий от "Господарите на ефира" дали ще се трогнете, дали ще се възмутите, дали ще й помогнете?! 

Баба Марийка живее в квартала на ПГЕЕ и вашият репортер И.Велков може да я намери между 11 и 14 часа там, на мястото на протеста, та, за разлика от огромната част от малодушните наоколо (и ученици, и учители от ПГЕЕ треперят от див страх от тираничната самозабравила се директорка на ПГЕЕ и не смеят да покажат съпричастност към протеста ми!), баба Марийка обаче не се страхува и идва да ме подкрепя на моя протест всеки ден! Аз пък и помогнах като написах жалба до вицепрезидентката Йотова за помилването на баба Марийка, за отменянето на толкова абсурдистката заповед тя да бъде изгонена от дома си ни тия нейни години, но бабата се нуждае още от помощ , всяка нощ тя спи накъде в студа, цяло чудо е че още издържа (от януари е изгонена, вий помните ли студовете и снеговете тогава, е, тя ония кошмарни дни ги е изкарала свряна някъде в снега!).

А сега се дръжте от стола, следва нещо върховно, дойде момента за "черешката на тортата": баба Марийка дължи на своите мъчители голяма, непосилна за нейните възможности парична сума, да, тя е осъдена от нашия тъй човеколюбив съд да плати съдебните разноски на мъчителите си, на тия, които я изгониха от дома й, значи тя трябва да им плати пари за проявената спрямо нея самата "добрина" да е на улицата, трябва да плати сума от 500-600 лева (с лихвите даже!), вчера баба Марийка ми показа изпълнителния лист от съда по този въпрос! И понеже тя, разбира се, няма тия пари (цялата си пенсия дава за да храни котките на улицата, а тя самата живее от това ако добри хора и подадат нещо!) и не ги е платила, нищо чудно тия дни нейните така хуманни и напредничави мъчители да й наложат запор на пенсията и да я лишат от всякакви средства за съществуване! Тоест, виждате, в приказната страна МУТРОЛАНДИЯ-АБСУРДИСТАН (Абсурдистантска Мутроландия или Мутренски Абсурдистан) жить стала так лучше и так веселей, че повече няма какво да говорим, цитирам тук пак паметни думи на незабравимия таваришч Сталин, който имам чувството, че у нас специално възкръсва не по-малко отколкото в тъй близката ни по манталитет Русия!

Спирам дотук, простете за дългото писмо! Но исках да ви кажа що-годе понятно за какви превъзходни съвременни идиотщини става дума, те при това са в такава хуманитарна сфера, каквато е образованието, да не говорим за това как ний, днешните българи, се отнасяме към старите хора у нас. Оказва се, че баба Марийка особено много си пати от... възпитаници на пловдивската ПГЕЕ, да оставим това, че някои от тях редовно й се подиграват, но те често и се забавляват с баба Марийка (старицата е много дребничка на ръст) като я... замерят с камъни, очевидно се състезават кой пръв ще успее да я уцели с по-голям камък право в главата! Това е положението, дами и господа! Спирам, щото дума нямам повече!

Всичко добро желая вам, правдолюбци от "Господари на ефира"! Бъдете здрави и все така борбени!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, учител по философия, всекидневно протестиращ гражданин, борещ се за спиране на директорската тирания в българското училище и образование

6 юни 2017 г., Пловдив

ПОСТСКРИПТУМ: Пропуснах нещо, което е многозначително: моята съпруга е начална учителка, има втора магистратура по английски език, работи (работеше) в ОУ "Пенчо Славейков" в Пловдив, училището, чиято директорка е шефка на синдиката за защита правата на училищните директори в Пловдив; два месеца след моето опраскване тия дни директорката й опраска, уволни и моята съпруга, и то по един най-брутален начин, принуди я сама да поиска да бъде уволнена (по "взаимно съгласие"), разбира се, това беше направено за да ми бъде отмъстено на мен - защото моят протест за свобода в образованието явно вбеси чиновническо-директорската мафия, която като същински октопод се е разположила в българското образование за да смуче благинки, за да го обезсилва! Тъй че виждате, бербата е безжалостна: направиха така, че да лишат семейството ми от каквито и да било средства за съществуване! Очевидно "човеколюбието" в средите на въпросната бюрократична мафия е доста напреднало, няма що. Директорката на ОУ "Пенчо Славейков", разбира се, е активистка на още по-човеколюбивата, още по-доказалата (в историята ни) пословичното си човеколюбие БСП, тя е дори кандидат-депутат на тази партия! Това е един допълнителен щрих върху толкова пикантната история на политическите по същество преследвания и репресии, на които съм подложен аз и моето семейство. Пиша това с ясното съзнание, че този щрих ще ви откаже от каквато и да е реакция по моя случай, добре знам това: но поне на горката баба Марийка обърнете внимание, моля ви!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo