И какво означава това прословуто и чисто нашенско възклицание „Опааа!“?

Проблемът го постави един дългогодишен коментиращ в моя първи (уърдпресовски) блог, сега видеоблог, който се нарича insomnia1304.

Начало на обсъждането във фейсбук:

Angel Angelov: Извинете!!!
Ангел Грънчаров: Angel Angelov, добре де, що за идиоти сме вместо едно простично "Извинявай!" масово да викаме: "Опааа!"?! Нещо дебелашко и крайно просташко има в това възклицание "Опа!", аз така го възприемам - не знам дали съм прав? А ти как го възприемаш туй възклицание?
Angel Angelov: На някои хора им е трудно да използват вълшебните думички, но са им намерили аналог.
Angel Angelov: На мен ми е трудно изобщо да говоря и много често оставям действията ми да "говорят" вместо мен.
Ангел Грънчаров: Angel Angelov, но и да се говори и то с подходящи думи винаги е за предпочитане (не бива да бъде подценявано). Но делата винаги са за предпочитане пред думите. В случая това възклицание "Опаа!" е много разпространен израз, който показва нещо значимо за цялата ни простолюдна (в смисъл на естествена) народна природопопулация.
Emiliya Tumayan: И гърците казват същото опа, но за тях е нещо весело.
Ангел Грънчаров: Дали пък не сме го взаимствали от тях? Как мислите? Който разбира гръцки може ли да обясни какво означава думата "Опа" при гърците?
Angel Angelov: Явно е въпрос на интерпретация, която си зависи строго индивидуално за всеки човек, В крайна сметка няма да сме интересни ако всички сме еднакви.
Ангел Грънчаров: Така е. Не ето че масово казваме "Опа!" и в този смисъл реагираме еднакво. Там е проблемът какво показва това "Опа!"...
Ani Valova: Наскоро една девойка, настъпвайки ме в метрото, вместо "Извинете" изтърси "Опс!"... Да се смееш ли, да плачеш ли? Или да му пернеш един зад врата?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo