Животните с примера си ни помагат да станем по-добри!

Нашето бяло коте по цял ден спи (зиме някъде на топло, сега, в горещините, си търси някое проветриво и хладно местенце). (С малки прекъсвания постоянно спи, не спи само когато си играе, бяга из апартамента, гони си... опашката или се умилква в нас, мърка ни и пр.) Аз затова го наричам "Кълбо от косми, пълно с... доброта", да, котето ни е наистина пълно с доброта! В тази връзка искам да заявя следното, свързано е с нашето, на човеците, самозабравяне и евентуално поправяне:

Срамота е: сред нас има хора, които са изключително лоши, зли, злобни, завистливи, високомерни, горделиви, отмъстителни, жестоки! Уж сме човеци, надарени сме от Бога със съзнание, пък се оказва, че животните (в частност - котките) решително ни превъзхождат с "морала" си, с добрата си: животните са много по-добри от нас, нима не сте го забелязали все още това?! Което е най-точен израз на деградацията на човека. Наистина е срамота, че животните (в частност котките, кучетата и пр., да не говорим за пиленцата!) са много по-добри от нас, човеците! (Дори и това, че животните не могат да говорят сякаш е станало тяхно предимство и наш недостатък в повечето случаи, нали така?

По тази причина изглежда ний, хората, си отглеждаме домашни животни и любимци като котки, кучета и пр.: за да ни напомнят, че ние, човеците, може да бъдем добри поне колкото тях - и тогава животът ни ще стане прекрасен! Животните с примера си ни помагат да станем по-добри, е добре де, човешки уроди неедни, възползвайте се, вземете техния пример, станете поне малко по-добри!

Това е моето възвание днес към вас. Бъдете здрави! Ако ми се обидите за нещо заради горните ми думи, проблемът си е изцяло ваш...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo