петък, 30 юни 2017 г.

Моето произнасяне по по тъй трепетно вълнуващия народа проблем за... отслабването


Понеже лятос народът много се вълнува от проблема за... отслабването и диетите (целогодишното усърдно муане на дюнери, пици, баници, кефтета, пържоли и мек лебец си дава своето отражение връз талиите на тъй героичните наши народни щерки и синове!), та ето по тази причина и моя милост решава таз заран да се произнесе по тъй трепетно вълнуващия народа проблем. Ще кажа следното, което е близко до ума, ама повечето хора не щат да го признаят, у нас, както добре знаете, горчивата истина народът не я обича, предпочита, естествено, сладичките лъжи):

Когато един индивидуум, независимо от пола, се е оял дотам, че ускорено е започнал да се преобразява в нещо като ходеща бъчва, т.е. когато делът на сланината (и маста) в тежестта на индивида започне да наближава 50%, тогава никакви изтънчени рецепти и диети на проф. Мермерски и на д-р Емилова нема да ви помогнат ако просто не престанете поне малко да лапате! Дебелият човек общо взето не прави друго освен да лапа, да дъвче и да преглъща (или да мечтае за лапане, дъвчене и преглъщане!) и да оди да си облекчава ненаситното черво в нужника. Дебелият човек всъщност не е нищо освен едно жадно и ненапълващо се черво, което, знайно е, понеже има два отворени краища, по тази причина наистина нема как да се напълни веднъж завинаги и затова требе постоянно да се лапа и дъвче. (Аз такива хора, простете, често ги наричам "фабрики за... лайна", налага се да го кажа, същината на въпроса го изисква, виждате, искате да помогна на тия хора точно да осъзнаят в какво са се превърнали, докъде са дегенерирали, т.е. подбудата ми да го кажа е благородна!) Дебелакът ще е дебел до момента, в който не осъзнае истината за това в какво е допуснал да се превърне и на това основание не се презре; щом се погнуси от самия себе си, такъв човек следва да встъпи в решителна битка с тиранията на своето ненаситно черво. Та значи отслабва се по един-единствен начин: като се гладува, като не се лапа, като човек почне решителна битка със своя тиранизиращ го дъвкателен рефлекс. Повечето хора са станали роби на своето собствено черво (или на стомаха си), а тиранията на червото е страшна, аз мисля, че тя е по-страшна дори от тиранията на собствения... полов орган, това е другата жестока тирания, от която страда "тъй освободеният в сексуално отношение" съвременен човек. И с двете тирании човекът, който иска да си върне властта над собствения живот и достойнството си, следва да води безпощадна битка. С червото се воюва като го приучиш да е... празно, да почне да курка непрекъснато от празнота, куркането на празните черва за такъв вървящ към свободата и достойнството си смелчак и немалодушник в един момент почва да става нещо като музика за душата, ето, това е разковничето! Че с гладуване се отслабва най-ефективно е близко до ума, ведь в комунистическите и национал-социалистически концлагери на паметния и тъй поучителен ХХ век, както се вижда по старите фотоси, нема нито един дебел човек, нали така?! (Разбира се, освен глад се иска и... движение, активност, спорт, ала как се спортува на гладен стомах и с куркащо черво - знаете ли?!)

Е, като оставиш червото си празно, то събира цялата си ярост да ти отмъсти, тогава битката става вече битка на живот и смърт. Но по този въпрос ще пиша друг път. Засега спирам, щото ми се... дояде! :-) Не съм закусвал, а вече няколко часа бродя из нета и пиша в блога си и из фейсбук. Не може постоянно да се работи, требе и да се яде...

Между другото, безработицата (мен ме опраскаха, уволниха ме от работа като не държащ си езика зад зъбите свободолюбив учител по философия в едно пловдивско училище), водя се "безработен", нищо че се скъсвам от работа всеки ден, факт е обаче, че нямам в момента никакви доходи!), та исках да ви кажа, че човек като нема никакви пари кат мен, за него вече е детска играчка да започне ефективно да не яде и да си поправи по тоя начин талията. Аз докато се борех да не ме опраскат обявих на два пъти гладна стачка, гладувах по една седмица и чувствах превъзходно (но е факт, че след това проклетото коварно черво ми отмъсти така за гладуването, че си вдигнах даже килограмите!). Сега обаче като нямам пари, да се надяваме, ще успея да извлека всички позитиви от тъй неприятната и унизителна ситуация: ще се вталя, ще заприличам на човек, ще отслабна. Да видим де, щото изцяло да не се яде не е възможно, по нещичко трябва да се туря в корема, а за да туриш в корема нещичко се искат некакви пари.

Вчера по една куриерска фирма получих поръчаните преди месеци (за отпечатване в хартиен вид) две книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS. В пълното безпаричие, което ме е обзело, ми се наложи да платя такава разорителна за мен сума, която аз, разбира се, нямах друг вариант да платя освен като взема пари на заем, сторих го, задлъжнях още повече, което е крайно депресиращо: някои хора-чешити като мен много неудобно се чувстват като дължат някому пари на заем. Умът не ми побира как ще се издължавам на заемодателите си, които при това също не са много състоятелни хора (у нас от богат човек да получиш некой лев в заем е невъзможно, само по-бедни хора помагат). Както и да е, виждате обаче какъв щастливец съм аз в момента, нищо че нямам пари даже и за ядене: ами ще отслабвам един вид по необходимост, на мен отслабването изобщо няма да ми е трудно, завиждайте ми де! И се мъчете колкото си искате с вашите пици, дюнери, кебапи, сърми, пържоли, преживяйте сакралните си кебапчета, да ви преседнат дано!

Хубав ден ви желая и приятно... гладуване! :-) Или вие не сте едри, така ли?! Е, ще наедреете един ден успешно, не се притеснявайте, в робски страни като нашата, където е пълно с несвободни хора, като резултат е пълно не само с дебелаци, но и със сексуални нещастници, които по тази причина се пъчат и се правят на големи... патреоти, зер, има ли патреот без солидно шкембенце, не върви някак да си патреот без шкембенце, нали така?! Чао, патреоти!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

8 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Понеже написах горното виждам, че дълго време то нема нито едно "харесване" (това за мен е радващо, значи съм успял да ядосам сума ти народ!), да ви кажа един виц:

Значи Хитлер отишъл на посещение в концлагер. Пита един затворник:

- Ти колко си кила?

- 30 кг. - отвърнал съсухреният, едва жив човечец.

Хитлер пита същото друг, оня отвръща: 32 кг.

Пита Хитлер същото следващата... "торба с кокали", тя отвръща: 28 кг.

И така нататък. Отговорите били все около цифрата 30 кг. В един момент Хитлер, като се обърнал към поредната двукрака "торба с кокали" тя отвърнала: 45 кг.

Хитлер се ухилил гадно и му рекъл: Ей, дебелак!

Анонимен каза...

Много рядко се срещат хора с толкова изтънчено и свежо чувство за хумор и самоирония, като на г-н Грънчаров. Радвайте ни по-често, колкото и да ви е трудно в този период.
Стефан Станев

Анонимен каза...

Да, така е, това е срещано по-скоро в западноевропейски източници и рядко тук, но не и в руски такива.

Анонимен каза...

6to za izvrastenie i perverzia taia debela6tina da nare4ete iztan4enost

гАд каза...

"... да ви преседнат дано!" :D Злобичка ;)

Не е справедливо написаното, доста от дебелите всъщност страдат от други проблеми и дебелината е резултат от тях, а не от постоянно тъпчене. Имам такива приятели и едва ли биха приели с чувство за хумор написаното.

Анонимен каза...

Един престой в болницата също подпомага отслабването, понякога.

Nedelin Boyadjiev

Анонимен каза...

Над тази философия трябва да се размислят прасетата в парламента защото харчат луди пари за ядене /плюскане/. А пък нашата е по лесна...

Cvetanka Nikolova

Ангел Грънчаров каза...

Към Гад: Не сте сфанал смисъла на написаното. Написал съм го за да помогна на хората, които страдат от такъв проблем: не могат да властват над собственото си черво. Да, налага се да заболи, с оглед да има благотворен ефект. Ако замазваме всичко с мазила, Гад, смисъл никакъв няма. Нали народът неслучайно го е казал: "От истината боли...", е, като заболи, на тази основа може човек и да се позамисли. И да реши проблема си. Разбирам, че дебелите хора имат куп други проблеми, то така е с всеки човек. Тия самият никакви ли кусури немаш, та така внимателно си вперил поглед в... моите?! :-)