Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 30 юли 2017 г.

Съдбовно се нуждаем от коренна преоценка на Османския период от българската история!


Имам "работа и на ушите" (познат ли ви е този израз?), ето, и нова книга започнах (скоро ще се концентрирам само върху нея - за да набера скорост и да я напиша колкото се може по-скоро), но тази сутрин ми се иска да пиша за нещо "по-странично", то е свързано с историята - и с нашето отношение към нея. А дали пък да не направя така, че този текст, който сега се глася да напиша, да го подредя така, че и той да стане част от проектираната нова книга, за която току-що споменах? (Знаете, тя е за разнищването на проблеми и за вземането на решения.) Ето, и тук ще стане дума за това как взех решение да кажа това, което сега искам да ви кажа - чрез това писание.

Да си призная, аз от известно време гледам... турски сериал, става дума за "Великолепният век: Кьосем", тази поредица се излъчва сега по една телевизия. Признавам си това, нека, подигравайте ми се, смейте ми се, аз, човек, дето се занимава все със сериозни неща, дето се боря за ново, за свободолюбиво и човеколюбиво образование, за реална и практическа демократизация и декомунизация на отношенията в училищните общности (ето, днес-утре трябва да пиша и два нови документа до инстанциите, с които да обжалвам някои поредни гаврички, които ми отправи самозабравилата се изцяло образователна бюрокрация!), та значи точно аз вечер си почивам като с интерес гледам поредната серия на този филм! Срамота е това, така ли?! Нищо, ето, признавам си го, но в тази връзка ми хрумнаха някои идеи, които искам да споделя с вас. Много неща ми хрумнаха във връзка с гледането на този филм, не мога тук да пиша за всичко, но ще се опитам да ви кажа какво мисля по най-главното.

Аз винаги съм обичал да чета и да гледам филми за историята, ето, в случая гледам един такъв филм. Какви са качествата на филма тук няма да обсъждам, това в случая не е важно. Важното е, че въпреки всичко този филм успя да подбуди у мен някои мисли, които оценявам като важни - и затова искам да ги споделя с вас.

Първо, трябва да си направим подобаващите изводи от този несъмнен исторически факт, че България е била 500 години част от Османската империя. Смятам, че господстващото и насажданото в главите ни отношение към този период от българската история, в който сме били част от една чужда империя, е крайно повърхностно и погрешно. И това насаждано отношение се нуждае от осъвременяване, от решителна преоценка. Необходим е сериозен дебат по тия въпроси. Ето, правя нещичко в тази посока, опитвам се да го предизвикам. Съвсем не е истина това, което са ни набили в главите историците за т.н "Турско време", да не говорим за т.н. "Турско робство", това за робството, както вече съм писал, е пълни глупости, никакво робство тогава не е имало. А какво точно е имало ний не знаем, ето, налага се да положим подобаващите усилия да разберем. Нима предлагам нещо лошо? Преоценка на собствената ни история е нужна, и то именно с оглед на това да постигнем истината за нея. Просто трябва да направим нужното да освободим съзнанията си от заблудите. Само това предлагам. Разбира се, налага се промяна в господстващата представа, насаждана чрез образованието и крайно идеологизираните, не отговарящите на историческата истина учебници. Учебниците заблуждават децата ни за нашата история и ги правят немислещи като им насаждат в съзнанията някои коварни догми и заблуди. За които сме плащали и продължаваме да плащаме огромна цена. За заблудите винаги се плаща. Няма такава възможност да мислиш криво, пък да не ти се налага да плащаш за това.


Второ, ето, турците си имат друга представа за този период, да речем, в турските учебници, най-вероятно, пише нещо съвсем различно за периода на Османската история, за историята на Османската империя, в която заедно с турците (и много други народи) сме били една държава. Добре де, възможно ли е за една и съща история да има турска истина, българска истина, гръцка истина, албанска истина, сръбска истина, македонска истина и прочие? (Навсякъде пропуснах кавичките, но считайте, че всички тия изрази са все в кавички!) Не може да има гръцка, турска, българска и прочие истина, истината, ако е истина, трябва да важи за всички. Значи, излиза, за една и съща история по някакви причини се лъже по различен начин в съседните ни държави, в това число и в нашата държава също се лъже за нашата обща история с турците, гърците и прочие. Защото, повтарям, в този период сме били една и съща космополитна държава - каквато и била Османската империя. И тази наша обща история трябва да бъде постигната в нейната истина, нали така? Как да бъде направено това? Ами трябва историците от тия всичките страни да престанат да бъдат слуги на политиците, на конюнктурата в своите страни и да седнат, да проведат нужните дебати и да стигнат до истината, да се споразумеят за истината, която след това следва да влезе в учебниците, от които да учат учениците от всички съседни балкански страни, които някога сме били части от Отоманската империя. Нещо толкова кощунствено ли предлагам?! Светотатство ли са тия мои думи, как мислите? Нещо толкова лошо ли предлагам? Скандално нещо ли предлагам?

Трябва да се научим да гледаме обективно, трезво на това, което народът ни е преживял, нам митологии, тоест сладникави, блудкави приказки за нашата собствена история, иначе казано, нам лъжи за нашата собствена история повече не са нужни! Тия лъжи за историята ни са много опасно нещо, те са много коварно нещо, крайно време е да разберем сега. Тия, дето се тупкат по гърдите че биле, видите ли, най-големите патреоти, сега, предполагам, са започнали тихичко да вият като четат тия мои думи - ако изобщо ги четат де, щото тям не се налага нищичко да четат, по причина на това, че сичко си знаят де, тям също така не се налага по същата причина и да мислят! Да, ама не, много ни се налага да мислим за собствената си история, трябва да търсим истината, тази истина не е в досега съществуващите учебници, тя трябва да бъде наново откривана и възсъздавана, за което се иска да положим нужните усилия. Трябва много да мислим, трябва много да спорим - ако изобщо ни е драга истината, ако истината за нас изобщо нещо значи. И не само историците трябва да участват в тия спорове или дебати, имам предвид историците от всички наши съседни страни, но в тия съдбовно важни дебати трябва да участваме и ний, народите, гражданите на всички тези страни. Има медии, има възможности този дебат да се води. Не може повече да се оставяме оковани в толкова убийствените вериги на националната си ограниченост. Живеем във век, в който се осъзна, че националната ограниченост, подобно на всяка друга ограниченост, не е нещо, с което следва да се фалим, нали така? Има едно по-високо ниво на постигане на истината, което чупи тия вериги или рамки на ограничености от какъвто и да било характер, в това число и от чисто национално естество. Истината не признава никакви егоистични интереси, примерно, ний, българите, да се тупаме по космясалите гърди и да щрещим дс цело гърло, че, видите ли, сме биле най-големите бабаити на Балканите, други подобни бабаити как нас, видите ли, немало и нема не само на Балканите, но и целио свет! Турските бабаити пък, предполагам, крещят абсолютно същото, нали така? Ами македонските, ами гръцките, ами сръбските бабаити представяте ли си как крещят пък те?! Е, добре де, погледнато от този ъгъл, не е ли доста тъпичко туй крещене, не е ли крайно глупаво това, простете, бабаитско "мерене на... пишките", а, кажете де, що се умълчахте така?! Вас питам, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, нали си спомняте защо ви наричам така в своите писания, в своите есета, в които винаги пиша за неща, които аз лично смятам за важни? Ето, сега ви занимавам с този въпрос, кажете какво мислите, изразете мисълта си - стига да имате такава. Аз лично с интерес ще изслушам вашата мисъл. Призовавам ви към такъв един дебат. Важен е, сами ще се убедите ако се замислите малко повечко.


Аз не знам с каква цел турците са правили тоя филм ("Великолепният век"), може да са имали някакви коварни експанзионистични цели като са го снимали, но ето, при мен този филм породи такъв един ефект, предизвика тия мои мисли. (Признавам си, с интерес гледах и доста серии от предишната поредица, са султан Сюлейман Великолепния или за Сюлейман Кануни, "Законодателят", както той се наричал някога и в някои страни.) У мен под влияние на тези филми се породи един поврат в отношението към нашата обща, както и да го погледнем история, да, цели пет века сме били една и съща държава. И от този период в историята си ний не трябва да се срамуваме, напротив, трябва да имаме за него една по-трезва и обективна оценка. И една по-достойна оценка би следвало да имаме. Щото, съгласете се, недостойно е ний самите себе си да обиждаме, като се наричаме "роби", този период да го наричаме "робство", а пък Отоманската империя да я възприемаме като "обител на световната скръб", "убежище на тъмнината" и прочие, това, простете, са пълни глупости. Имало е какви ли неща в този период, не бива обаче да съдим за него пристрастно и да сме слепи за доброто. Глупава работа е тази, съгласете се. Трябва да имаме достойнството да признаем и доброто. Какво добро има по време на "страшното турско робство" ли? Има, ще ви кажа нещичко, белким се позамислите поне малко!

Първо, Отоманската империя е една космополитна империя. Има много народи, има привилегировани хора и народи, но трябва да признаем, че все пак всички са били поданици на Султана, имали са и доста права, какви точно и какво е било точно нека да се произнесат историците. Това е тяхна работа. Имало е закони, да, имало е правов ред в тази Османска или Отоманска империя, имало е много несправедливости, но е имало и известна характерна за времето си справедливост и разумност в отношенията. Такова, дето се казва, е било времето. Но ний не трябва всичко да го възприемаме само в черни или бели цветове, а трябва да имаме доблестта да видим всичко многоцветно. Примерно, трябва да признаем, че Отоманската империя е била огромен пазар, простиращ се на три континента, което е добра предпоставка за развитие на търговията и на икономиката изобщо. Ний, българите, сме се ползвали във висша степен от предимствата на този огромен и свободен пазар, нали така? И това ли няма да признаете? Имали сме известна сигурност в ония размирни времена, в които и в цяло Европа положението не е било бляскаво, ето, Отоманската империя ни е осигурявала известно спокойствие, стабилност, закрила. И това е постигано с оръжието на Султана, за Султана са воювали мъже от всички народности в империята, знаем, че и много българчета са били еничари. Е, в този филм можете да видите как биват възпитавани еничарите. И да видите каква роля играят. Как се обличат можете да видите, изобщо много неща от живота по онова интересно време можете да видите. което може да ви разпали не само въображението, но и да ви събуди мисълта. Щом на мен ми провокира мисълта, и вашата може да провокира. аАко искате гледайте този филм, ако искате не го гледайте. Аз не смятам, че като го гледам, съм си загубил времето. Освен това филмът е добре направен, има напрежение, интриги, всичко има в него. И ме подбужда на мисли. Ето, примерно тази мисъл: колко е трудно да си... султан и да се оправяш с интригите на харема! Той, султанът, по-лесно май се оправя с цялата империя, отколкото с жените в харема, с тези последните даже и всемогъщият султан май изобщо не може да се оправи! Както и да е, темата е голяма, мисля, че казах вече главното, време е да приключвам.


Нуждаем се съдбовно от коренна преоценка на Османския период от българската история! Жизнено ни е потребна тази преоценка. Казвам ви това с пределна искреност, с пределната убеденост в неговата правота. Не пиша тия неща защото, представете си, някой "зъл човек" ме е подкупил да пиша това, пиша го напълно безкористно, полза от това никаква нямам. (Макар нямаше да е зле, на шега казано, някой да ми беше дал някой и друг лев да напиша тази статия: останал съм съвсем без пари, аз в по-унизително положение от сегашното отдавна не бях се оказвал, безработен съм, без никакви средства за съществуване съм, даже и съпругата ми опраскаха заради мене, страшна работа е; ако щете ми вярвайте, но ето, и това си признавам, не е срамно човек като мен, към когото са постъпили така несправедливо, да каже открито до какво положение са го довели самозабравилите се арогантни властници!) Пиша обаче това, което мисля, не съм способен да лъжа, лъжата ми е органически чужда и непоносима. Както и да е, казах каквото мисля, ето, сега ще чакам вашата реакция. Плюйте ме колкото си искате, ваша воля. Аз на това съм свикнал. У нас тия, които обичаме истината, неслучайно сме постоянно плюти и ругани. Така е било винаги, така е и сега. Който е учил истински история знае това. Бъдете здрави, желая ви приятен ден!


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

6 коментара:

Анонимен каза...

Каква преоценка? Сериозните учени отдавна са си казали думата. Просто истината трябва "да влезне" в часовете по история и учебниците.

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

http://raylight.blog.bg/…/robstvo-vladichestvo-prisystvie…

Lachezar Tomov

Заратустра :: Робство, владичество, присъствие – опит за системен…
RAYLIGHT.BLOG.BG

Анонимен каза...

Все пак,през турско са учели в Женева,Виена...а след девети 1944г,не ни пускаха до Драгоман,за убит на границата даваха награда... https://web.facebook.com/karlgystavyung/

Tasko Tasev

Анонимен каза...

Респект г-н Грънчаров. Омръзнало ми е от хора, които не разсъждават, а само повтарят пропагандните лозунги.

Yanko Yanev

Анонимен каза...

От мой чичо знам историята на рода ни от около 300 години. Няма такива истории като в българските, така и от турските филми. Има различия и от историите, които учим в училище. Затова обичам рода си!

Александър Недялков

Анонимен каза...

Аз също гледам този филм с огромен интерес защото турците правят филми за великите в историята си. Особено като се има в предвид че тази жена не е туркиня, а е управлявала дълго време тази империя. Другия турски филм, който съм следила, е за Хюрем султан. Болно ми е че за българската история се правят много малко и то некачествени филми.

Илияна Казакова