Нови велики апотеози на тъй вдъхновяващата вакханалия на абсурдизма, която наблюдаваме сред славното съсловие на бюрократичния род - директорите на училища!

Съвсем (не)случайно попадам на обява за учителско място в училище в Пловдив, в която бият на очи силно дискриминациони изисквания за заемане на длъжността: кандидатите трябва да имат образователна степен бакалавър (а защо не - магистър или дори... доктор?), второ, което е още по-важно, забелязва се и безпрецедентно изискване, явяващо се пряка дискриминация по възрастов признак, кандидатите трябва да имат трудов стаж до 3 години (!), т.е. да са съвсем млади хора. Преди време аз получих сигнал от източник от... инспектората, бях предупреден, че директорката на Търговската гимназия била силно притеснена, че ако обяви това учителско място по философия е възможно да се яви моя милост, предупредиха ме да внимавам, ето, мястото вече е обявено, при това, забележете, срокът за подаване на документи е само три дена (!), мен обаче днес моят "шпионин" ме предупреди, че предстои обявяване на мястото, ето, обявата вече е публикувана, още утре, живот и здраве да е, ще си подам документите - и ще се отпочне една нова борба за справедливост, която се очертава да бъде не по-малко епична от историческата сага около директорката на пловдивската ПГЕЕ. Разбирам, да речем, директорката на Търговската гимназия не желае да вземе моя милост за учител, има някакви абсурдни страхове, освен това, примерно, да допуснем, решила е да вземе млад специалист за мястото, но можеше да постъпи значително по-умно, знаем, че директорите могат да си вземат когото искат за учител, имат такава власт, че ако искат, могат и едно... магаре да сложат за учител по философия; всичко могат, но следва все пак да спазват някои базисни принципи на правото, на разума и на самата справедливост. Ето, прочее, самата тъй многозначителна обява:

НТГ, град Пловдив, община Пловдив

ДЛЪЖНОСТ: Учител по философия

БРОЙ СВОБОДНИ МЕСТА: 1

МЯСТОТО Е СВОБОДНО, СЧИТАНО ОТ: 15.09.2017 г.

МЯСТО НА РАБОТА: НТГ - Пловдив

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЕМАНЕ НА ДЛЪЖНОСТТА:

ОБРАЗОВАНИЕ: висше - бакалавър

СПЕЦИАЛНОСТИ И КВАЛИФИКАЦИЯ: съгласно изискванията на Наредба №12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти

ИЗИСКВАН ТРУДОВ СТАЖ: до 3 години

ДРУГИ:

ВИД ТРУДОВ ДОГОВОР: за определен срок

РАБОТНО ВРЕМЕ: пълно

НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

Заявление за заемане на длъжността

Професионална автобиография

Копие от документа удостоверяващ завършена степен на образование и квалификация

Справка за придобития стаж и професионален опит - препис-извлечение от трудова книжка или трудова книжка /копие/

ДОКУМЕНТИ ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ЩЕ СЕ ПРИЕМАТ:

ОТ: 19.07.2017 г.

ДО: 21.07.2017 г.

В СГРАДА НА: НТГ, г.Пловдив, община Пловдив

АДРЕС: бул. Руски 50

ТЕЛЕФОН ЗА ВРЪЗКА: 032/64-34-65

ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ: 19.07.2017 г.

Аз не познавам директорката на НТГ - Пловдив, сега разбирам, че се казва Славейка Иванова, ето едно клипче, от което можете да добиете визуална представа за тази ръководна личност:

Възможно е тази г-жа Иванова да се е надявала, че в този период (юли месец!) моя милост няма да разбере за обявата и няма да успее да се кандидатира (само три дни са отпуснати за кандидатите в този толкова необичаен за подобни обяви период, когато изключително рядко се назначават учители!). Пиша така, защото от съвсем сигурен източник от РУО-Пловдив зная, че тя наистина многократно е изразявала притеснения да не би "чудовището" Ангел Грънчаров да кандидатства и, не дай си Боже, да се наложи да бъде взето за учител по философия, ето затова, в съучастие и сътрудничество с инспекторката по философия директорката на НТГ дълго време е обмисляла как да постъпи, че да направи така, че въпросното тъй нежелано лице да не успее да разбере за вакантното място за учител по философия в това училище, пък ако разбере и си подаде документите, да бъде отрязано по възможно най-сигурния начин, е, измислили са двете ръководни дами този вариант, на такива натрапници като мен да бъде казано: не може да участвате в състезанието по причина на това, че не сте... млади, по причина на това, че сте се родили значително по-рано и прочие; не са кой знае колко умни тия аргументи, нали така?! А и са обидни за сума ти хора, не само за мен, интересно е обаче дали някой друг кандидат ще реагира на несправедливостта и на тъй обидната дискриминация; а че аз ще реагирам, това е повече от сигурно. Как обаче да реагирам, ето това е въпросът, по него трябва да реша още днес-утре. Първото, което ми се чини, че е разумно в тази екстрена ситуация да направя, е следното; ще напиша една малка жалба - за да проверя как ще реагират съответните висшестоящи органи:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До Доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на КЗД

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия

Уважаема госпожо Началник,

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Уважаеми господин Обществен посредник на Община Пловдив,

Изпращам Ви за запознаване и преценка обява за учителско място по философия, изготвена от г-жа Славейка Иванова, директор на Национална Търговска Гимназия гр. Пловдив. Бие на очи, че тия две ярко дискриминационни изисквания (за образователна степен бакалавър и за стаж до 3 години) са сложени съвсем умишлено, с оглед моя милост да не може даже да кандидатства за това учителско място, което, съгласете се, е крайно обидно и несправедливо не само за мен, а и за всички останали кандидати. Получих "вътрешна информация" от среди на образователното ведомство на Пловдив, че въпросната ръководна особа многократно е изразявала притесненията си да не би моя милост да кандидатства за овакантилото се учителско място по философия в това училище, примерно, миналата година се е наложило, с оглед мястото изобщо да не се обявява, да повика за една година вече пенсионирания учител по философия и на него да възложи воденето на тия часове. Пиша тия неща не за да се конфронтирам злоумишлено, а за да покажа до каква степен е стигнала нравствената деградация в ръководния слой на образователното ведомство в хилядолетния град Пловдив, който съвсем скоро ще бъде европейска столица на културата, нали така, да, няма що, много е "културно" да се постъпва така грозно спрямо дългогодишни учители като мен!

Информирам Ви за случващото се, таейки плахата надежда че ще се намесите и ще предотвратите реализацията на подготвения вече административен произвол, на поредното тъй грозно директорско своеволие и беззаконие! За моралната страна на случващото се да не говорим, аз лично просто по този пункт вече нямам никакви думи, нагледах се на какво ли не! Нравствената деградация на ръководния образованието и възпитанието на младежта персонал е достигнала направо звездни висоти! (Случаят с ПГЕЕ е не по-малко емблематичен, но ето, оказва се, че спорът за палмата на първенството в това отношение, както виждаме, се разгаря: абе Вие, госпожо Началник на РУО-Пловдив, да не би да сте обявили нещо като социалистическо съревнование сред директорската гилдия на Пловдив за това кой директор ще може да се държи по-абсурдистки в съвременни условия, да не би да давате златни медали по абсурдност, аз не мога да си обясня каква е тая вакханалия на ирационалното, която наблюдаваме напоследък сред туй велико съсловие на човешкия административен род?! (За директорката на ОУ "Пенчо Славейков", кандидатка за народен представител от БСП и, забележете, ръководител на... Синдикат за защита правата на директорите към СБУ и КНСБ (!) да не говорим, за нея вече многократно сме писали, тя е доста напред в туй социалистическо съревнование по абсурдизъм, сами разбирате, че употребявам тази дума само и само да не употребя някоя друга, много по-точна, правя го защото не ща да ме съдят за обидна дума или квалификация!) А иначе думата абсурдизъм може да се възприема и като... похвална, все пак има такива течения дори в сферата на изкуството, пък и в сферата на философията!

Толкова. С нескриван интерес ще очаквам развръзката на прелюбопитния и тъй многозначителен казус. Ще ми е интересно дали изобщо ще ми бъдат приети документите, за това учителско място, разбира се, непременно ще кандидатствам. Щото съм страстен изследовател на абсурдизмите в многострадалната сфера на българското образование. Интересен момент, внасящ допълнителни щрихи в оформящата се превъзходна абсурдистка ситуация е това, че моя милост е опраскан по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, т.е. по параграфа "пълна липса на качества да бъде учител", това е безжалостната присъда от директорката на пловдивската ПГЕЕ, другата видна претендентка за палмата на първенството в обявеното сюреалистично социалистическо съревнование по абсурдизъм, която своеволно фактически ме лиши от преподавателски права; разбира се, по тази пункт има заведено от моя милост съдебно дяло за отмяна на нейната тъй неподражаемо абсурдна заповед за уволнение-опраскване, та ми е интересно и този пункт какви нюанси ще внесе в оформящия се превъзходен скандал. Ще опиша всички етапи на тази великолепна история с всички достъпни ми средства и възможности, които имам, с цялото влияние, което имам в медийната област - защото бъдните поколения трябва да знаят в какво болно време сме живели ний, техните предходници. Срамота ще е да не увековечим в поне в словесни паметници обвеяните с толкова много слава подвизи и бабаитщини на нашата тъй самоотвержена родна директорска бюрокрация - в сферата на образованието и възпитанието на младите.

До нови срещи, уважаеми дами и господа ръководители на съответните органи и институции, контролиращи и регулиращи произвола и абсурдите в нашето тъй приказно, но затова пък още по-свидно отечество МУТРОЛАНДИЯ. Бъдете здрави!

19 юли 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo