понеделник, 17 юли 2017 г.

Няма "циганска" и "българска" престъпност, престъпникът е престъпник, той трябва да си получи заслуженото, а етническата му определеност е без значение



Изцяло споделям тезата на Manol Glischew:

Чета един гневен коментар по повод смъртта на младия мъж от Бяла. Гнева го разбирам, но насочването му срещу циганите е идиотщина. Точно това искат от нас мутрите и ченгетата - да се мразим помежду си, вместо да мразим тях. Циганите често са бедни, а бедният обикновено е прост, крадлив и способен на насилие. На това отгоре собствените им барони взимат едни пари точно от нашите, чисто български мутри и ченгета, за да нагнетяват напрежение между цигани и българи. Същото става и със скинарчетата и агиткаджиите, само дето ги шишкат български простаци. Всичко това вече е трудно контролируемо и може да стане взривоопасно, но идва от желанието на партии, бойковци и "бизнесмени" непрекъснато да разсейват публиката от собствените си кражби. Нали точно затова си имаме "патриоти" в правителството и Народното събрание - за да могат Сидеров, Симеонов, Каракачанов и Джамбазки да измъкват задника на Борисов от всеки скандал с разпалване на побоища в някой смесен квартал или село из страната. Точно като в Асеновград. Точно като в Катуница.

Ако искаме да я няма така наречената "циганска престъпност", трябва първо да се справим с българската, и то с най-едрата българска престъпност (не че и по-дребната я няма, но най-важното в рибата е вмирисаната глава). В противен случай може и да се превърнем в тълпа разбеснели се неонацисти, които прилагат окончателното решение към циганите, но пак няма да сме спасили нито една българска баба на село от обир, изнасилване или убийство. На това отгоре останалите европейски държави могат да ни затворят границите си, ако много държим да наказваме цигани. Резултатът ще е бързо задушаване на каквато търговия ни е останала.

Говоря за тези прости материални факти, защото моралните аргументи са недостъпни за дървената българска глава. И не - тогава, когато говоря, че я има и българската престъпност и че разправиите с цигани до нищо добро няма да доведат, не съм поредният розов либераст, нито пък съм от тези, дето питат "а вие защо биете негрите". Просто гледам малко по-далеч от носа си. Ако не искаме тук да стане Босна, ще трябва някак да избегнем динковщината, нищо че медиите на Пеевски тръбят как това или онова убийство са "цигански".

Няма "българско", нито "циганско" убийство, има си убийство и толкова. И това са неща, повтаряни отново и отново, известни от историята. Срамота е, че изобщо се налага да бъдат повтаряни.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: