Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 12 юли 2017 г.

Ново Отворено писмо до Президента на Република България по повод на хуманитарния и правозащитен казус на баба Марийка


Във връзка с документа от Пловдивската община, който публикувах в блога си под заглавието Отговорът на Кмета на Пловдив във връзка с поставения от мен хуманитарен и правозащитен казус на бездомната г-жа Марийка Иванова съм длъжен тази сутрин да реагирам подобаващо. (Не бива, по дълбокото ми убеждение, изобщо да се мълчи когато администрацията ни си прави своите гаднярски игрички и своите изтъркани и затова така прозрачни бюрократични номерца.) Ето какво написах до Президента на Република България - защото проверката по казуса на г-жа Марийка Иванова, осъществена от кметската администрация на Пловдив, беше разпоредена именно след сигнал до вицепрезидента на Република България, написан от моя милост, но от името бездомната, на пропъдената от собствения си дом в нашата тъй чудата "правова" държава г-жа Иванова:

До г-н Румен Радев, Президент на Република България
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
КОПИЕ: до г-н Иван Тотев, Кмет на гр. Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, ангажиран и демократично мислещ гражданин от гр. Пловдив
и от Марийка Жекова Иванова, изгонена от своя дом и живееща и спяща на улицата гражданка на гр. Пловдив

Уважаеми г-н Президент,

Пиша Ви това писмо аз, Ангел Грънчаров, след като съм обсъдил проблемите с г-жа Марийка Иванова и съм се убедил в това каква е нейната позиция и воля.

След като с потрес разбрах за историята на г-жа Мария Иванова и след разговор с нея самата реших, предложих и тя прие да напишем Молба за помилване до г-жа Илияна Йотова, Вицепрезидент на Република България, на която Вие сте делегирали съответните свои конституционни пълномощия. Тогава смятах, пък и сега продължавам да мисля по същия начин, че изгонването от собствения й дом на улицата (пък макар и по съдебен ред) на една 84-годишна и болна стара жена фактически означава произнасяне на смъртна присъда над това клето човешко същество: защото баба Марийка, разбира се, няма да оцелее след като й се налага да спи където свари на улицата, на открито, под звездното, а много често и облачно, дъждовно и прочие небе! Сметнах тогава, че ако г-жа Йотова упражни по подобаващия хуманен начин своите пълномощия, то тази толкова унизителна, безчовечна и несправедлива смъртна присъда, произнесена от български съд, ще бъде обезсилена или отменена, а г-жа Иванова ще бъде помилвана и спасена. След нашето с г-жа Иванова писмо Администрацията на Президента разпореди проверка, ето, съответните органи и социални служби се раздвижиха и в резултат произведоха съответния поразителен и потресаващ по бездушието и безчовечността си документ, който ни беше изпратен от администрацията на Кмета на гр. Пловдив.

От документа излиза, че понеже г-жа Иванова си държи упорито на своето човешко и конституционно право да живее в собствения си дом, тя няма как да се възползва от услугите на тъй отзивчивите социални служби на Общината (които й предлагат да я настанят в старчески дом), поради което г-жа Иванова в крайна сметка продължава да спи под откритото небе, на улицата, на тротоара, редом с тъй любимите й и не по-малко страдащи от нея улични котки. (Знаем, че г-жа Иванова беше осъдена да напусне дома си тъкмо заради привързаността й към тези безобидни малки четириноги същества, които неимоверно превъзхождат по добротата си нас, човеците!) И така, "напъна се планината и роди... мишка", т.е. нищо не произлезе от нашата инициатива да се намери разумно решение на толкова абсурдния проблем на баба Марийка, за който е виновна не само и единствено тя самата, но своята вина носят и съответните социални и здравни органи, инспекции и заведения, които са могли много преди това да си свършат работата така, че баба Марийка, на нейните години, да не бъде подхвърляна на тези жестоки унижения и гаври, а именно да бъде изхвърлена от собствения й дом, та да започне не само да живее, но и да спи на улицата, на земята, в калта и пр. И какво излиза ако приемем позицията на социалните служби? Нима сега всички ние с чувство на "добре изпълнен дълг" следва да се оттеглим от нейния проблем - и да започнем сеирджийски да гледаме как тя продължава да спи на голата земя, чакайки заветния миг, в който тя ще се разболее и ще умре, та да ни освободи най-сетне от тъй неприятната ни грижа за нея?!


Мен лично не ме задоволява такъв един вариант. Чак толкова бездушни и безчовечни не бива да бъдем. На институциите, които, какво видяхме, имат значителен дял в забъркването на тази абсурдистка история, изглежда обаче съвсем не им пука - те де напънаха и произведоха документ, имитиращ някаква дейност и грижа, голяма работа, че ефектът е никакъв, че баба Марийка продължава да спи на голата земя, която й изпива силиците, важното е, че ний вече си имаме документи, с които можем да се оправдаваме, че уж нещо сме свършили! И какво излиза: важен е не човекът, а... документът! Ето, Кметът на Пловдив ни изпрати писмен документ, в който се описва колко загрижени сме за баба Марийка, голяма работа, че баба Марийка продължава да спи на голата земя, която й изпива може би последните сили!

Службите вероятно чакат синът и дъщерята на баба Марийка сами да решат проблема. И те, предлагаме, правят каквото им е по силите, да, обаче баба Марийка отново не може да се върне да заживее в собствения си дом, този проблем може да бъде решен само с Вашето, г-н Президент, участие, а именно с упражняване на Вашите конституционни права, т.е. чрез помилването на баба Марийка. Тя не бива да умре, нейната смъртна присъда не бива да бъде изпълнена. В България смъртните присъди са отменени, в европейска България смъртни присъди няма. Няма ли?! Ами баба Марийка все пак може да умре, така ли?

Поставям Ви отново проблема и се надявам този път администрацията Ви да не подходи по добре познатия ни бюрократичен маниер. Повече писма и документи, с които бягаме от собствената си съвест, не са ни необходими. Трябва да се направи нужното та баба Марийка според желанието си да започне да спи и един ден да умре, по Божията воля, в собственото си легло, разположено в собствения й дом. Това е, не е толкова сложно и трудно. Тя сама този заплетен юридически възел (възникнал с "активното безучастие" на пребиваващите в самодоволство бюрократични социални служби в свидното ни Отечество!) не може да го разплете, безсилни са да го разплетат и нейните деца. Но държавата може да реши проблема, важното е държавата ни все пак да е престанала да се води от сталинската догма че индивидът е нищо, а държавата е всичко. Не, не е всичко държавата, нито пък най-святото за държавата не е спокойствието на чиновниците в тази държава. Моля, опитайте са да прозрете тази истина и Вие, бидейки лице и глава на държавата ни - и направете нужното за да се освободим от толкова коварните догми на миналото, които ни донесоха толкова страдания и беди.

Желаем Ви успех във Вашата собствена промяна - и в промяната в държавата ни, която зависи от Вас, държавните лица, които, ние, данъкоплатците, сме избрали за да решават общите проблеми на страната ни.

12 юли 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: 1.
2.

ДОБАВКА, да се счита за органична част от това открито писмо: По казуса на баба Марийка в Мрежата се проведоха много дискусии. Ето като пример или илюстрация една от тях, тя е проведена в блога ми и е по повод на отговора от Кмета на Пловдив:

Анонимен каза: Разумен, добронамерен отговор. Жалко, че бабата е толкова ината. От възрастта е, предполагам. Най-добре да я освидетелствуват и да я настанят в дом. Така е най-човечно.

Ангел Грънчаров каза: Представите Ви за "човечност" са твърде интересни. Само това ще кажа... другарко!

Maria Vassileva каза: Откога грижите за домашни животни се смятат за психично заболяване?? Би следвало да се поиска сметка от частните съдебни изпълнители, които умориха маса хора, предимно стари, защото трябваше да плащат хиляди за сградна инсталация. Да плащаш нещо, което не ползваш, при положение, че получаваш 100-200 лева! Дали Мая Манолова успя да ограничи или отмени действията на ЧСИ!

Голяма безчовечност се шири... Хвърлили са май око на тристайния й апартамент! Съседите й, частните съдебни, социалните... ужас!

Анонимен каза: По-кротко, Василева! НЕ грижите за животните са психично заболяване, а неспособността и нежеланието да живееш според нормалните норми на обществото, в което се намираш. Да гледаш 15 котки в апартамента си е психично заболяване.

Жената е на 85 години и няма как да няма деменция. Време е да я освидетелствуват и да я приберат в дом. Това е хуманното решение.

Maria Vassileva каза: Елементарно мислене! Нормите на ненормалното ни общество ли да спазваме? На нашето общество всичко му пречи, а основни неща не иска да оправи! Голяма работа - имала котки! Събирала вещи! Много бързо решавате да изпратите някой в лудница! Какво е това отношение към възрастен човек! Според вас всички над 70 имат деменция, така ли! Елате в къщи, свекърва ми е на 92 и няма и следа от деменция. Тази жена се справя при невероятни условия, на тази възраст, дори към животните проявява милост. Виждали ли сте старческо слабоумие? Е социалните нямат работа при нея изобщо, тя е самостоятелна.

Проблемът с котките се решава с организациите за закрила на животните - Анимал Хоуп, Без дом, Четири лапи, За животните с любов и още толкова много! Поне 50 има, вижте ги във фейсбук, бродят с коли, прибират бездомните, кастрират, хранят, плащат в лечебници,а и има много приюти за бездомни животни и зоополиция вече. Тая Госпожа от кметството къде живее, та нищо не знае?

Ще ми описват те семейното й състояние! Ако не беше Грънчаров никого нямаше да търсят! Изнамериха децата и внуците набързо, като видяха зор, клюкари! И злобеят, че дъщерята е в Германия и че има деца, а те трябва да се погрижат! Толкова формално си гледат работата! На мой съсед не му дадоха помощи за отопление, защото имало чип за входа на блока и не могли да влязат да направят внезапната си проверка наистина ли живее там човека!

Колкото й деца да има, тя е отделен човек и си има права. Има право да живее както си иска в своя дом. Ще кажете пак "пречи", нали? Ами така е в блоковете, където ни набутаха, ще търпят! На съседната улица една едва движеща се възрастна събира кашони, като свърши мястото в двора, ги слага на тротоара пред улицата. Правиха й забележки и като видяха, че не разбира, минават, щом се съберат много кашони и ги прибират служебните коли за отпадъци. И нея ли трябва да я закараме в лудница?

Да си вършат работата социалните и кметските служби - какво толкова! Като влезете в кметство ще прочетете стотина експерта, 80% са експерти. Те какво вършат? Вие чувате ли се какво говорите? Да изгонят възрастна от собствения й дом заради котки и вещи!! Правилно решение взема дъщеря й.

На вас може да ви звучи странно, но в повечето страни децата не гледат възрастни. Удържат на всички сума, докато работят и ги поемат в момента, в който не могат да се грижат за себе си - докато могат да останат в домовете си минават от социалните и им оказват нужната помощ, когато постоянно се нуждаят от наблюдение, ги прибират в домове, които нямат нищо общо с нашите старчески, приличат на луксозни хотели, имат паркове, басейни, магазини вътре в сградата и обикновено детски ясли и градини в сградата. През деня ходят при дечицата или децата им идват на гости. А ние тук, какво? Бабите са дементни, всичките - в лудница, котките да мрат, кучетата са бити, осакатявани, убивани, тровени.. Тя баба Марийка е разбрала що за хора сме, затова си общува с животни! Да не говорим за средностатистическия българин как всичко у нас му съдейства за зло, не за добро!

Емилия Загорова каза: Г-жо Maria Vassileva, след представения от Вас задълбочен и емоционален анализ трудно може да се добави още нещо, очакваме да споделяте по-често с нас, читателите на блога мнението си - нуждаем се от това.

А. от Австралия каза: "Видимо добро физическо състояние...", това не е бълхарин (ако има таково животно), а смахмузена рая от 1876... Те не се усещат, че непрекъснато демонстрират турска неефективност и дивотия, а смятат че са в Европа, а хабер (турска дума) от понятие немат що е Европа (Западна, де)...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Това не е комунизъм, при демокрацията, когато някой не се съобразява с другите си хваща багажите и си тръгва!

Ангел Грънчаров каза...

Вие разсъждавате като типична комунистка, другарко. При демокрацията личността, индивидът и неговите права са водещото, а комуната е на втори план...

Ангел Грънчаров каза...

:-) Толкова милата Ви комуна, другарко, отива по дяволите при истинската демокрация, другарко...