Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

четвъртък, 6 юли 2017 г.

Днес съм във Вътрешно отделение на Военна болница в Пловдив...



В тази сграда е починал преди доста години Йордан Йовков. Има и паметна плоча с барелеф на писателя по този случай. На моменти имам усещането, че нищо чудно и моите митарства по болниците да завършат точно тук. Дано да са измамни тия чувства...


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

8 коментара:

Анонимен каза...

Дръж се, Ангеле! Далече от песимистични мисли! Още не си победил, така че се дръж! (ВиЖ)

Иванка Топалова

Анонимен каза...

Чудно защо ви лекуват, след като винаги сте изразявали такова презрение към военните. Аз на тяхно място бих ви посочил вратата.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, объркала сте се, аз нямам презрение към военните, а към... милиционерите :-) Объркала сте се: милиционер и военен са съвсем различни неща! :-)

Анонимен каза...

Напротив. Разгърнете собствената си книга за казармата и ще се уверите. Не се опитвайте да финтирате хората толкова елементарно. Нема да стане.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, в собствената ми книга за казармата има описани доста военни. От тях само един е представен "с презрение", както се изразявате. Защо тогава обобщавате за моето отношение към военните?

Ангел Грънчаров каза...

И защо лъжете и клеветите? Вие освен да лъжете е да клеветите друго можете ли? Прочее, какво ще е моето отношение към това и онова решавам аз, Вие защо си врете носа в това, което Вас лично изобщо не Ви касае?

Анонимен каза...

Касае ме (българската дума е "засяга" ме), защото обичам истината и ми е неприятно като гледам как фърляте плюнки по военните.

Анонимен каза...

Истината е последното нещо, което ви вълнува, другарко. Просто душата ви е зла, побесняла - бесовщината не ви дава покой.

Думата "касае" също е българска, другарко. Уж сте литераторка пък не знаете дори и това.