Случайно намерих една своя статия, публикувана в списание KOSNOS: Ако искаш сянката да остане зад гърба ти, погледни към Слънцето.... А ето и публикацията й в моя блог, тя изглежда е по-пълна и е от 6 октомври 2007 г.: Ако искаш сянката да остане зад гърба ти, погледни към Слънцето…. В тази статия става дума за едно събитие, случило се в пловдивската ПГЕЕ по времето на наскоро починалия негов директор инж. Венелин Паунов; ето началото на въпросната статия от онова паметно време:
На посещение в Пловдив тия дни е немският авангарден изобретател, специалист и преподавател по „соларни технологии“ г-н Вили Кирхенцайнер от Мюнхен, Германия. Той е поканен от пловдивски бизнесмени, проявяващи интерес към тези екологично чисти нововъведения в енергетиката. Вчера г-н Кирхенцайнер изнесе лекция в елитната пловдивска Професионална гимназия по електротехника и електроника, на която присъствах и аз – и от която съм невероятно силно впечатлен. Искам тук да разкажа какво чух като прибавя и някои мои разсъждения – няма как, наистина чутото необичайно ме развълнува и ме накара да се замисля. Да добавя, че за силното въздействие на думите на лектора имаше голям принос чудесният превод на г-жа Кох.
Темата на лекцията беше обявена като „Възобновяеми източници на енергия“. Г-н Кирхенцайнер е преподавател в сродно професионално училище в Мюнхен и същевременно е водещ експерт в областта на тези технологии. Той започна лекцията си с изтъкването на най-съвременните подходи в обучението на младите хора в Германия. Това, че неговата лекция се проведе по време на 10-я ден на учителската стачка – в която учителите от ПГЕЕ-Пловдив участват на 100%! – има дълбок символичен смисъл: българските учители, независимо от незавидното положение, в което са поставени, в лицето на учителите от ПГЕЕ-Пловдив показват, че имат готовността да бъдат равностойни партньори на европейските си колеги. И не само са готови, ами и от години го правят. Аз и друг път съм писал за тази наистина авангардна и на европейско ниво пловдивска гимназия, примерно в статията за нейния директор: Строители на капитализма: инж.Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието. На лекцията присъстваха всички стачкуващи учители от гимназията и много ученици, които специално бяха дошли да чуят превъзходната лекция на г-н Кирхенцайнер.
Та немският експерт-преподавател започна с тезата, че в днешна Германия в обучението на младите се поставя акцент върху моженето, а не само върху знаенето, върху знанието. Учениците трябва да имат възможността „да пипнат с ръка“ всичко онова, за което учат – и по тази причина непосредствено до ученическите банки в кабинетите се намират местата за практическо усвояване на уменията. И то именно чрез правене на това, което преди това си видял като схема в компютъра или като макет – и за което преподавателят току-що ти е обяснил. Немците все повече залягат на ученето чрез правене, а не чрез четене, тази така ефективна и проста формула на обучението, от която обаче нашите чиновници и управниците ни от МОН са на светлинни години разстояние и едва ли скоро ще могат да я асимилират даже. Германците следват по този път американците, които отдавна прилагат тия толкова ефективни прагматични принципи в обучението. А те са ефективни именно защото са толкова прости: всяко гениално нещо е така просто, подчертаваше много пъти в лекцията си г-н Кирхенцайнер.
Освен това той обърна вниманието на стаилата дъх аудитория и върху това, че особено важно е в процеса на обучението младите хора да получават удоволствие, да им е приятно, да има една съвсем творческа атмосфера на търсене, изследване, правене и пр. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар