Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 1 юли 2017 г.

На какво учим децата – на фалш, лицемерие, лъжи, нагаждане ли?!




... Опитът ми на родител на ученици в Математическата гимназия за жалост показва, че в това училище често правата на децата остават незащитени. Ако някой се осмели да си потърси правата, екипът се нахвърля върху него в мига, в който заявиш претенциите си в дирекцията. По-миналата година подавах жалба до министерството, защото в нашия инспекторат не взимат никакви мерки по сигнали от родители срещу нередности в Математическата заради обвързаности. Там има учители, които наричат децата с обидни имена, при оценяването на контролни работи не прилагат еднакви критерии. Изпратих в МОН два теста – единият на момиче грешен, оценен с отличен, другият верен, на големия ми син е с оценка 5. Показателни за личното отношение на учителката Жекова например са оценките в дипломата му по математика – 4 и от приемния изпит във ВИАС – 5,50! В качеството си на класен ръководител тогава тя скалъпи обвинение на 5 деца от класа им и те бяха наказани. Твърдеше, че детето ми с приятели са пробили дупка в стената, а в деня, посочен от нея, се оказа, че синът ми е отсъствал от училище по болест и бележката беше в дневника! Учител се опита да обвини детето ми, че преписвало, той настоя да прегледат записите от камерите, убеден в правотата си. За жалост ръководният екип в ПМГ не иска да приеме, че учителите са там заради децата, а не обратното! Присъствала съм на заседания, на които в дирекцията се викат деца да разкажат някаква ситуация и още като си отворят устата, им се казва да я затворят. Това не е редно, както не е редно в учителската стая да се коментират родителите на учениците, но и това се прави в МГ. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР (написах го там, във в-к СТРУМА: За жалост, проблемът опира не до субективните особености на този или онзи учители или директор, а до това, че цялата система на образование у нас е дълбоко порочна и негодна за съвременните условия: системата е безчовечна, авторитарна, командна, неуважаваща достойнството и правата на личността, свободоненавистническа. Системата ни на образование е комунистическа по естеството си, в нея беше запазен непокътнат принципа на комунизма, а именно личността е нищо, а държавата (властта) е всичко. Системата ни на образование е недемократична, мнението на родителите, на учениците няма значение, важно е единствено мнението на ония, които са на власт. Учителите затова се изживяват като тирани и господари (говоря за типичния, стандартния, "добрия" според догмите и постулатите на системата учител), като чиновници и бюрократи, който учител се изявява според предписанията на системата, такъв учител бива защищаван от всички власти, но ако пък учителят почне да се държи, тогава всички се нахвърлят върху него като бесни кучета и не мирясват докато той не бъде или смазан и пречупен, или пък не бъде изгонен и ликвидиран. Хуманно, човечно, толерантно, разбиращо, ценящо индивидуалността и личността на учениците в рамките на системата се оценява като неповолено и опасно, защото то изхожда от други, коренно различни принципи от нейните, а това грози сестемата с разпад, с рухване, с провал.

Затова и адептите на системата я бранят със зъби и нокти. Описаният случай в МГ го възприемам в тази светлина, същото е навсякъде, във всички училища, особено фрапиращ и скандален е случаят с ПГЕЕ в Пловдив, който съм описал цялостно от позицията си на "лош", нестандартен, иновативно мислещ, на различен учител по философия, който точно по тази причина беше подложен от страна на администраторите в системата на репресии, беше обявен за "народен враг", за дисидент, бях обявен за "пълен некадърник", за какъв ли не още, бях двукратно опраскан, уволняван, съдът ме върна на работа, после пак пях опраскан, сега пък съдя директорката, яростна защитница на системата и т.н. Та ситуацията в българското образование е катастрофална, изисква се пълна промяна на принципите, изисква се демократизация и декомунизация на системата, която следва да бъде направена от нас, родителите, учениците и ония по-напредничаво мислещи учители, които, за жалост, за нищожно малцинство. Гражданите обаче не бива да нехаят, не бива да смятат, че подобни случаи като описания по-горе във в-к СТРУМА имат "личностен характер" и се дължат на "вироглавството" на тази майка, която се бори за правата на сина си, не е така, виждате, нещата са глобални и принципни. А битката на майката са обречени ако обществеността на я подкрепи, за което и призовавам!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: