Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 26 юли 2017 г.

Не бива да си позволяваме грешки, неправди и несправедливости по важните въпроси, свързани с нашата човечност


Вчера, както обявих вече, се явих на "събеседване" пред комисията, която е упълномощена да избере новия учител по философия в Националната търговска гимназия в Пловдив - аз реших, бидейки безработен, уволнен, опраскан и унижен, бидейки без каквито и да е средства за съществуване, да кандидатствам за това учителско място. Вчера, веднага след явяването ми пред тази комисия, направих едно клипче, в което изразих първите си впечатления от случилото се: Кратко изявление, свързано с кандидатстването ми за учител по философия в Търговската гимназия; направих това клипче, седейки на пейка зад скромното паметниче на Апостола на българската свобода, разположено на хвърлей място от тази гимназия, а именно в подножието на Бунарджика, на хълма, на който знаете чий огромен паметник е разположен; по въпроса писах току-що, там има и снимки на въпросната нетърпима историческа аномалия: Отново за най-грозния общобългарски резил, срам и позор. Но не за това ми е сега думата, искам тук да представя един превъзходен казус, който се оформи около този избор на учител по философия в НТГ; казусът наистина си го бива, той има невероятно богати по смисъла си и психологически, и нравствени, и какви ли не измерения. Ето, представям ви го съвсем накратко:

Аз водих пределно откровен разговор с комисията. Те също бяха по възможност най-откровени с мен. Развиха ми следната теза, която, естествено, е теза на директорката на това училище. Политиката им била такава: понеже средната възраст на учителите в училището била "застрашително голяма", в последните години били решили да подмладяват учителския състав, по тази причина приемали предимно съвсем млади учители; по философия също предпочитали да вземат млад учител. Даже споделиха това, че дори предпочитали за учители бивши ученици от НТГ, които току-що са завършили, т.е. оказва се, че държат на "кадрите собствено производство", така да се рече. За мен изводът от техните разсъждения беше твърде обезсърчаващ, въпреки че аз нямах и нямам никакви илюзии относно това кой ще изберат; не очаквам невъзможни неща, не очаквам чудеса, а именно точно мен да изберат. Но понеже съм диалогичен човек, и пред комисията подхвърлих, а и тук ще изразя своята позиция по въпроса.

Заявих им, че е чудесно да бъдат назначавани за учители млади хора, това е правилно несъмнено. В младите е бъдещето и т.н., с тях свързваме всички надежди за промяна; безспорно е добре учениците да общуват с учители, които са по-близки до тяхната възраст и прочие. Но... има едно "но", което е доста неприятно: такава една правилна политика обаче съдържа съвсем откровен дискриминиращ момент спрямо по-възрастните, а това значи и по-опитните учители, особено и спрямо учители като мен (на мен ми остават 5-6 години до навършване на пенсионна възраст, друг е въпросът дали ще доживея до нея, дали ще я достигна). И затова аз дръзнах пред комисията, а ето сега и пред вас, да развия следния аргумент: нямам нищо против да бъде назначен млад учител на това работно място, стига този негов избор да е справедлив, т.е. той да не е избран само затова, че е млад, а и защото е по-добър от мен като учител, а това значи, че той може да осигури по-добро, по-качествено обучение на учениците по философия от мен. Ако намерят млад човек, който да е по-добър от мен като учител, ще бъде справедливо да назначат него. А критерият за това кой е по-добър учител е ясен: да може да даде на учениците по-добро, по-качествено образование. Като казах това, Комисията категорично ми заяви, че напоследък били попаднали на невероятно щастливи случаи, при които успели да намерят съвсем млади хора, които показвали завидни учителски качества, дадоха ми пример с млад човек-историк, той бил страхотно отдаден на професията и прочие, обичал работата, бил "невероятно начетен" и т.н. Та моята теза е: нека да бъде млад учителят по философия, който ще назначат, но този избор нека да бъде и разумен, и справедлив, а това значи да бъде за доброто на учениците, за високото качество на тяхното обучение по философия. Намекнах, значи, че водещото все пак трябва да е не възрастта на учителя, а качествата му, способностите му; възрастта, както и да я погледнем, следва да има подчинено значение, нали така? Водещото са именно качествата, способностите на учителската личност, а тия неща се показват и доказват не иначе, а в опита, в практиката. Комисията възприе съвсем нормално моето изказване. Някои от тях кимнаха в знак на съгласие. Аргументацията ми им се видя добра, основателна, доводите ми ги прецениха, предполагам, като разумни.

И ето го сега сюблимния момент: моя милост е уволнен и то не веднъж, а два поредни пъти на основание "пълна некадърност", "абсолютна липса на качества да бъде учител", аз заявих това на комисията, цитирах им дори тъй унизителния параграф от закона, по който бях уволняван (съдът отмени предишното ми уволнение и ме възстанови на работа) и съм уволнен и сега - чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда. Излиза, че човек като мен, който е "доказано" некадърен, изобщо не може да бъде конкуренция на когото и да било друг кандидат, аз, така да се каже, имам нещо като "атестат за некадърност", издаден ми от толкова любезната директорка на пловдивската ПГЕЕ, директорката на училището, в което съм учителствал цели 17 години (това е половината от целия ми стаж, така да се рече).

Членовете на комисията ме гледаха с отворени от учудване уста като им казвах тия неща. Един от тях обаче, мъж, доколкото разбрах, преподавал информатика, се овладя и ме попита за това, че съм бил имал някакви новаторства, които явно не са били възприети и оценени от директорката на ПГЕЕ, помоли ме да разкажа за тях. Разказах за моите новаторства накратко, комисията с интерес ме изслуша. Обсъдихме моите "иновации", аз лично имам чувството, че членовете на комисията с лекота успяха да постигнат смисъла - за разлика от тъй консервативната директорка на ПГЕЕ. Поговорихме си за рисковете от моите иновации; рискове винаги има, аз обаче успях да ги убедя, че правя тия неща неслучайно, а за доброто на младите: за да развият своето съзнание за свобода, да станат пълноценни личности и добри граждани, поемащи пълната отговорност за живота си и пр. Оказа се, че моят атестат относно хипотетичната моя "пълна некадърност" като учител е доста съмнителен и е възможно да се окаже съвсем фалшив; е, разбира се, съдът ще се произнесе, макар че не е работа на съда да определя кой е добър учител и кой не е, нали така? От само себе си се разбира, че ако директорката на НТГ постъпи съвсем формално, да не кажа формалистки, тя с "чиста съвест" може да се позове на "документирания факт за пълната некадърност" на кандидата Грънчаров, именно моя милост, и на това основание да отхвърли кандидатурата ми. Едната репресия, изцяло безогледна и безчовечна, от страна на нейната административна сестра, директорката на ПГЕЕ, ще породи нова, още по-безчовечна и несправедлива гавра и репресия спрямо моята личност; вижда се, че причиненото зло неизбежно поражда ново, още по-безогледно зло. Мултипликация на злото констатираме тук, нали така? (дали няма да се окаже, че само това го може толкова безчовечната административно-командна система в образованието?!) Не е ли време някак да бъде пресечена или разкъсана най-после веригата на злото? - ето този въпрос ми се налага да го задам на ръководителите на образователното ведомство в Пловдив, а и също така в страната, т.е. от МОН.

Но да се върнем на превъзходния казус: възможно ли е млад, а това значи все още неизявен в способностите си човек несъмнено да е по-добър като учител от зрял, опитен, изявен, реализирал се учител? Вземете предвид и това, че тук става дума за учител по философия, който от вас по-задълбочено разбира що е това философия, какво означава философстването и пр. само той ще може задоволително да реши казуса - щото има голяма разлика между това да преподаваш някоя наука (или технически или икономически предмет) и да обучаваш младите по философия, да спомагаш за развиването на тяхната способност да философстват, да мислят не как да е, а пълноценно, т.е. философски и пр. (Подсказка: неслучайно помъдрелите хора все пак са по-възрастни, мъдреците винаги са по-стари, нали така?! И това, повтарям, не е случайно: те повече са живели, жизненият опит, преживяното има вероятно огромна роля за разгръщането на таланта да философстваш и т.н.)

И ето, сега директорката на НТГ е изправена пред този великолепен и дори превъзходен казус, тя може да го реши задоволително, а може и да не го реши задоволително, може да се провали в решаването му. Прочее, то е известно как тя ще го реши въпросния казус, само се питаме дали ще е убедително нейното решение. Тя трябва да съумее да убеди не само мен в разумността на своя избор и на своето решение. За което ще се наложи да аргументира решението си пред нас, кандидатите за това учителско място по философия. И то в ситуацията на пределно откровен и демократичен дебат, така да се каже. Този дебат може да бъде проведен в самата НТГ, а може да бъде проведен и в медиите, в съответните оторизирани органи, в Комисията за защита от дискриминация, в МОН, в Инспекторат и пр. (знам, че не се нарича вече "инспекторат", но нарочно употребявам тази дума: звучи по-респектиращо). Аз лично с удоволствие ще участвам в този дебат, естествено, бидейки философ, аз обичам твърде много дебатите.

Ето, с тази си публикация фактически вече откривам дебата. За да се разгори обаче този дебат, ми се налага да напиша следното кратичко обръщение до Началника на РУО-Пловдив, знаете, налага ми се, по моя си обичай, да направя нужното, в условията на съществуващата система, да направя всичко, с оглед тъй полезния дебат да се състои; ето какво ми хрумна да напиша, предлагам го и на вашето внимание:

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До До Доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на КЗД
До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
До г-жа Славейка Иванова, директор на НТГ в Пловдив
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ДОКЛАД ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия от Пловдив

Уважаема госпожо Началник,
Уважаема госпожо Председател на КЗД,
Уважаеми господин Обществен посредник на Община Пловдив,

Искам да Ви запозная с превъзходния, направо великолепен казус, който възникна по повод на избора на учител по философия в Националната търговска гимназия в Пловдив. Понеже като изследовател съм крайно развълнуван от откриването на този казус, решавам не само да Ви запозная с него, но и да предложа свободен и демократичен дебат по решаването му, с което ще подпомогнем неимоверно, убеден съм в това, директорката на НТГ в Пловдив, която трябва разумно и справедливо да реши така възникналия, повтарям, превъзходен казус. Самият казус го поставих в тазсутрешна публикация в моя блог, която прилагам като органична част от настоящия мой доклад до вас. Вкратце тук ще си позволя да кажа само следното.

Директорката на НТГ в Пловдив е решила да избира и назначава само млади учители, млади специалисти - по причина на това, че е в ръководеното от нея училище учителския състав бил с доста напреднала средна възраст. Така учителския състав на училището ще се подмлади, това, разбира се, е много разумно решение. Да, обаче все пак има и нещо друго: критерият "младост" дали е достатъчен за избора на учител, все пак учителите имат доста специална задача и мисия? Естествено, има и друг, още по-значим критерий: качествата на кандидатите за учител, техните способности. Защото все пак истински важното е не друго, а качеството на обучението на младите, това именно следва да бъде нещо като безусловен императив.

Та казусът може да се формулира и така: възможно ли е млад човек да е толкова добре изявен в упражняването на своите таланти като учител, че несъмнено да превъзхожда един по-зрял, по-опитен, по-изявен, т.е. напълно реализирал се като учител човек? Ако младият човек несъмнено е по-добър като учител (и то именно в тази посока, т.е. може да осигури по-качествено, по-ефективно обучение на учениците и пр.) и това може да се докаже, казахме, по съвсем сигурен, несъмнен начин, то тогава ще бъде съвсем справедливо избирането му, нали така? Как обаче да се докаже това при положение, че на младия човек тепърва все още предстои да се доказва и изявява, за разгръщането на талантите му се иска време, нали така? Да го сложим за учител просто защото интуитивно вярваме, че той "няма начин да не бъде добър" дали е правомерно и разумно?

Разбира се, трябва да се доверяваме на младите и да ги насърчаваме да се изявяват. Да, но няма ли да е съвсем дискриминиращо, несправедливо и обидно за по-зрелите и опитни преподаватели (като моя милост) да бъдат назначавани за учители предимно млади хора просто защото са млади - нека да се опитаме да погледнем казуса и от този ъгъл? Да се дава път на младите е чудесен девиз и аз съм изцяло за него, но нека да погледнем и от тази страна: а човечно ли е човек като мен, на моите години, който цял живот е отдал на служене на българското образование на заника на годините му да бъде обиждан по такъв един начин: не може да те вземем за учител просто защото... не си млад?! Стой си без работа, нека да даваме път на младите, пък старите... нека мрат! (На мен ми остават някакви си там 5-6-7 годинки до достигането на пенсионна възраст, значи може и безработен някак да се довлека до заветния момент на пенсионирането ми - или едва ли ще ме осени това неописуемо щастие?!)

За решаването на този прелюбопитен и превъзходен казус, по моя преценка, се налага провеждането на един по-широк и то непременно свободен и демократичен, а това значи граждански, обществен дебат. Не може този толкова заплетен казус да се реши разумно и справедливо ако заложим на авторитарното решение на директорката на НТГ в Пловдив, която обаче, каквото и решение да вземе, трябва да успее най-убедително да го защити, и то да го защити така, че другата страна смирено да замълчи, признавайки "железния характер" на нейната аргументация. Вземете предвид и това, че в случая става дума не просто за учител, а за учител по философия, това е специфичен момент, който трябва непременно да се вземе предвид.

Понеже съм човеколюбив човек предлагам да помогнем на директорката на НТГ в Пловдив в изнамирането на пределно разумно решение на така и така възникналия превъзходен казус. (Защото видяхме какви опасно и крещящо неразумни решения взема нейната административна посестрима, именно директорката на пловдивската ПГЕЕ - на която аз направих максималното за да й помогна, ала понеже тя не допусна дебат по проблемите, продължи да затъва все по-дълбоко в неразумността! И на тази база си има доста сериозни проблеми с правосъдието даже!) Та идеята ми е тази: да помогнем на директорката на НТГ в Пловдив чрез един такъв дебат. Мисля, че сме длъжни да помагаме на другите когато са в затруднение. Особено когато става дума за решения, които така пряко касаят бъдещето на нашите деца и внуци, на младите хора на България. Знаем, че бъдещето на България зависи от това доколко нейните млади хора са подготвени за предизвикателствата на живота - и в това отношение философията има огромна роля. (Колкото и смешно да ви се вижда това, си позволявам такова едно провокиращо твърдение.)

Дали имаме право да си позволим да дискриминираме старите учители (просто защото са стари) или точно към по-старите трябва да сме по-внимателни, щото именно са стари и затова трябва да внимаваме да не ги обидим след като толкова много години са служили на една толкова благородна кауза - образованието, възпитанието и личностното израстване на младите хора? Ами не е ли още по-неправилно да дискриминираме младите учители - защото, несъмнено, те нямат това превъзходство на опита, на изявеността на таланта, на рутината и пр., което имат по-зрелите им колеги?!

Виждате какъв превъзходен възел се оформи около този казус, предлагам да го развързваме с общи усилия. Смятам, че такива дебати са твърде необходими и дори съдбовни, дано не ви звучи пресилено тази дума. Не бива да си позволяваме грешки, неправди и несправедливости по толкова важни въпроси, свързани с нашата човечност. (Както, примерно, си позволи без замисляне да постъпи световноизвестната вече директорка на пловдивската ПГЕЕ, която след като ме опраска на основание на това, че, видите ли, по нейната субективна преценка съм бил един вид "изпушил" и затова "не съм бил изобщо ставал за учител", назначи на моето място в крайна сметка една твърде младичка усмихната дама, имаща обичай да носи къси обтегнати по тялото й полички, с които така силно впечатлява тъй зажаднелите за дамски съблазни възпитаници на ПГЕЕ, а пък и какви сладострасти устнички има тя: ех, философийо, философийо, защо си ни нужна ти - след като животът е така пределно ясен и понятен дори и без да мислим изобщо?!)

Простете за отклонението, но проблемът, сами забелязвате, силно ме вълнува, дотам, че си позволих известни волности, които ,да се надявам, ще извините! И тъй, мисля че вече казах главното, предлагам дебат, а формата на дебата нека също да решим съвместно: или ще го водим вътре в самата институция, вътре в самото учреждение, именно НТГ в Пловдив, или пък в рамките на цялото общество, чрез използване на медиите, интернет и пр. Аз смятам, че всеки от тия варианти си има своите предимства и недостатъци съответно. Точно затова нека всичко да решаваме пределно демократично, а това значи и открито.

Този е верният път. В това аз вярвам и за това работя. Вярно, още съвсем малко хора ме разбират и подкрепят, но такива, да кажем, са "рисковете на професията". В някои по-разумно устроени и просперирали общества личности като мен, предполагам, ги ценят и почитат, но такъв "грях" нашето общество, да плюем в пазвите си, няма!

Желая ви приятно лято и оздравителна почивка! Виждате, в това отпускарско време идиоти като мен мислят за... работа и за позитивна коренна промяна в образованието, което е категорично доказателство, че съвсем са "изпушили", нали така?!

26 юли 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

8 коментара:

Анонимен каза...

Дрън, дрън, дрън......... гранч.........грънч........грънч.........ляляляляляля, за нищо не ставаш, некадърнико!!!!!!!!!!!!! Изпушил си напълно!!!!!!!!!!!!!!!!! Иди се хвани на работа и стани чистач на обществените нужници!!!!!!!!!!! За друго не ставаш!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Здравейте, писмото е заведено с вх.№1038/26.07.2017 г.
Лек и спорен ден!
Поздрави НТГ-Пловдив

Анонимен каза...

Уважаеми г-н Грънчаров,

в изпратения от Вас доклад омбудсмана на Република България не е посочен като адресат.

Отдел "Приемна и деловодство"

Анонимен каза...

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГРЪНЧАРОВ,

По повод подадения сигнал (доклад под формата на отворено писмо) вх. № С1-1263/26.07.2017 г. до Обществения посредник на територията на Община Пловдив, приложено Ви изпращам в прикачен файл писмо изх. № С1-1263-(1)/26.07.2017 г., изпратено до Комисия за защита от дискриминация и РУО - Пловдив с молба за извършване на компетентна проверка и писмено становище по случая.


С уважение,
инж. Борислав Инчев
В.И.Д. Обществен посредник на територията на Община Пловдив

Анонимен каза...

Мълчание! Пълно мълчание. Мълчи народът. Господин Грънчаров, толкова много си изпреварил в развитието си учителите и особено ръководните кадри, директори и инспектори, че те явно не могат да те разберат, камо ли пък да те оценят по достойнство. И затова те възприемат като... изпушил. А ти просто си много талантлив и способен. По тази причина некадърниците ги е страх от теб. Поставени до теб те бледнеят така че и слепите виждат колко струват. Справка - Анастасосова, калинката, която властва в тета. Затова тя постоянно те пъди, теб като те няма нея я възприемат като "велика" но като се появиш тя става това, което е... една калинка. У нас затова некадърните непрекъснато водят безпощадна война със способните, с личностите. Нечакай някога Анастасосова да те оцени, ако тя те оцени, тогава тя самата трябва да си иде, трябва да бъде уволнена поради пълна некадърност. Сега тя определя теб така за да изтъква лъжливо себе си. Навремето преди да стане директорка тя не можеше да събере учениците от коридора за да почне час. Тя затова те мрази толкова - защото твоите часове са винаги интересни и приятни.

И. Б. учител от тета пенсионер

Анонимен каза...

Грънча сам си пише хвалебствени коментари ще се напикая от смях!!!!!!!:)))) Умря ли циганката която те хвалеше, Василева ли се казваше?

Л. П. Пенсионирана учителка от тет Ленин

Анонимен каза...

Нашият сплотен колектив от тет Ленин не желае дебати защото те се израждат в преливане от пусто в празно и чесане на езици. Ние имаме пълно доверие на нашата любима директорка тя взема най правилните решения за нашия колектив. Не щем прехвалената демокрация на Гранчаров.... и на соросоидите!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Няма никакъв Трашов, Австралиеца, Василева, Ассад, рамон Меркандер.... Грънч сам пише всички коментари понеже иска да мислим че в блога му има дебат.... И че има демокрация. Глупавата му демокрация....