Пред църковния музей към църквата “Успение Богородично” в Несебър също се вее митрополитско знаме, но това не решава окончателно проблема.
Виж: Пловдивчанинът Ангел Грънчаров срещу пловдивския мутрополит Николай, ИВО ИНДЖЕВ ЮЛИ, 19, 2017 г.
Като препубликува ето този постинг от блога ми: Експресно проучване по важен въпрос, свързан с тъй бурната активност на владиката Николай Пловдивско-Московский в обслужването на руските имперски интереси.
Обръщам внимание на това тъй като има интересни коментари под въпросната публикация. Все още не мога да разбера това, че в Пловдивско по църквите се вее флагът на владиката (вместо европейското знаме) самоиницитива ли е на намиращия се в Пловдив московски емисар или е централно нареждане на Синода, важащо за цяла България. По моя преценка националното знаме на България не е равностойно на владишки щандарт, тъй че съзирам в поставянето им едно до друго някакъв злотворен замисъл (било на московския владика в Пловдив, било на целия ни русофилстващ и надпреварващ се в русофилстването си Синод).
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар