неделя, 18 юни 2017 г.

Овладя ме идеята да напиша книга със заглавие ДЕКОМУНИЗАЦИЯТА


Ние не просто живеем в посткомунизъм, ние самите сме пропити от комунизъм - и сякаш самите ние сме си съвсем комунизирани, пък макар и в някаква "пост-комунистическа" привидна форма. Обществото ни съвсем не се е очистило от проказата на комунизма. Комунизмът, комунистическото подобно на отрова тече в кръвта на обществения организъм и го обезсилва.

Средството да изчистим тази отрова се нарича пълна, реална, тотална (всеобща) ДЕКОМУНИЗАЦИЯ, която обхваща всички сфери на живота ни - като се почне от образование, политика, държавен живот, всекидневни отношения даже, абсолютно всичко следва да бъде без жал и из основи декомунизирано.

Декомунизацията в същината си е точно това: безпощадно изгонване не само на комунистите от властта, а и пълно изчистване на всичко комунистическо не само от живота ни, но и от душите ни. Колкото повече обществото ни се декомунизира, толкова повече то ще се демократизира и очовечава. (Демократично е обществото, в което има критична маса от свободни, а това значи пълноценно живеещи индивиди; те са постигнали свободата си именно като действителна свобода, т.е. не само мислят, но и постъпват като свободни хора, т.е. живеят свободно.) Комунистическото пък в съзнанията, в помислите ни и в поведението, в отношенията ни не е нищо друго освен отказ от свободата - или отчужденост от нея. (Щото комунизмът по същината си е точно това: патологично злобна ненавист към свободата и отказ от нея, страх и бягство от нея.)

Като правим нужното да се ползваме от плодовете на свободата, като постигаме освободеността си, ние фактически се декомунизираме, иначе казано - очовечаваме се. (Знайно е, че тъкмо истината освобождава, а лъжата затова е центъра, около който всичко в живота ни се върти - защото комунизмът без лъжата не може да съществува, той се храни с лъжи.) Щото пък, другояче казано, човек и свобода съвпадат, необходими са си, органично и неделимо са свързани. (Комунизмът затова е античовешка потенция и тенденция, на това основание комунизмът е най-противочовешката доктрина, която историята познава.)

Как именно текат процесите на декомунизация, защо у нас те в повечето сфери даже все още не са започнали (в българското образование комунизмът изобщо не е помръднал да си иде - и дори си е устроил ужасна мъртвешка вакханалия!), как става така, че си въобразяваме, че уж сме се отдалечили от комунизма, а всъщност сме го довлекли с нас чрез самите себе си, защо комунизмът у нас не умря, а сякаш вампиряса и сега битката с него е още по-трудна и прочие - това са някои от въпросите, на които ще отговоря в новата си книга, на която (за момента) смятам да дам заглавието ДЕКОМУНИЗАЦИЯТА. А по-горе си позволих да подхвърля някои от нейните основни или водещи тези.

Да, започвам да работя по тази нова своя книга тия дни. Бог да ми помага, щото идеята, която ме е вдъхновила, е така значима, че се искат много сили за въплъщаването й в слово, а аз съм доста изнемощял от заболяването си! Но каквото зависи от мен, според силите си, ще го сторя. Комунизмът е по начало враждебен на живота, ето, декомунизирането на обществото ни означава то да се върне именно към живота. Връщайки се към живота то ще тръгне към просперитета, който е заслужен дар на свободата, заслужена победа или завоевание на свободните хора.

Какво още чакаме, та не започваме всекидневно да се борим срещу комунизма: без колкото се може по-масова всекидневна борба срещу разсейките на комунистическия тумор обществото ни никога няма да се върне към живота. Битката за реална декомунизация на България е фатална, е съдбовно важна битка за живот и за човечност. Ще победим комунистическа уродливост само чрез решителна декомунизация, към която не само призовавам, но и за която давам пример чрез моите борби за непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизация на отношенията в училищната общност, в която вече 17 години работя като учител по философия.

Е, вярно, вече не работя в това училище: защото "здравите сили" видяха в мое лице опасен враг и отново (за втори път в последните три години) ме опраскаха, уволниха ме. Но това съвсем няма да ме обезкуражи или спре - борбата ми продължава, аз продължавам да бъда непосредствен декомунизатор и същевременно демократизатор на отношенията в него - така според мен заслужават да бъдат наричани борците за свобода и човечност в наше време. Спирам засега дотук, казах главното, а сега: лека нощ и до нови срещи! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: