До г-н Премиеро: ако не фанеш метлата и не почнеш да метеш самозабравилите се чиновници из министерствата, те ще закопаят скоро не само теб, но и държавата!

Вече публикувах отговора от Канцеларията на Министерския съвет, който се базира на отговор от страна на МОН, което пък беше задължено от МС като провери историите около тъй своенравната и войнствена директорка на ПГЕЕ в Пловдив да докладва и на МС, и на мен за становището си; оказа се, че отговорът на МОН не стигна до мен, до мен обаче стигна отговор на МС по сллучая (виж: Бюрократичните шамани от МОН се погавриха и с правдата, и с правото, и със самата справедливост - и с всичко значимо за човека!). Ето показателната реакция от страна на другия лагер, лагера на привържениците на въпросната директорка, забележете, че те не крият ликуването си от "победата":

Анонимен каза: Гранчаров ето че благодарение на твоите писъци до всички институции се стигна дотам, че в крайна сметка цялата държавна власт застана зад нашата любима ръководителка госпожа Анастасова! Доказа се, че тя е права за всичко, а ти за всичко си в грешка и в нарушение. Прави си сметка какво ще бъде решението на съда след като даже и Министерският съвет застана зад нашата директорка. Ще загубиш този път съдебното дело и завинаги ще бъдеш изгонен от българското образование понеже тя се оказа права в констатацията си, че ти си пълен некадърник!!!!!!

Нека да се радват, щом така разбират нещата радостта им е оправдана. Значи другата страна е напълно права, аз пък съм бил в изпаднал... "грешки и в нарушения". Факт е обаче, че цялата бюрокрация без никаква скрупул застана зад своеволията на директорката на ПГЕЕ в Пловдив, солидаризира се с беззаконието (очевидно за бюрократите единственото, което ги вълнува, е бетониране на тяхното всевластие, на властовия си монопол, което е пък е основа на произвола им!) и с това по бляскав начин потвърди тезата ми: тази самонадеяна и арогантна бюрокрация (като се тръгне от директорската, на най-ниското управленско ниво, нивото на директор на училище, мене се през инспекторската и се стигне до министерската) е главната консервативна сила, която работи срещу промяната в българското образование - по причина на това, че всяка промяна може да разклати техния властови монопол, а на тази база един ден може да се стигне до сбъдване на кошмарите им, т.е. бюрократите да се окажат излишни и да им се наложи да освободят топлите си кабинети и да почнат да си търсят друго занимание. С нокти и зъби въпросната бюрокрация ще се бори за запазване на монопола си, а нейният монопол означава ето какво: означава запазване на пълното обезправяване на учителите, учениците, родителите и гражданите. В днешната ситуация бюрократите са вече срещу всички, техният интерес е в дълбоко противоречие с интереса на всички, а пълновластието им се крепи на едно-единствено нещо: на пасивността, на овчедушието, на безразличието, на робския манталитет на огромната част от учителството, на учениците, на родителите, на гражданите. На това основание аз вчера хвърлих цялата вина за ситуацията в свидното ни отечество именно върху тях: Главната причина в тъй приказната страна Мутроландия нещата да са чак толкова много забатачени сте вие самите: разбирате ли поне това?!. Там и обещах, че ще продължа да се боря, че няма да се откажа от борбата си. Какво обаче следва да направя в тази ситуация? Какво е разумно да направя? Какво е онова нещо, което като го направя, ще има все пак някакъв ефект?

Видя се, че продължилият цели 77 дена мой граждански протест за свобода в образованието предвид позорната страхливост, малодушието и заспалостта на главния отговорен фактор за ситуацията в свидното ни отечество не постигна нищо; какво, нима трябва при това положение да продължа да протестирам?! Видяхте, че щом като по здравословни причини ми се наложи временно да спра протеста си, министерските бюрократи мигновено се успокоиха и това ги ентусиазира дотам, че имаха смелостта да ми напишат свърхнаглите си писма (получих вчера и отговор от РУО-Пловдив, който е не по-малко нагъл: И РУО-Пловдив ми отговори по един виртуозен по фарисейщината си начин!). Трябва ли да възобновя протеста си, трябва ли, независимо от лошото си здравословно състояние пак да изляза на протест? Или може би трябва да променя формата на протеста си, може би трябва да организирам, примерно,... самозапалване, та да повлияя на тъй наглия ступор на властващите?! Разбира се, те са толкова нагли, че са способни с наглостта си да ме предизвикат на някакви ексцесии, с оглед да ме дискредитират, да ме принудят да се самодискредитирам, знаем, че наглостта им винаги е гарнирана с порядъчни дози подлост. Видяхме, че и гладните ми стачки (два пъти прибягнах до това крайно средство) изобщо не ги впечатлиха или пък уплашиха, което говори, че наглостта им няма предел: какво от това, примерно, че някакъв си там учител по философия протестира, страда, подлага се на унижения, дори и да умре, голема работа, та нали за нас най-важното е да си запазим властцицата, да си бетонираме пълновластието?! Същевременно самият факт, че цялата образователна бюрокрация без да се замисли не прави нищо друго освен само... глупости - та нима не е пълна глупост солидаризирането й с волунтаристичните изблици на самоуправната директорка на ПГЕЕ в Пловдив?! - е добър знак, нали знаете, аз винаги съм се водил от ето тази максима: на онзи, комуто Бог е приготвил гибел, първом му отнема разсъдъка, е, на това основание безразсъдното поведение на бюрократите е един хубав знак, да, аз вярвам, че промяната е не само неизбежна, тя е близка! Разбира се, промяната зависи от вас, драги ми поспаланковци, малодушници, безхаберници, дето гледате своеволията и беззаконията на бюрократите и продължавате... да лапате мухи, да блеете, да муате кюфтаците си и прочие, и так далее, и така нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири. Да, всичко зависи от вас, но вий продължавате да сте си роби, очевидно ви е приятно да сте роби, ето затова няма промяна в свидното ни отечество: вие сте главната пречка пред промяната! Да, не бюрократите са главната пречка, а вие сте тази главна пречка пред промяната! Вие като се промените - едва тогава ще започне и промяната! Докато сте си все същите промяна никаква няма да има. Щом вий, страхливци, скокнете да протестирате, бюрократите мигновено ще се... посерат от страх и ще се разбягат като плъхове, това е положението, тази е истината, която трябва да проумеете. Но докато продължавате да сте си роби, промяна просто няма как да има.

Даже тия, които ме подкрепят (на думи), не показаха с действия, че са за промяната (не броим ония неколцина, които все пак дойдоха да ме подкрепят на протеста!). Трябва ли при това положение да продължа да се върна и отново да започна да стоя там, на тротоара, на мястото си на протеста?! След като всяка власт в свидното ни отечество подкрепи волунтаризма на самозабравилата се директорка изглежда аз нямам друг изход освен да продължа да протестирам. Въпросът е докога? И при вашето робско и говеждо безразличие и при страхливостта ви има ли смисъл да продължа да протестирам?! Ето че основната българска добродетел - инатът! - пак излиза на преден план. Трябва ли аз като учител, като личност, като гражданин да проявя такъв голям инат, че да мога да разколебая ината на тия, които стоят срещу мен?! Война на инатите ли се води у Нашенско?! Знаем, че другата българска добродетел, Елин Пелин я нарече "българският гений", пък е завистта: е, ако се прибави към пословичния инат и твърдоглавие на нашенеца и неговата завистливост се образува такъв як бетон, че в него май няма никакъв смисъл да си удрям главата, кажете нещо де, какво мислите по въпроса, вас питам бе, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки?! Защо се умълчахте толкова, защо онемяхте съвсем?!

С твърдоглавие няма как да впечатля, а камо ли пък да победя въпросните бетонни комуноидни глави, знайно е, че бетонът има такава якост, че и най-твърдата българска глава би се разплескала в него. Ами тогава да взема и аз да се откажа, а, а пък тогава бюрократите (и техните подлизурковци) от радост като нищо ще организират "народни хора и пищно веселие" там, на мястото на протеста ми, и на това изобщо няма да се учудя! Ще видим де, оставям въпроса открит и очаквам някой да ми даде разумен съвет. Разумното обаче не значи и аз да стана малодушник като вас, вие това от мене не чакайте! Тази вашата няма да я бъде! Аз малодушник и страхливец като вас просто не мога да бъда! Друга, дето се казва, ми е маята, от друго тесто съм омесен, това е, аз като вас няма да бъда. Не ща да бъда като вас. Не ми е по силите да стана като вас и да започна да живея във вашето толкова приятно ви всекидневно унижение, което вий с дебелите си кожи даже явно не усещате. Може би ще се наложи да ида да поговоря с разни хора, чието мнение уважавам, в разговорите ми с тях може да се роди някоя идея, да, това ще направя, примерно бих отишъл тия дни да разговарям с г-жа Мария Василева, с г-н Йордан Иванов още не съм си провел разговора, с други хора ще разговарям, с мои приятели, философи от София ще ида, живот и здраве да е, да поговоря, на тази база в близките дни ще си взема решението. И със зрителите на Пловдивската обществена телевизия ще разговарям, аз обичам да разговарям с различни хора и на тази база ще си изработя позицията по така образувалия се казус около моя индивидуален граждански протест за свобода в образованието. който, въпреки всичко, ми показа много неща, и то изключително важни. Примерно показа ми това вие какви сте, каква е вашата същина, показа ми също така какво представляват образователните бюрократи, те разкриха неподозирани по-преди висини на ината и на тоталната си неразумност, на скудоумието си и прочие, и так далее, и така нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири...

Аз имам едно-единствено оръжие, не знам дали сте забелязали това - и то е словото. Да, словото е оръжие, при това то е най-мощно, особено когато е подкрепено от истината, има ли словото истината за свой съюзник, такова слово наистина е непобедимо. Моите противници или високомерно мълчат, или ми правят разни тайни подлостчици, или пък, когато почнат да говорят, бълват пълни нелепици и глупости, ето, погледнете още веднъж "отговорите", които ми написаха районните и министерските образователни бюрократи, насладете им се още веднъж ако искате, превъзходни са глупостите, които те ми пишат. Е, аз трябва да продължа да се ползвам от това свое стратегическо предимство - и по тази причина трябва да продължа диалога си с въпросните бюрократи, длъжен съм да продължа да ги предизвиквам на дебат, т.е. ще продължа да пиша своите отворени писма, жалби, доклади, възвания и прочие; добре знам как много тези мои писания ги дразнят и засилват безсилната им злоба. Ето, тази сутрин дали да не напиша едно писъмце, да речем, до... г-н Премиеро?! Какво ми пречи, наистина, да си кажа по възможност най-кратко и ясно мнението по повод на одиозното писмо, написано от подчинените му чиновници, което получих тия дни? Речено-сторено, ето какво писмо се получи:

До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България

ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-н Кр. Вълчев, Министър на образованието и науката

до г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Грънчаров, гражданин, философ, безработен учител от Пловдив,

Уважаеми г-н Премиер,

Тия дни получих писмо-шедьовър, написано от Вашите министерски чиновници, върховно е, аз такъв виртуозен бюрократичен продукт не бях чел скоро! Вие, разбира се, не сте го чел, то не че има смисъл човек да го чете де, в него нищо смислено и не се казва де, пълно е с най-ужасни нелепици, абе спор нема, българската министерска бюрокрация е способна на такива велики подвизи, че си заслужава да им сфалим шапката си даже и да им сторим дълбок поклон! Бравос, маладци!!! Грешка немате! Вий сте същински богатири! Титани сте вий, ето какво сте! Титани на мисълта и бащи на българската демокрация сте вий, таваришчи чиновници от министерствата и от Министерския съвет! Продължавайте да сте все толкова самоотвержени, бабаити наши родные!

