Безчувствието, безразличието, бездушието непрекъснато убива, то е най-големият и най-жестокият убиец!

Вчера от Германия ми се обади дъщерята на баба Марийка, прочела в блога публикацията със заглавие Ново Отворено писмо до Президента на Република България по повод на хуманитарния и правозащитен казус на баба Марийка и ми се обади, за да ми разкаже своята позиция по написаното от общинската администрация, от службите на Община Пловдив (виж: Отговорът на Кмета на Пловдив във връзка с поставения от мен хуманитарен и правозащитен казус на бездомната г-жа Марийка Иванова). Най-напред ми благодари за това, че съм реагирал отново и съм писал ново отворено писмо до администрацията на Президента. Разказа ми доста интересни неща около цялата история, които аз не бях разбрал.

Първо, фрапиращото е, че администрацията на Община Пловдив си е изобретила... трето дете на баба Марийка, изфантазирала е още един син на баба Марийка, който бил от... Сопот (истината е, че баба Марийка има само две деца, дъщеря и син). "Вторият син" на баба Марийка е изобретен, предполагаме, с цел да се повлияе на общественото мнение: щам въпросната баба има три деца, съвсем допустимо е да се очаква, че поне едното от тях може да се погрижи за нея; виждате докъде стигат опитите на администрацията да се отърве от толкова неприятния казус, в забъркването на който тя е участвала доста активно, има голям принос. (Все пак държавата е тази, която по съдебен ред изгони баба Марийка от собственото й жилище, същата тази държавна администрация и съответните общински служби нищичко не са направили за да спомогнат за решаването на проблема, назрявал години преди изгонването на бабата от жилището й.) Дъщерята на баба Марийка заяви, че се съобразява с желанията на майка си и не желае принудително да я вземе със себе си в Германия, въпреки че е готова, при нейно желание, да я вземе при себе си и да се грижи за нея в последните години от живота й. Също така е решен проблема с онази сума, с която тъй справедливият и хуманен български съд е обременил баба Марийка: за това, че бабата е изгонена от собственото си жилище, тя за благодарност трябва да плати адвокатските разноски на тия, които инициираха изгонването й! (Ние подозирахме, че още по-справедливите и хуманни български частни съдебни изпълнител, от които сами, впрочем, сме си патили, без да им мигне окото щяха, ако това задължение не беше погасено от дъщерята на баба Марийка, щяха да я опраскат така хубаво, че не само да остане без пенсия за месеци наред, но и да плати и тлъстите хонорари на самите тия по толкова по мутренски, да не кажа по бандитски начин действащи "частни съдебни изпълнители"!)

Оказва се, че до момента се е оказала неизпълнима задачата да се наеме удобно жилище за баба Марийка и то в квартала, с който тя е свикнала, поради голямата известност на баба Марийка никой не желае на нея да си отдаде под наем жилището - но синът й продължава да опитва да реши този проблем, та майка му да има къде да спи. Разбира се, социалните служби, които на думи декларират готовност да помогнат (вариантът за настаняване на баба Марийка в старчески дом по тяхната философия най-добре решава проблема), но тук е пречка категоричното нежелание на баба Марийка да живее в такава комуна (тя това го заяви многократно и пред мен, във видеозаписите на разговорите ми с нея, които направих по време на протеста, това многократно е казано), второ, дори и баба Марийка, да допуснем, би се съгласила да отиде в старчески дом, то настаняването й в такова учреждение, разбира се, няма да стане веднага, там има списък и се чака с години (моят брат, Бог да го прости, пожела да влезе в подобно социално учреждение, подготвих му документите, чакахме няколко години, не се освободи място за него, той почина след това, вече минаха две години от смъртта му, преди няколко месеца получих известие от службите, с което те известяваха намиращия се вече в отвъдното мой брат, че още се налага да чака, все още не му бил дошъл редът за настаняване в подобно учреждение; давам този конкретен пример за да разберете колко безчовечно действат социалните служби, т.е. е безсмислено да се надяваме те да допринесат нещо реално за да се реши проблемът, от тях можем да очакваме единствено крайно арогантно бюрократично високомерие, студенина и абсолютна безчовечност. (По тяхната логика и философия на баба Марийка ще й се наложи години наред да спи на улицата, идеята на тази "държавна социална помощ е нуждаещият се да умре колкото се може по-скоро, та да не досажда с проблема си на службите, както и стана с моя брат.) И виждате, че проблемът на баба Марийка си остава нерешен, тя продължава да си спи на улицата, а на социалните служби, дето им е работата да й решат проблема, очевидно изобщо не им пука за това: на тях обаче им пука на книга, на хартия да покажат "колко много работа са свършили", това си личи от тяхното крайно грозно и безчовечно писмо, с което чисто и просто искат да заблудят Президента, че нещо правят (не че и на Президента изобщо му пука за проблема на баба Марийка, аз не съм забелязал той да си е загубил съня заради нея, вие ако сте забелязали такова нещо, информирайте ме, но не вярвам някога да си загуби съня; естествено, казусът на баба Марийка не смущава с нищо съня и на нашата тъй "силно социално ангажирана" омбудсманка на Републиката Мая Манолова. Очевидно службите и длъжностните лица са готови и в този случай дружно да чакат кога самата природа, по силата на своите закони, ще умори баба Марийка, та да реши казуса, с който службите, естествено, нямат никакво желание и намерение реално да се занимават.

И ето, след разговора ми с дъщерята на баба Марийка и двамата се убедихме, че е безнадеждна, а и глупава работа да разчитаме на службите да се размърдат и с нещо реално да помогнат. Очевидно трябва нещо да се прави, та поне да се обезсили тъй "човеколюбивото" решение на българския съд, който изгони баба Марийка без за му трепне окото от собственото й жилище, от собствения й дом. (При това цялата тази афера е станала така, че баба Марийка нито е имала възможност да се защити, нито да разполага с адвокатска помощ, нито дори е била надлежно известена за решението на съда, та да може да го обжалва и прочие, нарушенията по тази случай са големи. По тази причина изглежда не е зле освен Президента (който има право да амнистира, да помилва осъдени на смърт, а баба Марийка фактически е точно такъв осъден!) да уведомим за въпросните нарушения Прокуратурата, да видим тя дали ще направи нещичко - оглед да се открие законова възможност да се преразгледа присъдата на баба Марийка, която именно я обрича на неминуема смърт. (Аз не знам вие лично, уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки, аз така ви наричам, знаете, по моя си обичай, можете ли да си представите какво означава човек да е бездомен, да спи на улицата сякаш е куче, вие давате ли си сметка какво безобразие се върши пред очите ни, и то при положение, че този същият човек е на 84 години, цял живот е работил и допринасял за тази държава, има си собствено жилище, и ето, въпреки това е на улицата, без да е престъпник, без да е извършил някакво престъпление! Вие лично, дами и господа съдебни заседателки и заседатели, бихте ли излезли на улицата да спите някъде като баба Марийка поне една нощ, пък било и лятна да е тази нощ, та да разберете как тя се чувства, вие изобщо можете ли да си представите как се чувства баба ви Марийка когато сякаш е куче е принудена вече 4 месеца да спи всяка нощ именно на улицата, нейде в бурените, ведно с котките и кучетата?! Вие все пак смятате ли, уважаеми дами и господа, че баба Марийка е човешко същество, или си мислите, че вие само сте човешки същества, а тя не е такова?!)

Понеже дъщерята на баба Марийка няма възможност да напише това писмо до Прокуратурата аз заявих, че съм готов да го напиша и да го изпратя. Аз доста пъти търсих баба Марийка след протеста си там, на онази улица, но не успях да я намеря, дъщеря й ме упъти как и по кое време къде да я търся, тя, горката, всяка сутрин ходела до една хлебарница, до една фурна за да си купи хляб или закуска, та ми каза за това и аз ще ходя там именно да я търся и чакам. Иска ми се отново да поговоря с нея и дори ще направя нужното да запиша с видео разговора ни, та белким някой се трогне: защото знаете ли кое е най-страшното в този случай?! Не, не е на-страшното, че са толкова безчовечни и безчувствени социалните служби и техните чиновници, от тях едва ли можем да очакваме нещо друго; истински страшното, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е че вие самите, дето всяка нощ блажено си спите в леглата, увити в чисти чаршафи, на вас именно сякаш изобщо не ви пука, че баба Марийка, която също като вас е човешко същество, в същото време спи нейде там, в тръните и бурените на междублоковите пространства! да, по моя преценка вашето собствено безразличие, вашата собствена безчувственост, вашата безчовечност е истински страшното: как пък не се намери поне един човек, на която да му призлее от вършещата се пред очите на всички ни крещяща несправедливост с баба Марийка и да беше тръгнал нещичко да направи, с нещичко да помогне, та проблемът й да се реши! Не, няма такъв човек, всички гледаме сякаш сме говеда, а не човеци! (Между другото, ако бяхме говеда, май повече щяхме да реагираме, аз съм убеден, че истинските говеда не биха оставили свой събрат или своя сестра да мре, а биха непременно помогнали, вие обаче гледате като говеда и не се трогнахте, докато говедата биха се трогнали!) Гледайте безчувствени и си измисляйте разни приказки (от рода на тази: "Амче баба Марийка е много инатлива и затова сама си и виновна за всичко, щом е така, справедливо е сега да мре на улицата и в бурените!", нали такива неща си мислете, признайте си де!), с които да залъжете някак не просто заспалата, а направо ампутираната ви съвест! (Или сега ми се подигравате ето как: "Тоя па се прави на много интересен, я го виж ти, на чувствителен и на човечен пък ще ми се прави тоа, он за какъв се мисли бе?!") Как пък в ума ви не мина, драги ми български тъпи темерути ето поне тази мисъл, която може да се изрази със следните думи:

- Леле, щом това сега се случва на баба Марийка, дали пък няма един ден нещо подобно да се случи и на мен?! Аз сега стоя и гледам като говедо как баба Марийка страда и е унижавана, утре, като се случи на мен нещо подобно, тогава как ли ще се чувствам когато всички наоколо също като мен само гледат като говеда и никой не си мърда и малкото пръстче с нещичко да ми помогне?! Амче ако бях човешко същество, аз щях гаврите с баба Марийка да ги преживявам сякаш са гаври над мен самия, ний, човеците, имаме от Бога дадена тази способност да преживяваме и да съзнаваме, да мислим, но ето, аз очевидно не се ползвам от тази своя тъй велика способност и си стоя като безчувствено говедо или по-добре казано - сякаш съм чисто и просто някакво дърво, някакъв кютюк, некаква цепеница сякаш съм, някакъв камък все едно съм. Аз не съм човек, щом си стоя спокоен когато баба Марийка страда - щот ако бях човек щях да усещам гаврите над нея сякаш са над мен самия, леле, аз значи изобщо вече не съм човек, а съм нещо като бездушна вещ, като кютюк, като камък, даже и растение не съм, щото ако бях растение, пяк щях някак да реагирам пред картината на толкова жестоката несправедливост! Майчице, аз изобщо жив ли съм още, щом като съм изгубил цялата си човечност, загубил съм всичко онова, което ме отличава от говедата, от растенията, от кютюците и прочие?!

Да бе, хрумва ли ви подобна мисъл в кратуните, да ви попитам аз пък вас сега? Не ви хрумва, естествено, нали познах?! Аз това добре го осъзнах в ония 77 дни, в които от 500 000-ия град Пловдив единствена баба Марийка дойде при мен и ме съжали, седна до мен, разговаря с часове с мен, да, тя единствена разбра грозната несправедливост, на която бях подложен - срещу която така отчаяно протестирах, съзнавайки добре, че безчувственото общество ще ме гледа с говежди поглед и изобщо няма да реагира - както и стана де, то точно така стана! Щот ако бяха се възмутили и ако бяха реагирали по човешки начин поне 10-тина човека, ако бяха възприели обидите спрямо мен като обиди спрямо самите себе си, моят проблем щеше да бъде решен за два-три дена! Да, ама никой не дойде да ме подкрепи и в резултат възтържествува знаете ли какво?! Ами възтържествува вашата инертност, вашата безчовечност и безгражданственост постигна поредния си триумф и апотеоз. И по тази причина директорката на ПГЕЕ продължава да си блаженства и да се радва, щото като ни е такова обществото, такива като нея необезпокоявано ще си вършат гаврите и беззаконията! Най-много че сте такива ви се радва тя, щото ако не бяхте такива, ако бяхте поне малко различни, тя отдавна щеше да е изхвърчала от директорския си кабинет така, както тапа изхвърча от бутилката шампанско, което е поне малко "разджуркано", да употребя тази диалектна дума щото за друга в момента не се сещам. България като цяло е в такова тежко и на моменти безнадеждно положение не за друго, а защото вие сте точно такива, драги ми дремлювци, кютюци, цепеници, камъни, охлюви, не знам как още да ви нарека, всякак мога да ви нарека, но човеци и граждани да ви нарека не мога - щото не го заслужавате! Това е в основни линии мнението ми за вас, ако щете, ми се обиждайте, ако щете, се възмутете от... мен че ви говоря такива "обидни" неща, правете каквото искате, проблемът си е изцяло ваш!

Да, един български учител беше подложен на страшни гаври от самозабравила се директорка на училище. Тя го опрасква съвсем несправедливо и грозно, той излиза да протестира за да защити някакви изконни човешки права (все пак и този учиел има право да живее, нали така, и той е човек, или няма право да живее - и да яде между другото! - този учител, той не е човек според вас, така ли?!), никой не посмява да застане с него в отчаяния му протест, всички стоят и гледат като безчувствени... кютюци наоколо, гледаха, гледаха и не проумяваха какво изобщо става. И дори ми се чудеха на акъла: как па тоя може да е толкова прост, вместо да си кюти, тръгнал да се бори за некакви си там човешки права, тфу! И ето, аз с ваше участие бях за пореден път смазан и унижен, а нищо чудно и с ваше участие и съдействие и да бъда убит, колко му е да бъде убито едно човешко същество, вие нима не знаете, че човешкото същество е така крехко, че може да умре даже от една-единствена несправедлива дума?! Да, казвате му една крайно несправедлива дума, човешкото същество се възмущава от явната несправедливост, кръвта му завира, сърцето му не издържа, човешкото същество, дето е така фино и крехко, получава инфаркт или инсулт и пада, мигновено умира! Вие не знаете ли, че най-лесното нещо на този свят е да убиете едно човешко същество - една несправедлива дума е достатъчна да го убиете за миг! Да, не са нужни нито ножове, нито саби, нито куршуми, само с една-единствена несправедлива и обидна дума можете да убиете едно човешко същество! Ако не знаете това, ето, казвам ви го най-отговорно. Сега разбирате ли защо във всеки миг баба Марийка (пък и аз също, защо не?!) може да умре и тя ще бъде убита точно от вас, дето стоите и гледате безстрастно нейните унижения - да спи сякаш е куче на голата земя! Да, като умре баба Марийка, знайте: вие ще сте и убийците!

Това исках да ви кажа тая заран. Мислете ме за какъвто искате, аз бях длъжен да ви кажа точно това. България е страна не само на бездушници, на мижитурки и на лъжци, България е и страна на убийци! Между другото, вие същите навремето сте убили и... Левски, и Ботев, и това ли не знаете?! Вашето безчувствие, вашето безразличие е убило и тях. Безчувствието, безразличието непрекъснато убива, то е най-големият и най-жестокият убиец - и това следваше да ви го кажа, пък ме мислете за какъвто искате. Аз да ви го кажа, пък другото вече си е ваша работа.

Ще завърша това свое есе (то без да искам стана есе, щото се ядосах, а иначе смятах да напиша едно безстрастно съобщение или нещо като репортаж за случилото се) ето как, сега ми хрумва. Знаете, аз от много време се опитвам да помогна на директорката на пловдивската ПГЕЕ да осъзнае какво прави, да постигне истината за собственото си поведение. Просто проявявам своя човешки дълг спрямо нея, човеци сме, длъжни сме да си помагаме, тя специално е паднала в една дълбока дупка, ето, всички я гледат и никой не й помага, аз единствен й помагам - а в замяна тя, разбира се, ми "благодари" знаете как, благодари ми по един специфичен чисто български начин. Аз от години всъщност само това правя: помагам й да се освободи от тъй коварните й заблуди. Но тя това нещо не го съзнава и си мисли, че правя нещо съвършено друго, аз я разбирам, тя просто живее в съвършено друг свят, нямащ нищо общо с нашия. Та и тази сутрин искам с нещичко да й помогна, да си изпълня, дето се казва, дълга. Ето как ще й помогна, ще и напиша... писъмце. Отворено, разбира се, и вие ще можете да го прочетете, ето, четете, радвайте се:

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Републиката

До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, опраскан и унижен безработен български учител и гражданин, който между другото е и... човешко същество, чийто най-голям "дефект" е че обича свободата

Уважаема госпожо Директор,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Пиша Ви това писмо за да Ви запозная вкратце със съдбата на две човешки същества, които в момента са бавно убивани пред очите на цялото ни потънало в безразличие и бездушие общество. Пиша Ви това писмо по една-единствена-причина: ще ми се да разбера Вие самите, простете, имате ли... душа? Мислете ме за какъвто искате, знам, че това писмо ще Ви прозвучи като дърдорене на човек, който "изобщо не е наред".

Две осъдени на смърт - от тъй човеколюбивото ни, цивилизовано и демократично общество! - човешки същества, именно баба Марийка, на 84 години, и моя милост, Ангел Грънчаров, учител по философия на 58 години, учител по философия с "крайно неправилни възгледи" за обучението и образованието на младите, заради които той беше за пореден път опраскан, уволнен от работа, изритан на улицата и пр., се обръщат към Вас за да Ви помогнат да разберете някои истини, които изглежда съвсем не знаете. А това, позволете, са крайно важни, направо съдбовни истини, които следва много ясно да съзнавате. Длъжен съм да Ви помогна да ги осъзнаете, просто си изпълнявам дълга - като човек най-вече, щото ний, човеците, сме длъжни да си помагаме. (Аз пиша писмото, а баба Марийка, добре знам това, изцяло ме разбира и непременно ме подкрепя, ний с нея се опознахме добре, пък и имаме почти еднакви, съвсем родствени ценности.)

Баба Марийка е осъдена от тъй справедливия и хуманен български съд на 3 години изгонване от собственото й жилище - тя вече 4 месец е бездомна, спи на... улицата, сякаш е не човешко същество, а е примерно някакво куче (много кучета, за разлика от нея, си имат домове или поне колибки, а тя спи направо на голата земя!). Баба Марийка е на 84 години и спането на голата земя я убива, цяло чудо е, че тя е още жива, изглежда Бог й помага - и ни подлага чрез нейния случай на изпит, в който ние изцяло (до момента) се проваляме. Знаем, Бог обича да ни подлага на изпитания, думата изпитание иде от думата "изпит", Бог, знайно е, е най-великият Учител. Та цяло чудо е, че 84-годишната баба Марийка, спейки на голата земя вече 4 месеца, е все още жива. Безчувственото, безразличното и безчовечното ни общество гледа как баба Марийка постепенно губи сили и чака с нетърпение смъртта й - защото докато живее, баба Марийка сама по себе си, с присъствието си сред нас, е една най-справедлива присъда над нашето, повтарям, тъй безчувствено, безразлично и безчовечно общество.

Аз съм учител по философия и бях изгонен от училището (в което работя 17 години) по най-позорен и обиден начин, директорката на пловдивската ПГЕЕ ме обяви за "пълен некадърник", нямал съм бил, видите ли, никакви качества да бъда учител - и ме изрита от училището (за втори път, първия път съдът ме върна на работа, но тя пак ме опраска: назначената от Вас, от Вашия Министър ан образованието, г-н Премиер, директорка е Ваша много стриктна изпълнителка на повелята Ви да опраскваме без капка жал ония, които ни пречат!), да, изрита ме от училището сякаш съм нещо като мръсно коте, а не човешко същество. Забележете дълбокото родство между "казусът баба Марийка" и казусът с "пълния некадърник Грънчаров": баба Марийка е опраскана и изгонена от собствения си дом, а пък аз съм опраскан и изгонен от училището, което е мой дом, щото за нас, учителите, дето имаме съзнание за духовната ни мисия, истинският ни дом е тъкмо училището! И баба Марийка е на улицата, и аз съм на улицата (аз даже цели 77 дена протестирах тъкмо на улицата, на тротоара пред училището, спрямо гаврата с моето уволнение, по време на този моя протест на улицата ние се срещнахме и запознахме с баба Марийка, разказахме си един на друг злочестините)!

Нито една държавна институция не реагира да ми помогне, нищо че писах на всички, нито една държавна институция до този момент не е помогнала с нещо и на баба Марийка. От което ний, двете жертви съдим, че най-благоприятният и желан от държавните институции изход от двата тъй родствени казуса е... смъртта, да, смъртта, дето решава всички проблеми и противоречия. Баба Марийка ще умре като спи на голата земя, която й изпива силиците всяка нощ, аз пък ще умра от жестоката обида, да Ви информирам и Вас, Вие, предполагам, също не знаете истината, че човешкото същество е тъй фино, крехко и дори нежно, че може като едното нищо да умре даже от една-единствена несправедлива или обидна дума (оставам настрана това, че съм с болно сърце, инвалидизиран съм заради сърцето си, сърцето ми постоянно бие неритмично и често прескача!); тъй че моя милост пак е невиждано чудо, че при преживените до момента унижения и гаври в това училище (продължаващи вече 6-та година, тъй войнствената и тъй привързана към опраскванията директорка Анастасова директорства вече толкова години!) все още изобщо съм жив, аз имам чувството, че самият Бог е тъй силно заинтригуван от моята история, че се меси в нея, давайки ми сили, с оглед да разбере някои неща за нас, човеците.

Да, Бог вероятно (и по-скоро непременно!) се меси, с оглед да разбере какви сме - или може би защото дава шанс на нас самите благодарение на тия истории да осъзнаем какви сме и на тази база да се поправим към добро, знам ли какъв е Божият замисъл, но съм убеден, че неслучайно и баба Марийка, и аз самият сме още живи, при посочените обстоятелства. Аз, примерно, можех да умра безброй пъти в изминалите години, когато гаврите и обидите над мен бяха отвратителни, жестоки и страшни: цяло чудо е че сърцето ми изобщо издържа до този момент! Да, цяло чудо е, че още съм жив - независимо от преживяното, с което тъй разхитителният живот в толкова приказната страна МУТРОЛАНДИЯ има добрината да ме ощастливи в последните няколко години. (Аз дори оцелях, водейки година и половина едно крайно тежко и неприятно съдебно дяло, което в крайна сметка спечелих, преди това водех още едно, което също спечелих, дори водих едно дяло за клевета срещу въпросната войнствена и безжалостна директорка, което на първа инстанция спечелих, но на другите инстанции не спечелих - и, о, чудо, сърцето ми пак оцеля, независимо от преживяното! Да, убиват ме крайно усърдно, но Бог ми дава сили и ето, още, кой знае защо, съм жив! Баба Марийка пък оцелява все още въпреки всички природни закони, по законите на природата нея отдавна не трябваше да я има на този свят: Вие, господин Премиер, бихте ли издържал да спите една-единствена нощ на голата земя?! Или една нощ може да се издържи? А 120 нощи как Ви се вижда да издържите?! (Тя все пак е на 84 години!)

Както и да е, мога да пиша още много, но спирам за да не Ви затрудня прекалено с мислене. Щото мисленето изтощава много, а Вашите организми са също така крехки. Ще завърша това лудешко Отворено писмо по съвсем неочакван и парадоксален, направо глупав начин, ето как.

Госпожо Анастасова, аз Ви уведомих, че заради Вашия каприз аз повече да не съм във "Вашето" училище аз до този момент не съм получил и стотинка обезщетение за безработица - Вие се погрижихте да ме опраскате преди да са се навършили 3 години от предишното ми опраскване и сега според закона не ми се полага никакво обезщетение за безработица. Т.е. за разлика от бездомната баба Марийка (която все пак получава някаква пенсийка, предполагам доста мизерна) аз не получавам абсолютно никакви средства за съществуване. Но все пак имам някакви нужди, най-важната от която е нуждата от лекарства (ако не броим нуждата от хляб.). И ето сега какъв превъзходен казус се получи по този повод, казвам Ви го защото смятам, че той е великолепен шанс Вие самата да проумеете нещо изключително важно за собственото си поведение.

Понеже болното ми сърце постоянно е извън ритъм и бие твърде учестено лекарите са ми предписали едно лекарство (антикоагулант), то разрежда кръвта ми, пречи да се образуват съсиреци, по този начин ме предпазва, кой знае докога, от инфаркт или инсулт, един вид това за мен е животоспасяващо лекарство (напоследък и болките ми в сърцето са твърде чести, цяло чудо е, че още съм жив!). Тъй, но ето, лекарите точно в този момент ми предложиха да заменим досегашното евтино лекарство (нарича се СИНТРОМ) със значително по-скъпо съвременно лекарство по една причина: щото при евентуален внезапен кръвоизлив (по някаква причина или инцидент) съм можел да умра, тъй като СИНТРОМ-ът цели 90 часа пречел на съсирването, нямало "антидот" или противодействие, абе убедиха ме докторите на приема замяната, въпреки финансовата ми невъзможност да плащам новото лекарство (то струва около 50 лева за мен, здравната каса плаща още повече, лекарството е много скъпо!). Знаете, че веднъж аз бях на границата на смъртта с онази операция с трапанация на черепа за изваждане на образувал се хематом, по тази причина, за да не умра така баламски и по глупава причина аз се съгласих с лекарите, убедиха ме да приема смяната на медикамента. И сега главата ми не го побира как ще плащам тия 50 лева всеки месец (между другото имам и застраховка живот от още 50 лева, и нея не зная как ще плащам!).

Изпращам Ви, госпожо Директор, копие на бележка от банкомата, от която можете да видите, че благодарение на Вас вече нямам абсолютно никакви пари, с които да си посрещам и най-елементарните нужди в моето окаяно съществуване. И ето, сега пак ми се налага да Ви кажа: Вие сте ми длъжница на ония близо 700 лева, които ме надвзехте по принудителен начин (чрез частен съдебен изпълнител) когато чрез запор на същата тази банкова сметка (на която си получавах и заплатата) ме опоскахте и опраскахте финансово тъкмо в навечерието на Рождество Христово, нали си спомняте този случай? Е, сега Ви го напомням и разчитайки на Вашата добрина (Вие все пак се учителка, възпитателка на младежта, не може да нямате крайно добро сърце!) се надявам по чисто нравствени причини да ми върнете тия близо 700 лева надвзети пари, с които именно мога да си плащам въпросното животоспасяващо лекарство през цялото време, в което, предполагам, ще се води нашето ново съдебно дяло, това срещу Вашата заповед за поредното ми опраскване, за поредното ми уволнение от училището. Това е.

А за моите приказки за това, че ние двамата с баба Марийка сме осъдени един вид на неизбежна смърт (която е цяло чудо защо още се бави, което е невъзможно без Божия намеса!), Вие всички, уважаеми дами и господа началства от различен ранг, моля, не обръщайте голямо внимание, хе, да не вземете да се притесните толкова, че да си загубите съня нощем, тогава какво ще правим?! Не се притеснявайте изобщо, ами не ми обръщайте никакво внимание: и да умрат една бабачка на вече преклонна възраст (време й е да мре все пак, 84 годинки не са малко!) и един шантав философ (същият дето ни тормози като така често ни пише разни мелодраматични писма, на които ние, разбира се, изобщо не обръщаме никакво внимание!), та значи и да умрат тия двамата изцяло безполезни чешита, нема да пострада свидното ни отечество без тях, напротив, и по-добре ще бъде. Тогава и здравната каса нема да плаща на той Грънчаров близо 70-80 лева за това пусто лекарство, а пък баба Марийка, като пукне, ще облекчи пенсионната ни система, тъй че голема работа, че са умрели?! Хайде сега, джанъм, ще се занимаваме с некакви дреболии, нали така, г-н Премиер?!

Не ни остава нищо друго освен да Ви пожелаем този път следното:

Приятно директорстване и приятно... мислене, многоуважаема госпожо Директор! И приятни сънища ви желаем също!

Приятно началстване и приятно... мислене, многоуважаема госпожо Началник! И приятни сънища ви желаем също!

Приятно министрестване и приятно... мислене, многоуважаеми господин Министър! И приятни сънища ви желаем също!

Приятно директорстване и приятно... мислене, многоуважаема госпожо Директор! И приятни сънища ви желаем също!

Приятно домбудсманстване и приятно... мислене, многоуважаема госпожо омбудсман! И приятни сънища ви желаем също!

Приятно министър-председателстване и приятно... мислене, многоуважаеми господин Министър-Председател! И приятни сънища ви желаем също!

С най-добри чувства се подписваме и двамата осъдени на смърт, именно Марийка и Грънчаров: 1. и 2. подписи

14 юли 2017 г.

Пловдив

ПРИЛОЖЕНИЕ: Като органична част от това писмо прилагаме ето тези два текста:

Ново Отворено писмо до Президента на Република България по повод на хуманитарния и правозащитен казус на баба Марийка

Отговорът на Кмета на Пловдив във връзка с поставения от мен хуманитарен и правозащитен казус на бездомната г-жа Марийка Иванова

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo