Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ тази година провеждаме следните курсове: ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо...

петък, 28 юли 2017 г.

Нещо като предговор на една ненаписана още книга



Написах следното в своята страница за обучение във Фейсбук:

Ако се замислим ще открием, че животът всъщност не е нищо друго освен... решаване на проблеми. Ние непрекъснато се заплитаме в какви ли не проблеми - и след това търсим изход от тях, опитваме се да намерим решение. Ситуациите на живота ни, в които попадаме всекидневно, са изтъкани от проблеми, от една непрекъснато съпътстваща ги и неотменима проблематичност. Всичко е проблем за търсещия истината човек, за човека, който не иска да живее "както дойде", "както се случи", а истински, пълноценно, по един човешки начин. Решаването на проблеми или вземането на решения, чрез които намираме изход от проблемите, е наше всекидневно и основно занимание. Ако не правим това, ако не съзнаваме проблемите си, ако чакаме те да се решават "от само себе си", тогава имаме още по-сериозен проблем: бягство от проблемите, криене от проблемите, отказ от живота, защото животът, повтарям, не е нищо друго освен решаване на проблеми - и вземане на решения. Може ли човек да се обучава на тези неща, има ли изкуство или пък наука за решаването на проблеми - интересува ли ви такъв един въпрос? Може ли да се създаде технология за разумно решаване на проблеми и за вземането на разумни решения - дали пък и този въпрос не е прелюбопитен? Важно ли е за нас да се упражняваме в тази посока, да напредваме, да работим за своето израстване като една действително успешна, здраво стояща на земята личност?

Ето, по тия въпроси (а и по много други, които с неизбежност ще се появят като се замислим) решавам да пиша, искам да разработя едно помагало за решаване на проблеми - и за вземането на решения. Защото съм установил, че повечето хора съвсем не справят с тази основна задача на живота ни. Те решават проблемите си не истински, а "криво-ляво", половинчато, непрекъснато грешат, вместо да намират изход от проблемите си се заплитат все повече и повече в тях. Решавам да направя своя опит да напиша една книжка по тия всичките въпроси, книжка, в която да дам своя отговор на въпросите, от които нямаме право да бягаме. Или да се преструваме, че те не съществуват, да ги игнорираме. Проблемите съществуват, няма как да живеем безпроблемно, а ако си въобразим, че живеем безпроблемно, сме се заплели в коварния проблем, че си мислим, че може да се живее безпроблемно, иначе казано, че можем да надхитрим живота. Подобни тарикатлъци обаче са твърде глупаво занимание. Животът не можем да го надхитрим, той си иска своето. Ако искаме да живеем по човешки начин, трябва да се държим подобаващо и достойно. Трябва да постъпваме разумно. Трябва да не ощетяваме сами себе си, напротив, трябва да се обогатяваме във всеки един план, най-вече във вътрешен, душевен, ценностен план. Не трябва също така да си въобразяваме, че е лесно да бъдеш човек, то е лесно ако ние саите сме открили "разковничето", но иначе, ако нарушим някои иначе прости правила на разумното живеене, сме способни сами да си опропастим живота така, че смъртта може да стане за предпочитане.

Аз много съм писал по всичките тия въпроси, да не изреждам сега заглавия на моите книги, една от които се нарича ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА, а друга моя книга се нарича ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО, с подзаглавие "Изкуството на свободата"; трета моя книга носи заглавието ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ. Четвърта: ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА. Това показва, че тия проблеми около разумното живеене съм ги нищил и разплитал многократно - и то във всеки един план. Но съвременните хора в мнозинството си не обичат да четат "тежки" философски и психологически книги, не четат и моите книги, въпреки че съм ги писал съвсем умишлено на един разговорен, пределно понятен, човешки език. ПРАКТИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ е сферата, в която най-много съм работил. Е, сега дойде момента да предам всичко постигнато в една още по-проста, пределно понятна, практически използваема форма. Не, аз няма да пиша нито "рецепти за живеене", нито практикуми, където се дават премъдри съвети. Аз ще се опитам да изложа пределно понятно някои правила, някои вдъхновяващи идеи, ще покажа на дело как се прави това съдбовно нещо, а именно вземането на разумни решения. Добре знам, че така поставена, задачата е още по-трудна и дори неизпълнима. Блажени са обаче ония, които искат невъзможното. Ще направя нужното, пък да става каквото ще.

Пак ще пиша книгата си както досега, в блога си, в Мрежата, пред очите на всички. Тя ще се пише пред твоите очи, читателю, ти можеш сам да участваш в създаването й - и можеш също много да допринесеш за нея. Стига да ни си заспал, безразличен към всичко човек, стига духът ти и мисълта ти да са будни. Ти, читателю, много можеш да помогнеш книгата да стане такава, че да е полезна най-вече на теб самия. Има разни хора, има какви ли не предпочитания, на всички, зная добре това, аз не мога да угодя. Но аз и не се стремя към това. Мен ме вълнува едно нещо: истината. И залагам на нещо непоклатимо: свободата. Така се прави всичко човешко и значимо за човека. А останалото са само подробности.

Да си пожелаем приятен път, вдъхновено вървене към целта! И нека да вярваме в сполуката. Ще успеят ония, които не се отказват и са упорито търсещи. Блажени са искащите - на тях и ще се даде! Блажени са ония, които всичко постигат сами - и не чакат нищо наготово. Блажени са дейните, стремящите се, лутащите се, ала въпреки това вярващите в успеха си. Точно тия хора и личности са причастни към великото тайнство на живота. Те именно живеят по човешки и достоен начин.

Да, така може да се живее дори и във времена, в които всичко сякаш се е объркало и не е както трябва да бъде. Но животът ни ще бъде такъв, какъвто си го направим сами. Да, зависи и от другите животът ни, ето, а на този аспект ще обърнем длъжното внимание.

Но книгата, която сега започвам да пиша, в никакъв случай не трябва да бъде дълга, изтощителна, тежка и дебела. Или трябва да бъде точно такава? Ще видим, моето намерение е да се постарая да напиша една кратка, удобна за ползване книга. С малко думи да кажа най-важното. Това е най-трудното. Ще опитам. Да си пожелаем успех!

АВТОРЪТ

28 юли 2017 г.
Долна баня

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Анонимен каза...

Добро начинание. Пожелавам ти успех.
"Да си пожелаем приятен път, вдъхновено вървене към целта! И нека да вярваме в сполуката. Ще успеят ония, които не се отказват и са упорито търсещи. Блажени са искащите - на тях и ще се даде! Блажени са ония, които всичко постигат сами - и не чакат нищо наготово. Блажени са дейните, стремящите се, лутащите се, ала въпреки това вярващите в успеха си. Точно тия хора и личности са причастни към великото тайнство на живота. Те именно живеят по човешки и достоен начин."

Томи Томев.

Анонимен каза...

Много ми се ще да бъдат споменати едни хора, които така от страни са оплювани, някои дори биха ги нарекли и комунисти, други фашисти, но мисълта им тече в посока за спасението на България, защото едно общество, тръгнало да се разпзда, неминуемо води до това цивлните (гражданите) да вземат нещата в свои ръце, и времето ще покаже дали те са грешали, дали методите са им подходящи или не. А сега и самите хора през погледа на една германка: https://www.bnoshipka.org/index.php?special=videos&cat=1… Според мен Подполковник Владимир Русев заслужава адмирации и не само той, а всеки който се бори с неправдата, по един или друг начин.

Angel Angelov