Ще си позволя да ти кажа, г-н Премиер, с две-три изречения същината на това виртуозно написано писмо – за да не си губиш времето да го четеш. Знаеш (прощавай, че минах на "ти", но те чувствам като народен човек и това "Вие" ми звучи крайно изчанчено, нема да се излагаме сега в писането, ще си говорим както чувстваме нещата, според самата им истина, нема да шикалкавим и да увъртаме!) та значи знаеш вече, предполагам, г-н Премиер, че моя милост беше опраскан (уволнен) и то за втори път от тъй войнствено настроената директорка на ПГЕЕ в Пловдив, и то след като Върховният Касационен съд вече веднъж отмени абсолютно същата й заповед за опраскването ми! По тази причина аз реших този път по друг начин да помогна на въпросната властна особа (която твоят министър на образованието Сергей Игнатов, мой състудент от Санкт-Петербург навремето, назначи за директорка преди време) да осъзнае, че е крайно време да престане да прави глупости, е, по тази причина обявих граждански протест за свобода в образованието, застанах на тротоара, там, до централния вход към двора на училището с лозунгите си, с чадърите, с всичко друго необходимо - и стоях да протестирам всеки ден - цели 77 дена продължи протеста ми! С протеста си - тя, думата протест, виждаш, съдържа корена тест! - аз фактически тествах много неща, най-напред тествах... акъла на г-жа директорката, после тествах и акълищата на висшестоящите над нея властващи бюрократи от РУО-Пловдив и МОН, също така изнесох куп нагледни уроци по демокрация и по гражданско достойнство не само на своите ученици, но и на същите тези самозабравили се началства, изнесох им и куп беседи, касаещи нравствеността и психиката на човека, да, на човека, щот, г-н Премиер, нема начин да не знаеш, у нас хора има, но человеците сред тях са кът, а човекът е човек когато е свободен, а не е роб, не е мижитурка некаква, сам си се изказвал по тая тема, констатирайки, че "човешкият матр`ьял" у нас е много лош, напълно съм съгласен с теб, г-н Премиер, лош е, изключително е лош, тъп ни е матр`ьялът, не мисли, не рассуждава, пиша по руски таз дума, затова я пиша така, абе протестът ми бляскаво потвърди твоите, г-н Премиер, констатации относно лошавостта и негодността на човешкия матр`ьял у нас! Това е положението, за жалост, матр`ьялът ни е изключително лош, а това значи, че малодушието, безхарактерността, безличността, страхливостта, мижитурковщината и прочие на тоз матр`ьял са направо колосални, а пък чукундурщината му (използвам таз дума, за да не прибегна до некои други, значително по-обидни думи!) е направо епична, е направо баснословна, е супернапреднала, абе не мога да намеря, да налучкам точната дума, с която да обознача величината на тъй категоричното нежелание на въпросния матр`ьял да мисли, да рассуждает - леле, яката сме го загазили в туй отношение, г-н Премиер! Страшна работа! Та значи за 77 дена въпросните началстващи другари-другарки от образователната сфера не можаха да решат един най-прост тест, който им направих, тест, който и децата решават без никакво усилие, то бива тъпотия, бива, ама чак толкова голема е направо тъжно да констатираме бе, г-н Премиер?!

Та във въпросния "отговор", г-н Премиер, който са ми написале твоите чиновници, си личи, че тия хора явно живеят на някаква друга планета, техните "мисли" немат абсолютно никакво отношение към реалността, към живота, към истината, към правдата, към справедливостта, към законността, абе всичко при тях е съвсем изопачено, е напълно наопаки на вярното, на разумното, на правилното, на нормалното! По техната превратна "логика" излиза, че идиотщините, които бяха сторени по отношение на мен, видите ли, били "напълно правилни", МОН всичко било проверило, не било открило в тия идиотщини "нищо смущаващо", с мен директорката на пловдивското ПГЕЕ се погаври така, както никой до този момент не е дръзнал да се погаври с никое човешко същество, ала на, ето, чиновниците от МОН така убаво са излъгали твоите, г-н Премиер, чиновници от Министерския съвет, че аз получих "отговор" от тях, който е пълна подигравка не само с мен самия (ний сме свикнале да ни подиграват, ще понесем и тая!), но този "отговор" е направо върховна подигравка със словото даже, той е подигравка и гавра с правото, с правдата, със справедливостта, с човечността, с морала, абе с всичко добро е подигравка тоз "отговор", за което се сетиш, г-н Премиер! Всичко биле провериле бюрократите от МОН и в крещящия волунтаризъм на толкова войнствената директорка на пловдивската ПГЕЕ не биле открили "нищо смущаващо", представяш ли, г-н Премиер, ти лично срещал ли си некога в живота си по-голема наглост?! Абе ни с теб, г-н Премиер, сме живели някак в най-дивите комунистически и мутренски времена, ама пак некак сме оцелели, тъй че сега тия изцепки на министерските бюрократи нема да ни уплашат, нито пък да ни удивят, но требе да признаем, че тия министерски юнаци ги бива де, спор за това нема! "Бравос! Окумуш момче - всинца ни излъга!", ето така бай Ганя фали едно наше момче-мошеник-и-тарикат, ний май по същия начин требе да пофалим наште министерски чиновници, само дека има един проблем: че не можаха все пак да ни излъжат, нема начин да ни излъжат, ти, г-н Премиер, нима им верваш и на една дума?! Не сметам, че си чак толкова наивен, че да те преметнат така лесно!

Сичко значи си било наред у въпросната пловдивска ПГЕЕ, у ней бил сущинский рай, само дека некакъв си там вироглав учител по философия имал некакви си там "напълно безпочвени" претенции, изсилвал се да иска некаква си там свобода, демокрация, човешки правдини и прочие "буржоазно-либерални изгъзици" (да ме прощаваш за думата, ама сме мъже все пак!), е, проблемът се решил "напълно правилно" като въпросния учител тъй оправната директорка го била опраскала, изритала го, лешивайки го от преподавателски права, нека сего тоя философ да се научи много да не философства, ами да земе направо да мре, нали така, колко му е, ний сме привърженици на непоклатимия тезис на другаря Сталин "Есть человека, есть проблема, нет человека – нет проблемы!", айде де, ще се излагаме теперь, ще се прави ний на каквито не сме, ще се правим ний на прекалени европейци, на демократи ще се правим ний, на съвременни, видите ли, ще се правим ний!!!

Г-н Премиер, обещах да съм кратък, ала тая бюрократична свинщина нима може накратко да се коментира?! Знаеш ли какво сега ми идва на акъла, ще го предложа, въпреки че добре знам колко много си зает, не си Слънце че да можеш сичко да огрееш, но требе, г-н Премиер, де земеш мерки, много са се разпищолиле тия бюрократи бе, на главите ни се качиха вече и почнаха да кълцат там сол! Та затуй предлагам де се срещнем, г-н Премиер, и на живо да ти разясня вкратце цялата ситуация, щото има и една подробност: тия мои писма до тебе, убеден съм, бюрократите ги крият, напълно възможно е ти нищо да не знаеш, аз не вервам че знаеш и си се оставил напълно съзнателно да те баламосват въпросните чиновници, да ти разправят разни врели-некипели, разни глупости и щуротии да ти набиват у главата, ето, по тази причина искам лично да се уверя, че знаеш самата истина, а пък после ще мислим как да решим проблема.

Знаеш, че аз като български гражданин съм нещо като върховен началник на сички чиновници у държавата, нема да ми се обиждаш, ти си им фактически началнико, ама и над теб стоим ний, данокоплатците и гражданите, а над нас вече стои Върховният Началник, имам предвид Бог, комуто и ти чат-пат се кръстиш, наричайки го "Началнико", е, знай, че между теб и Бога стоим ний, гражданите, ний, избрателите, ний, така да се рече, сме твоите началници, а пък ти вече си началник на сите чиновници у държавата. По тази именно причина искам да се срещна с тебе, щото тия тарикати чиновниците за сичко те лъжат и до такава степен са се самозабравиле, че не само че те лъжат за сичко, ами и изобщо не им пука, че някой зевзек като мене може да ти каже, че те лъжат, е, сега ний сме длъжни, при създалото се положение, да им резнем квитанциите на разгащилите се толкова чиновници, г-н Премиер, аз ще ти предложа да фанеш една голема метла и да изметеш цялата тази арогантна бюрократична напаст, дето души държавата, дето като лаком кърлеж се е впила в тялото на държавата и смуче ли смуче какви ли не благинки. И т.н., но това ще го разискваме като се срещнем. Ти предложи кога и къде да се срещнем, ще извиняваш, но понеже се разбра и доказа, че чиновниците около теб лъжат и теб, и мен, и всички, налага се да се срещнем, да изясним въпросите и ти да фанеш метлата.

Това е засега. Имай предвид, че ако не фанеш метлата и не почнеш да метеш самозабравилите се арогантни чиновници из министерствата, те ще закопаят скоро не само теб, но и държавата – те са я закопали вече, ами ти това нещо още не си го осъзнал! Ето, аз като съвестен гражданин ти помагам да разбереш истинската опасност къде е, ако щеш, слушай ме, спасявай себе си и държавата, ако пък не щеш – мри. Изборът е изцяло твой.

Спирам засега. Казах, чини ми се, главното. Бъди здрав! В тебе ни е целата надежда – щото ний, българите, вече и на себе си не верваме, понеже самите ний сме и калпазани, и боклуци, и немислещи чукундури сме, и страшни безхаберници сме, по тази причина на себе си вече изобщо не верваме, а само на тебе верваме, само в тебе ни е целата надежда!

14 юни 2017 г.

Пловдив

С най-добро чувство: (подпис)

Това писмо написах. Това се получи, майната му, карай, друго сега нема да пиша. Идеални неща в тоя свят и живот нема. Хубав ден и на вас! Бъдете здрави, драги калпави немислещи кукундури и пословични безхаберници и дремлювци!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo