Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 7 юли 2017 г.

Нищо не може да замени възторга на почувствалия свободата си човек - и на повярвалия в себе си човек


Във връзка с това, че съм номиниран за класацията "Новатори в образованието" (виж: Моя номинация за класацията „Новатори в образованието“) получих от организаторите й един въпросник, на който отговорих ето как:

Разкажете ни повече за дейността си.

- Преподавател съм по философия непрекъснато вече 34 години, от 1983 г., когато с дневник в ръка за първи път влязох в класна стая, пълна с ученици; това стана в гимназията в гр. Своге, където ми се наложи да учителствам $по разпределение". След това, през 1985 г. спечелих конкурс и станах асистент по философия в Пловдивския университет. В онова време по държавен план се преподаваше т.н. „марксистко-ленинска” философия, която беше пълна със „свещени догми”; още тогава (започнала беше „перестройката” на Горбачов) се захванах с алтернативно, на почвата на свободата, обучение на студентите – с група студенти създадохме (тогава ни наричаха „неформали”) Философски дискусионен клуб, място за напълно свободни дискусии по истински важните човешки и граждански въпроси. Клубът просъществува 5 години въпреки идеологическия диктат на БКП и имаше голяма роля за моето формиране като различно мислещ преподавател. За мен истински важното от този момент стана пълноценното общуване с младите хора: за да стане човек свободна и отговорна личност не е достатъчно просто „да знае” (да „поназнайва”) нещичко от философията (от учебника по философия), както си представя това обучение традиционния подход, а трябва самоотвержено да търси истината, и то именно в сътрудничество с други заинтересовани като теб от истината самостоятелно и творчески мислещи хора. (Да, човек дори трябва да изстрада своята пристрастност към истината - и отдадеността на нея! Щото този лукс в общества като нашето се наказва...) Аз винаги съм бил поклонник на Сократовия метод, свеждащ се до създаването на всички необходими за раждане на истината в душите условия: обучението наистина е запалване на пламък, а не пълнене на съд. Защото да си пълним главите с някакви информации, дадени ни в готов, в завършен вид, не е кой знае какво, смисълът му е нищожен, истински ценното е по някакъв начин тази наша душа да бъде „оплодена”, да стане „плодовита”, т.е. да започне да ражда идеи, истини – да преживее тази вдъхновяваща авантюра на духа, благодарение на която се ражда мислещата, самоотвержено търсещата и живеещата според истината на живота личност, иначе казано, пълноценният, автентично, действително свободният човек.

Когато обаче стана така, че по нашенски разбраната, т.е. неправилно разбраната свобода (автономия) на университетите доведе до това, че философията беше пропъдена от тях (и в днешно време, за жалост, студентите от различните на философията специалности, дори и педагогическите, не учат философия, което нанася непоправими дефекти на съзнанията на бъдещите учители най-вече!), тогава на мен ми се наложи да тръгна след прокудената от университетите философия, която се приюти в гимназиите; от 1992 г. досега съм гимназиален учител по философия. Във всичките тия години работя за това младите хора да се обучават истински по философия (не просто да знаят приблизително що е това нещо, философията, а сами да почнат да философстват, пък и да почнат да живеят както подобава за философ, т.е. за пълноценно свободен и отдаден на истината човек!), а това означава философията да им помогне да започнат да обогатяват духовно своите личности, т.е. да станат пълноценно живеещи, иначе казано – свободни личности. Това обаче не става с просто „пре-по-даване” на готови знания, чрез „пълнене” на главите с някакви натрапени ни по външен начин „конфекционни истини”, „истини-конфекции”, годни за всякаква употреба – както това си представя традиционният догматичен подход, който от времето на комунизма насам нанесе страшни поражения, ала, за жалост, си стои неизменен не само в официалната казуистика на манипулиращото и авторитарно държавно „образование”, но и в главите, за жалост, на подавляващото мнозинство от учители. На негова база обаче в нашите училища имаме не образование, а НЕобразование, както аз го наричам – понеже то насажда тъкмо безличност, бездуховност, създава масов и типов, немислещ, безплоден в умствено и духовно отношение и затова така нещастен човек. Постепенно станах враг на това несвободно, авторитарно, дезиндивидуализиращо и насилнически-агресивно „образование”, което се изразява в имитация на образование (то е менте-образование, както и много дружи неща в живота ни са също все менте), при него младите не могат да разгърнат своя самобитен творчески потенциал, т.е. са неизмеримо ощетени.

През 1994 година създадох своя ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS, в който група философи, психолози и социолози провеждаме разностранни изследвания върху проблеми, свързани с човека. Но най-големият ми проект беше поредица от инициативи, насочени към цялостна промяна в подходите, в осъвременяването на методологията на обучение - тъй като още тогава осъзнах, че традиционният консервативен и догматичен подход, явяващ се сърцевина на анахроничната система на дирижираното от държавата комуно-социалистическо образование, т.е. на административно-командната система на (не)образование, се намира в агония, страда от нелечима болест - и води до неминуема катастрофа, горчивите плодове на която берем вече толкова много години.

Най-напред разработих и издадох своите новаторски авторски учебни помагала по всички преподавани в гимназиите учебни предмети, в които всичко е съвсем различно, там има най-вече поредици от въпроси, казуси, идеи, подлежащи на самостоятелно осмисляне и след това на обсъждане, на свободно и продуктивно дискутиране, в които именно се спомага за раждането на ония истини, които са съдбовно необходими на искащия да се наслади от пълнотата на живота млад човек. Даже заглавията на тия учебни помагала са показателни за съдържащия се в тях новаторски подход: ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО (Изкуството да се живее), ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО (Изкуството на свободата), ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират), ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика), ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия), УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (Източниците на достойнството, успеха и богатството), това е помагало по философия на правото и т.н. Постепенно през годините разработих още много такива книги, учебници и помагала, включително и в т.н. гражданско образование, помагащи на младите в изработването на тяхната изстрадана, иначе казано, субективно преживяна и постигната лична философия. Моите часове наистина се превърнаха в място за дискусии, за спорове, насочени по посока постигане на тъй потребните ни истини за живота, за живо, ефективно, човечно и свободолюбиво обучение, благоприятстващо изявата и разгръщането на индивидуалните духовни, личностни и творчески сили и способности на всеки млад човек.

Разбира се, церберите на официалната командна, авторитарна и дезиндивидуализираща (потискаща и в крайна сметка убиваща личностното начало) система ми обявиха безпощадна война, която, интересно е да се отбележи, се разгоря - това е един невероятен парадокс, това е един крещящ абсурд на нашето болно време! - особено в последните години, в които самозабравели се и не разбиращи на кой свят живеят анахронични и ретроградни стожери на тъй блаженото зя тях административно статукво ме обявиха за нещо като "народен враг", за "злодей", за дисидент спрямо официалната догматична система, те проведоха епична, но за сметка на това крайно нечестна, гадна административна война срещу "злия враг", в какъвто ме произведоха, то не бяха кампании по моето личностно и професионално дискредитиране, то не бяха страшни бюрократични ексцесии, увенчани с две мои "опрасквания", да, представете си, уволниха ме и то по одиозния и смехотворен параграф "липса на качества да бъде учител", иначе казано, "пълна некадърност"; съдът като отмени идиотската заповед за уволнението ми и ме върна на работа, година по-късно силите на застоя не се отказаха от своята неистова жажда за мъст и за реванш и аз отново бях "опраскан", отново бях уволнен! Но в тия борби осъзнах, че коренна, истинска, същностна и смислена, разумна реформа и промяна в образователните, в училищните общности и в цялата сфера на българското образование няма как да има без тяхната решителна демократизация, без провеждането именно на цялостна декомунизация и същностна либерализация на образователния и възпитателен, личностно-формиращ процес.

В последните години затова разработих свой авторски проект за непосредствена и практическа реална демократизация на училищната общност, в която от много години (вече 17) работя като учител по философия, става дума за училищната общност на пловдивската Професионална гимназия по електротехника и електроника; направих всичко, което е по силите ми и за практическото претворяване в живота на идеите за свободно и демократично училище, на които съм страстен привърженик. Разбира се, това доведе до тих вой и бяс въпросните ретроградни и консервативни сили, на които им е така изгодно печалното статукво, свеждащо се, както казахме, до имитация на учене и на образование. Всички свои идеи за иновационно обучение и образование, за същностна промяна в българското образование изложих съвсем ясно в цяла поредица от книги (отпечатани и в хартиени издания, т.т. публикувани не само онлайн), сред които искам да спомена поне ето тези: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот), Изкуството да си учител, Експеримент по свобода, ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?), ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР, Реформа на НЕобразованието, в последната ми книга, наречена ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ (подзаглавие Училището в тъй приказната страна Мутроландия) пък описах всичко случило се в училището ни в последната година преди повторното ми опраскване, състояло се преди няколко месеца. Веднага след уволнението ми започнах граждански протест на свобода в образованието, който се състоя на тротоара, до входа към двора на училището, от което бях изгонен по недопустимо грозен начин - цели 77 дни аз там всеки ден провеждах своите практически уроци по свобода, по демокрация, по гражданско достойнство, по личностност; там именно се роди и т.н. АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ НА ПРОТЕСТА (или на... тротоара), което есента, живот и здраве да е, отново ще продължи дейността си, възнамерявам да открия заниманията в него на 15 септември.

Създател, издател и главен редактор съм на две списания, на философското списание ИДЕИ (излизащо от 9 години вече, в последните 4 години то вече има и международно многоезично издание) и на списание HUMANUS, списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то излиза от 4 години (и двете списания имат и онлайн-издания, и хартиени издания). От години поддържам система от активни образователни блогове, в които не само в текст, но и във видео провеждам различни курсове по обучение пак във все същата посока: да спомагам и да насърчавам разгръщането на творческия и духовния потенциал на младите хора. Моят основен блог, който е много популярен, дълги години се наричаше HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров, в последно време му дадох името HUMANUS Academy, работя активно по затвърждаването на онова, което той винаги е бил: място за онлайн-обучение, спомагащо за разгръщане на творческия потенциал на личността.

Това е в основни линии. Простете, че се наложи да дам толкова дълъг отговор на въпроса Ви, макар, сами виждате най-схематично очертах това, което съм работил вече толкова много години.

Какво липсва в нашата образователна система?

Българското образование се нуждае от смяна на парадигмата, от решителен поврат, от обръщане към нуждите на съвременността, от преодоляване на варварското му изоставане, то крещящата му анахроничност. Всичко следва да се промени в него, като се почне от организацията та се стигне дори и до промяна на учебната среда. Аз вече казах, по моя възглед разковничето е ето какво: прогнилата отвсякъде и де факто рухнала, провалила се тотално, катастрофирала административно-командна система следва да бъде съборена - за да се разчисти мястото за растеж на новите сили на живота, на младостта и на съвременността. Решителна демократизация, а това значи декомунизация на българското образование следва да бъде направена, а това означава властовият монопол, самовластието на самозабравилата се и разплула се от разврат образователна бюрокрация следва да бъде премахнат, а образованието трябва да стане това, което по начало е, а именно свободна духовна дейност и фино творческо взаимодействие на учители и ученици, като при това дължимата власт следва да получат и лишените сега от всякакви права родители, т.е. гражданите. За това обаче се иска борба, борба за свобода, за демокрация, за достойнство, за личностен просперитет, силите на застоя у нас са изключително мощни и се съпротивляват, пречат и вредят по всички линии; изобщо няма да е леко. Моят пример е достатъчно убедителен в тази посока. Но този е верният път: за свободата си следва да се борим, тя не е нито дар, нито милостиня. Коренна, същностна, принципна  промяна на манталитета и на учители, и на родители, и на ученици се иска, ще ни се наложи да инициираме пълен духовен поврат към ценностите на истината, свободата, добротата, човечността, аз затова смятам, че промяната, която ни е потребна, може да се нарече същинска духовна революция. Ето това според мен ни е необходимо. Дано не ви звуча страшно, щото ако е така, тогава наистина е  страшно...

Какво според Вас трябва да се случи, за да се повиши качеството на българското образование?

Аз вече отговорих на този въпрос - понеже нещата са свързани те не бива да се отделят изкуствено едно от друго. Първото най-важно е доверието в собствените сили, досегашната система е основана на недоверието, на принудата, на унижението. Стигнало се е дотам, че мнозина даже не усещат униженията и дори са готови да протестират когато не са унижавани (примерно в ПГЕЕ администрацията инспирираше и подклаждаше пределно абсурдистки "бунтове срещу свободата" на приближените до ръководството на училището ученици и класове!) Потребно ни е да развием у себе си една особена чувствителност, характерна за човечния, иначе казано, за свободолюбивия човек, който не позволява тия грозни инвазии в личностния му суверенитет, които мнозинството продължава да търпи и понася. Да, цялостна либерализация и демократизация на живота и отношенията в училищните общности, в общностите, занимаващи се с образование ни е потребна, като ви моля да не свързвате свободата с безредието, с анархията, със т.н. "слободия". Младите трябва да развият адекватно на нуждите на съвременния живот съзнание за свобода, а на тази база следва и да почнат да се държат и в поведението си като свободни, отговорни и достойни личности. Срамота е, нещо повече, престъпление е в XXI-ия век училищата ни да фабрикуват несамостоятелни и неумеещи да вземат разумни решения, а затова и толкова нещастни и неуспешни в крайна сметка "масово-социални", а това значи безлични същества. Аз затова наричам този човешки тип "комуноиди", е, крайно време е българските училища повече да не пречат за личностния и духовен растеж и просперитет на младите хора, а следва да почнат съвсем съзнателно да го подпомагат.

Нима смятате, че без насилие, без команди, без инструкции, без заповеди не може да се живее, че краят на света ще настъпи ако свободата се настани в нашите държавни училища? Имате голяма грешка, нищо такова няма да се случи, аз това вече съм го проверил на практика в моите часове: младите се чувстват окрилени когато към тях почнем да се отнасяме човечно, като към суверенни, а това значи свободни личности. Нищо не може да замени възторга на почувствалия свободата си човек - и на повярвалия в себе си човек. Не може да се живее човешки без свобода, нима някой още не е разбрал това? Друг е въпросът, че мнозинството у нас съвсем невярно си представя свободата и дори се плаши от нея, тя обаче, ако бъде разбрана подобаващо, не е нито страшна, нито опасна, нито вредна, напротив, тя е първото условие на човещината, на човешкия просперитет и на прогреса.

Простете, че ми се налага да казвам толкова банални истини, които обаче, за жалост, у нас масово не се разбират и съзнават. Или си ги представяме напълно превратно, наопаки на истинското. Дойде време да си сверяваме и уточняваме представите, а това може да стане само по пътя на пълноценните демократични дебати, по пътя на диалога на различно мислещите. Мен за това най-вече ме уволняваха двукратно: понеже съм демократичен човек и непрекъснато за всичко дебатирам - или провокирам, предизвиквам дебати. А това в рамките на абсурдната система явно се възприема като недопустимо и като скандално. Правете си сметка какво означава пък това.

Дебатът обаче е съвсем естествен начин на съществуване на свободния, на мислещия човек. Според мен демократичните дебати, ако се научим да ги водим, ще бъдат тази "опорна точка", която ще преобърне закостенялата и разплула се от разврат и от безсмислие административна система - и ще даде импулси за живот и на образованието, и на училището ни, и на обществото ни, и на страната ни като цяло. Този според мен е верният път.

Нали все пак не ви звуча налудничаво това, което казвам - както възприемат думите ми ушите на тъй войнствените цербери на досегашната система? Много се радвам ако е така...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

10 коментара:

Анонимен каза...

Ако некадърници като Гранчаров са "новатори", то тогава аз съм японка. Или космонавтка............

Анонимен каза...

Леле, и аз ще умра от смях! :)))))))))))) Грънча - новатор! :)))))))))))

Анонимен каза...

Поздравления. Вече си забелязан и от доброжелатели.

Томи Томев.

Unknown каза...

Като философ приеми философски факта, че ще бъдеш преследван и мразен от някои. Те не са обаче добрата половина на човечеството, така че...игнорирай ги. Желая ти сили, много сили и признание на заслугите, сега!

Анонимен каза...

Василева е права, Грънчаров! Игнорирай критиките. Концентрирай се САМО върху гъзоблизците. Това е рецептата за успех.

Unknown каза...

Като философ приеми философски факта, че ще бъдеш преследван и мразен от някои. Те не са обаче добрата половина на човечеството, така че...игнорирай ги. Желая ти сили, много сили и признание на заслугите, сега!

Unknown каза...

Ако разбирахте идеите на Грънчаров вие двете, нямаше да бъдат новаторство!
Кога за последно заснехте учебния си час, за да забележите най- после какво правите вие?
Що се отнася за тези, които споменавате, Ангел се е концентрирал върху тях в 6 тома, там ще се познаете, а и други ще ви идентифицират.
И...не наричайте плюнките си критики!
Нали желаете смъртта му, какво повече имам да говоря с вас!? Не познавам други учители, които толкова са се изложили. Вие това си го знаете,де, нали за това го изгонихте дружно и сплотено!

Анонимен каза...

Не желая смъртта му, най-малкото защото ако умре, ще изчезне един от всекидневните ми поводи за забавление. Тоя господин ме весели вече поне 4-5 години и желая да продължи да прави това в добро здраве и в бъдеще!
Поняхте ли ме, другарко Василева?

Анонимен каза...

Как да не ви познаем, госпожо Анастасосова, всички ние вече прекрасно ви знаем. Вас цял свят вече ви знае. Прочухте се благодарение на Грънчаров. Вие май страдате от болезнено желание за слава, дали пък не го тормозихте само и само за да ви прослави и обезсмърти? :))))

Unknown каза...

Други начини за забавление случайно да са ви известни? Или непременно трябва да са за нечия сметка? Винаги ли сте така присмехулна, да ви се е случвало някога да съчувствате, да изпитвате състрадание или милост? А да помогнете на някой с нещо? Питам защото наистина не ви разбирам. Нет, не поняла, непонятна сте ми!