Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 13 юли 2017 г.

Убийствено ясен пример за това какви са синдикатите в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ



На снимката е въпросната "синдикалистка", с извинение... тя е лицето, което стои право и нещичко говори: сигурно говори лъжливи думи за това как твърдо синдикатите у нас се борят за правата на своите членове!

Вчера най-сетне успях да се срещна с шефката на синдиката на СБУ в Пловдив ПЕТРАНКА КАЛОФЕРОВА. Много пъти я търсих след уволнението си, все не я намирах: винаги на вратата имаше бележка "В София на заседание съм!" или някъде другаде се намираше тъй заетата учителска синдикалистка. А аз периодично я търсех и все се надявах, че все някога ще я засека, е, вчера ми се усмихна щастието, тъй да се рече. Бях се запътил за съда (вчера се гледа второто мое съдебно дяло срещу Второ районно полицейско управление), имах малко свободно време и реших да си пробвам късмета, е, бил съм голям късметлия, намерих най-вече въпросната ръководна синдикална дама. Искам тук вкратце да си разкажа впечатленията за нея, които добих от вчерашния си разговор с нея. (Преди това никога не я бях срещал и не бях разговарял с туй лице.)

При нея имаше някаква друга другарка (която също не познавам), ала вратата беше отворена (поради извънредните пловдивски горещини), аз се възползвах и казах "Добър ден!" с надежда да ме забележат; е, забелязаха ме. Както съм си прав й обясних, че от доста време я търся, но не успявам да я засека, тя ме попита от кое школо съм. Като й отвърнах, тя рече:

- А, вие сте оня скандален... случай (май на езика й беше думата "учител", ала успя да се възпре в последния момент!), за който се разшумя по медиите! Кажете, господине - ме покани тя да си кажа каквото имам да кажа, но си личеше, че тя вече си има предварително готова позиция по проблема.

Аз съвсем накратко разказах историята с моето опраскване, пардон, уволнение. Казах й, че в ПГЕЕ (в "ТЕТ-ЛЕНИН" де, и тя предпочиташе да го нарича така, някак си твърде умилително звучи това "Ленин" в нашите тъй напреднали демократични времена!) фактически няма синдикати, поради което на мен се е налагало да играя тази роля, да се опитвам да бъда демократичен коректив на авторитарната самовластна директорка. Която ме опраска защото не може да ме търпи, тя обича всички да й ръкопляскат, а пък аз си позволявах да я критикувам, щот съм привърженик на демокрацията и прочие. Като говорех тия неща забелязах, че на синдикалната другарка в един момент й доскуча, почна да й става неприятно, като й се засилиха неприятните емоции поради думите ми, тя ме прекъсна за да рече:

- Да де, ама това е Вашата версия, а аз съм чувала съвсем друго обяснение, а именно, че сте уволнен защото сте нарушавал програмата, не сте преподавал правилно, не сте преподавал по утвърдените от МОН учебници и прочие?

Аз казах, че това е лъжливата версия на директорката, която все пак не можеше да пише в заповедта си за уволнение истината: уволнявам го тоя щот ми пречи да управлявам както си зная, щот ме критикува, щот ме ядосва с това, че се прави на проклет демократ, а аз демократите не мога да ги гледам, развалят ми храносмилането и ми предизвикват бръчки на лицето! Защото не можеше да напише в заповедта за уволнението ми истината, тя се видя принудена да измисли правдоподобна версия, а именно: Грънчаров е пълен некадърник, не става за учител, липсват му качества и тъй нататък, и так далее, и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири. Да, ама съдът веднъж вече й отмени абсолютно същата заповед, тъй че сега пак ще проверим дали поредният й номер да излъже съда ще мине. Казах, че историята е любопитна и интересна, ала аз съм дошъл по една съвсем прагматична причина, именно, може ли Синдикатът да ми окаже някаква помощ, примерно консултация с адвокат и прочие. И тогава синдикалната дама или другарка (да не я обиждаме все пак като я наричаме с тъй "буржоазния" термин "дама"!) ми заяви директно:

- Ние с нищо не можем да Ви помогнем, господине! При нас няма адвокати, няма нищо. Сам си се оправяйте, сам си сърбайте попарата щом сте си я надробил. Съдете се, това си е лично Ваш проблем, не наш.

Удивен от нейната прямота, от признанието, че тя признава тъй свято пазената тайна (именно, че на синдикатите у нас изобщо не им пука за техните членове!), аз за малко да възкликна: "Добре де, а защо в такъв случай защо изобщо съществувате, защо се наричате синдикат, наречете се някак иначе?!", ала се въздържах; отвърнах й само следното:

- Ясно. Аз ще се оправям, ала в момента съм много зле, не мога да си наема адвокат, помощ отникъде няма, директорката съзнателно ме опраска преди да са минали три години от предишното ми опраскване с оглед да не получавам даже и обезщетение за безработица, аз в момента нямам дори най-елементарни средства за съществуване. Като капак на всичко, за да ми отмъстят (аз протестирах на тротоара пред училището цели 77 дена под лозунга за свобода в образованието и против беззаконията и тиранията на училищните директори!) лидерката на Директорския синдикат Делинова опраска по най-грозен начин и моята съпруга, която работеше на постоянен договор в нейното училище, та наистина семейството ми е много зле...

Казах тия прочувствени думи и ми беше интересна реакцията на синдикалната другарка. Тя ме изслуша с нескривана досада и ми рече без капка неудобство:

- С нищо не мога да Ви помогна. Сам си се оправяйте. Сам сте си надробил попарата, сърбайте си я... така е справедливо. не разбирам защо изобщо ме занимавате.

Това е. Спирам дотук. Излишно е повече да се говори. Всичко е пределно ясно. У нас положението е направо безобразно. Страшно е направо. Такова нещо даже и при комунизма го нямаше! Да, такава наглост и при комунизма я нямаше. Това го казвам аз, човек, който изобщо не може да бъде заподозрян в каквито и да било симпатии към комунизма. Но и тогава, в ония пределно тъпи времена точно така нямаше да ти отговорят ако отидеш да се оплачеш срещу някои беззакония. сега ти го казват без да им трепне окото. Правете си сметка какво значи това. Изводите оставям на вас. Бъдете здрави! Желая ви хубав ден!

ДОБАВКА: Ето още един матр`ьял във вестник, в който става дума за още факти около ситуацията в училищата на тъй приказното ни свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ: Скандална шефка оглави синдикат на школските директори. И също можете да се насладите на още една глупост, която си е позволило да направи въпросното СБУ под ръководството на въпросната другарка Калоферова: учредиха синдикат на училищните директори!!! Такова чудо го нема никъде по света! Но в МУТРОЛАНДИЯ сичко има!!!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

10 коментара:

Анонимен каза...

Всички са комунисти, нали така ? Синдикати, РУО, МОН, директорката, само ти и няколкото ти сподвижници сте мярка за нормалност в обществото ? Всички са грешни, освен безгрешния философ-комунистически-блог-писател. Звучи логично. Иначе никой не може да те свърже с комунизма - начина ти на поведение, при комунизма така беше - ти си прав, всички други грешат, защото си на ръководната позици, това че си учил в Русия изобщо не ни подсеща, това че пишеш доносчета всеки ден до ББ, до Президента и всички възможни държавни и не държавни структури, въпреки че ги плюеш изобщо не приличаш на фурнаджийска лопата.

Анонимен каза...

Другарко, какво беше това изригване?! :-) Де не би да си облекчавате собствената съвест по този тъй изразителен начин... :-)

Ursus Major каза...

Добре бе, дебил смотан, какво ти не е ясно?
Ми не ставаш, тъпанар, хората са си одобрили някакви учебници, има си програма, ма не, ти на ли си "демократ", ще си я караш през просото, и като те питат какви ги вършиш бе, сине майчин, и ти - "Аааа, то това е демокрация, това е свобода, другото е комунизъм!" и само твоето мнение е меродавното, а другите са комунисти.
Дееба и тъпака смотан дееба, как па точно за тъпанар като теб са харчили пари хората да те пращат в Русия да учиш?!!!

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, тази Анастасова била много отворена и културна бе! Гледай как пичовски се изказва под името "Рамон Меркадер"! Майчице, колко отворена другарка! Тази трябва да я сложат начело не на едно, а поне на цели три училища!!!!

Анонимен каза...

Не се впрягайте чак толкова, г-н Грънчаров! Сипете си по-добре една голема ракия, па си гледайте кефа. Все пак чувала съм, че не сте от най-големите противници на алкохола. ;-)

Анонимен каза...

Другарката си пада очевидно и по алкохола, Грънчаров! :-)))) Ти я подлуди дотам, че съвсем се е пропила. Виждаш ли с какъв замах удря големите ракии - и на теб даже предлага! Завалийката!

Анонимен каза...

Виж снимката тук https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1416215118402199&set=a.151835844840139.25284.100000411728842&type=3&theater

Ха наздраве другарко директор! Но не прекалявайте все пак с алкохола...... че ще си загубите властта поради пропиване.....

Ангел Грънчаров каза...

На другарките клеветнички, които ме клеветят че съм бил станал алкохолик държа да кажа, че ако клеветите им бяха истина, т.е. ако аз наистина пиех алкохол, отдавна нямаше да съм жив, заболяването на сърцето ми не позволява да пия и капчица алкохол. Излиза (тези другарки много добре знаят какво е заболяването ми) подсъзнателно толкова желаят смъртта ми, че ето, много често ми подсказват най-желания за тях изход от проблемите, които им създавам, именно, да почна да пия и да умра. Което говори за патологичната им злоба. Въпросните другарки не е зле да потърсят помощта на психиатър. Между другото, тяхната съвсем не е за завиждане. Те са за съжаление. С такава патологична злоба е същински кошмар да се живее...

Анонимен каза...

Злоупотребата с алкохолни питиета често води до сърдечни увреждания. Затова изобщо не се учудвам...

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, разбирам Ви, Вашата патологична злоба няма начин да не Ви подтиква да продължавате да клеветите, да издавате "диагнози" и прочие. Но все пак ме оставете мен, нека да мра аз, погрижете се за себе си: с тази злоба как изобщо живеете, драга другарко?!