Истина - Правда. Правдата е по-обемна от Истината. Тя (Правдата) съдържа в себе си Истината, но заедно с това и моралните условия за поведението на Истината, без които Истината би се превърнала в своя антипод.
•
Истината е компютърна категория. Правдата - човешка.
•
Аз не желая да бъда обичан, но не позволявам да бъда обиждан.
•
Страхът има хиляди превъплъщения: най-достойното от тях е смелостта.
•
Драмата на талантливия буржоазен писател е, че държавата не се интересува за творчеството му. Трагедията на социалистическия писател е, че държавата прекалено се интересува от творчеството му.
•
Робството не е стаж за бъдеща демокрация. Механизмът на диктатурата е нещо по-цялостно и по-разбираемо, отколкото демокрацията. Демокрацията е сложна и противоречива - във всеки отделен момент; целта й е по-висша от самата нея. Това обяснява феномена, че диктатурата има привърженици дори сред своите жертви.
•
Мисълта е външният символ на духа. Затова тя (мисълта) винаги е приблизителна (но не автентична) спрямо духа, въпреки че съществува обратна връзка между тях.
•
Всичко онова, което не е вътре в самия творец, когато се опита "отвън" да погледне нещата, резултатите са отвратителни. Истинският творец трябва да носи цялата вселена в душата си. Всичко. И тогава колкото е по-субективен (искрен, личен и т.н.), толкова по-обективни (правдиви, закономерни и т.н.) ще бъдат художествените резултати. Абсурдът е само привиден. Това е стар, известен закон, когото постоянно пренебрегваме в името на разни тематични отчитания.
•
Постоянно се говори, че човек трябва да има точна оценка за себе си. Как да я има? Ако е глупак, как ще каже "аз съм глупак"? Нали той е толкова глупав, че не може да разбере, че е глупав (да приемем, че има високи нравствени качества и че е готов да си признае, ако имаше акъл да схване какво трябва да си признае). Един глупак не може да признае: "Е, тук сбърках". Ами той бърка постоянно. Горното може да си го позволи само умен човек и - гарантирам с успехи - та признанието да не му навреди.
•
Извадих горните мисли ето откъде: ЗАПИСКИ. 1970-1993, Константин Павлов
Книга за Константин Павлов: „Несъвършеният гений“ от Ани Илков. Ето как започва тя: „Няма друг, който да е стоял с такава житейска твърдост в защита на свободната мисъл, творческото въображение и автономията на изкуството в България от 60-те години и насетне.“
Ето още една хубава мисъл на К.Павлов: „Всяко време е златно за оран. Не чакай друг да ти сложи хомота – сам си го сложи – бъди роб на самия себе си“.
И още една мисъл от цитираната по-горе книга за поета К.Павлов:
„Ако модерното писане в България има своя гений, то това е Константин Павлов. Със самото си съществуване той хвърляше задраскваща сянка върху посредствеността във всичките й форми.
Сега, когато мисията му на този свят приключи, поетът Константин Павлов се прибра там, където, струва ми се, винаги е вярвал, че е истинската му родина:
Аз съм рудиментарен отломък
от едно много далечно бъдеще…
ИНТЕРВЮ В УТРОБАТА НА КИТА
- Къде беше -
питат ме -
повече от три десетилетия?
- Бях в утробата на Кита.
Всички виждате,
нарочно питате.
- Как прекара -
питат ме -
три десетилетия в търбуха му?
- И това го знаете -
комар играх
с оня комарджия… Йон библейския.
- Ама Йон излезе -
викат ми, -
теб защо те няма -
питат ме.
- Йон излезе -
господ го откупи,
а за мене дявола не даде пукнат грош.
- Страшно ли ти беше -
питат ме -
толкова десетилетия?
- Страшно беше,
скучно стана -
пушех и мълчах,
мълчах и пушех…
- А сега какво ще правиш -
питат ме -
следващото тридесетилетие?
- Аз ли?
Аз не знам,
но знам, че Кита
фасове ще плюе
три десетилетия
и ще замърсява океанската среда.
Псевдонимът, даден от ДС на Константин Павлов, е Отшелник. На това се е опитала да осъди комунистическата епоха поета – на отшелничество, не разбирайки че той сам вече е определил съдбата си.
Натискът върху човека и твореца КП е бил зловещ. За около 7-8 години не му разрешават да работи каквото и да било. След време поетът споделя в едно интервю, че тогава ставало дума за „парчето хляб“. Буквално.
Още виж: Константин Павлов: „Робството не е стаж за бъдеща демокрация”
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар