Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 27 юли 2017 г.

Директорката на Търговската гимназия в Пловдив гузно пази в тайна името на назначения от нея нов учител по философия!


Интересно е, че когато попитах могат ли все пак да ми кажат името на техния избраник, секретарката ми отвърна: не мога да Ви кажа името на назначения за учител! Поинтересувах се защо: ами не зная кой е той! - отвърна ми секретарката на директорката. Как така не знаете? - живо се поинтересувах аз. Ами причината е, че на избрания за учител се е обадила да съобщи приятната новина лично госпожа директорката, затова аз не зная неговото или нейното име.

Добре де, отвръщам, ами бихте ли могла все пак да се поинтересувате и да ми кажете името на победителя, искам да зная името на този човек, който се оказа, че е по-добър от мен като учител, който ме победи, който на това основание е предпочетен! Е, господине, недейте така, поставяте ме в неудобно положение да разпространявам "конфиденциална информация"; да, кой по-точно е назначен, какво е името на предпочетения кандидат е лична информация, е информация, имаща лично естество! Добре де, ами вие пък давате ли си сметка какво значи това, че сега от мен криете името на спечелилия това работно място? - отвръщам аз. Не, ние не крием тази информация, просто само не Ви я казваме - щото тя Вас не Ви касае - отвръща ми секретарката на директорката на НТГ в Пловдив.

Касае ме, казвам, защото и аз участвах в това състезание, а това, че директорката Ви е наредила да криете името на избрания кандидат означава следното: тя самата признава по този начин, че се срамува от избора си! И затова крие името на назначения! На това основание тя ми дава правото да си мисля, че щом крие това име, значи има за какво, има причина за да го крие. Примерно имам вече пълното право да допусна, че назначеният е предпочетен не заради своите реални качества, а по политически, по партийни причини. И затова директорката Ви де факто признава това с нежеланието си да огласи своя избор.


Вие знаете ли, че тя е длъжна да огласи избора си? - казвам аз на вече достатъчно притеснената секретарка. Не, не зная това - ми казва тя. Ами това, че не огласява избора си е сериозно процедурно нарушение, което прави нищожен самия избор - отвръщам аз. Господине, моля да не ме занимавате с Вашите мисли, те мен не ме интересуват - ми отвръща секретарката.

Аз пък й казвам: не ги казвам на Вас, а чрез Вас ги казвам на директорката. Можете да й предадете каква е моята реакция. Ще й предам - отвръща тя. Мога ли да говоря с директорката? - питам аз. Не, тя не е в училището. Заета е по служба - ми казва секретарката.

С това приключи нашият разговор. Пожелах й хубав ден. И на Вас желая същото! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

23 коментара:

Анонимен каза...

Точно така!

Mariana Tomova

Анонимен каза...

Както вече написах, хора като теб не устройват директорите. Как биха се отървали от всички мислещи учители, ако можеха.

Maria Dimitrova

Анонимен каза...

На него... Или някой от някъде е ходатайствал за него?! В такива случаи се казва ,,Всяко зло за добро,,!

Liliana Velcheva

Анонимен каза...

Какво ще ви даде неговото име? Ясна е ситуацията! Защо ще ограмотяват е някаква кукла , назначена за да брани спокойствието на работодателя си?!

Liliana Velcheva

Анонимен каза...

Ако кандидатствате за друга работа и отидете на интервю, след като не ви изберат поради тяхни си причини, никой не е длъжен да ви се обяснява кой и защо са предпочели.

Ata Kun

Ангел Грънчаров каза...

Тук става дума за държавно учреждение, то се издържа с пари на данъкоплатеца. По тази причина за всяко свое решение ръководството дължи пълна откритост и гласност пред обществото. Не може директорите да се държат като мафиоти, чувстващи училищата като своя бащиния - или като свое феодално владение.

Анонимен каза...

Как намирате психически сили да се борите на няколко фронта? Направо Ви се възхищавам, г-н Грънчаров! Аз не бих издържала психически, признавам си. Бог да Ви благослови!

Gergana Kostova

Анонимен каза...

Вместо да питаш за името на избрания, да беше попитал с какво те превъзхожда, за да знаеш как да се развиваш.

Nedelin Boyadjiev

Ангел Грънчаров каза...

Превъзхожда ме единствено с младостта си. Такава е аргументацията на директорката...

Анонимен каза...

Ще дам следния пример: инспектората го означаваме с 0-или константа, младия учител има означението у, или променлива, с х те обозначаваме тебе, или ти си другата променлива. Най доброто уравнение което може да се получи е: 0+у+х=у+х, от това уравнение печелят най вече децата. Това което ще се случи обаче е 0*у-х=0-х=-х, от това уравнение губят всички, но на никой не му пука за това.

Angel Angelov

Анонимен каза...

Още постановката за запълване на свободното място е грешка. Сега ти искаш да поправиш грешката, след извършването, като искаш и предизвикваш дебат. Истенски прозрачният и полезен за учениците път за избор на учител е (според изискванията) е да се постъпи така:

1. Да се подберат десет двадесет казуса по дисциплината, за която кандидатстват.

2. Да се оповестят предварително

3. На самия изпит да се подберат два-три от тези казуси и да се изисква писменото им решения и защита на тези решения

4. Съответните отговори на кандидатите да се дадат анонимно на двама-трима независими преподаватели и специалисти по съответната дисциплина и да се изиска тяхната оценка за получените отговори

5. Комисията, назначена от директора по приема на новия кандидат да прегледа отговорите (послените оценки също) и само на база на тези отговори да избере по-подходящия кандидат (стига комисията да се състои от обективни и независими учители, а не да са марионетки на директора). Директорът да назначи по-подходящия учител, а не по-предпочитания от него – защото не всички директори се грижат за повишаване на образователното ниво на повереното училище, а по-скоро се грижат за собственото спокойствие.

6. Имаше преди почти 20 години на мандатност на директорите и за постоянна преценка на базата на извършената работа с цел развитие на образованието и възпитанието в повереното им училище. Видимо някои по-несигурни и по-неподходящи директори успяха да прокарат премахване мандатността и да се задържат вечно. Почнах да изпитвам страх, че това става практика за управлението в цялата страна.

7. Не е лошо да се върне тази доказала се практика на мандатността, за да се подобри цялоството управление в учебното заведение.. Добрият ръководител гарантира, че ще бъде подбран най-подходящия екип за повдигане на необходимото ниво.

Драги Ангеле, ако успееш да въведеш този алгоритъм за прием на нови учители, няма да има дискриминация по възраст и на външно въздействия, така че твоите шансове за победа се увеличават многократно.

Иванка Топалова

Анонимен каза...

Няма как човек ХЕМ да е учител, ХЕМ да не е по-добър учител от вас.

Анонимен каза...

Каква е тази глупост "да се държи в тайна нещо, дето да стане явно" Нали "успелият кандидат" ще бъде назначен на явно място. Междувременно тайната е заради това, че в конкурса има нещо "ГНИЛО" - т.е. Мястото е за "някого, чието име не е публикувано между останалите изисквания за съответния конкурс. И да се загуби време на останалите кандидати да проявят някаква официална активност за изискване в рамките на времето за протичане на конкурса. Защото пък според общите известни на повечето хора регламенти е ДАВАНЕ ВРЕМЕ ЗА ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО ПРОТЕКЛИЯ КОНКУРС

Иванка Топалова

Анонимен каза...

А замисляли ли сте се върху това:
"Ред за пенсиониране на учителите
От 1 януари 2016 г. трайно е уредено правото на пенсия за учителите със създаването на чл. 69в от КСО.
През 2017 г. учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 58 години от жените и 61 години от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете."

Георги Хаджийски

Ангел Грънчаров каза...

Работата не е в моето устройване чрез излизане в пенсия. Проблемът е в съвсем други неща. Говорим за ужасната ситуация в българското образование, от която трябва да се намери изход - и то чрез тежка борба. Силите са неравни. Аз правя каквото мога за да привлека вниманието на обществото върху случващото се - за да се породи съзнание, което да предизвика промяната. Българското образование, г-н Хаджийски, няма да се оправи чрез моето евентуално излизане в пенсия... проблемът на българското образование не съм аз... съгласете се! :-)

Анонимен каза...

Не унивай. Ще дойде друго време...

Nikolay Shumkov

Анонимен каза...

Понеже тук вече се води дебат по въпроса за избор на учител чрез конкурс, та и аз да кажа някоя дума ("Където сичкото циган, там и гол Хасан" (хи)) Г-жа Топалова предлага метод, който, според мен, е подходящ за избор на научни сътрудници. Мисля, че всички сте имали за учители и преподаватели хора, които познават перфектно определена научната област, но, за голямо съжаление, не могат да я преподават. Това не е куриоз - има случаи на медици, прекрасно подготвени теоретично, които са неуспешни лекуващи. И така, както казват класиците "Въпросът за спасение на давещите се е в ръцете на самите давещи се" (Илф и Петров). Конкурсният избор трябва да се състои на база клас-квалификация, анкетите, провеждани с учениците от предишните места на работа и събеседване с кандидата. В сериозните образователни системи такива анкети се провеждат периодично, за всички преподаватели и те играят твърде определяща роля за кариерното развитие. Основният въпрос е "Иска ли директорът да намери най-добрия от кандидатите или просто спазва някаква формалност, наречена "конкурс"! И най-добрата система за подбор може много лесно да бъде опорочена, нали?

Radomir Parpulov

Анонимен каза...

Как така ще ти кажат името? Може да го гръмнеш и местото да се оваканти! На времето (1991 година) участвах в конкурс по документи за учител в ТЕТ. Той се провеждаше от отдел "Народна просвета",който се помещаваше на "Главната" улица, срещу сегашния "Макдоналдс". Когато попитах за резултата, ми казаха, че съм класиран на I-во място по два показателя - I-ви клас квалификация и трудов стаж (бях на 51 години!). Казаха ми, че трябва да се изчака 1 седмица, какъвто е срокът за обжалване на класирането от останалите кандидати и след това ще получа заповед за назначение. Значи резултатът се е обявявал публично и е имало възможност за обжалване.

Radomir Parpulov

Ангел Грънчаров каза...

Според мен необявеният публично резултат (което прави невъзможно и обжалването на резултата от ощетените кандидати) прави резултата недействителен - понеже процедиращите по този начин властващи фактори де факто признават, че са извършили нечестен, неправомерен, неоснователен, субективен и прочие избор.

Ангел Грънчаров каза...

Nedelin Boyadjiev Името е важно, защото зад това име може да не стои нищо истински значимо (постижения, качества, способности и пр.), а може да стои единствено някаква партийна или роднинска протекция...

Анонимен каза...

Ангеле, ето този коментар...

Анонимен каза...
Няма как човек ХЕМ да е учител, ХЕМ да не е по-добър учител от вас.
27.07.17 г., 22:10


... принадлежи на директора на тета Анастасосова. Само мръсница като тая патологично комплексирана и затова не по-малко патологично злобна комунистка може да напише такава смешна забележка.

Което показва, че тя вече наистина е загубила каквото и да било приличие. Това че още е директор на тета е позор за МОН....

Анонимен каза...

В избора очевидно има политически причини, г-н Грънчаров отдавна е под прицела на агентурата на КГБ и Държавна сигурност и това трудно би се променило, ако не застане зад него гражданското общество, нека всеки, който споделя възгледите му прояви активност в подкрепата им.
Силвия Илиева

Unknown каза...

Младият учител е винаги послушен, ако се представи като независим, ще изгуби работата си. Тези днешни младежи са добре обучени да стават безгласни букви, ласкатели и подлоги, от учители, подобни на тези в електротехникума. Това училище, от записките на Ангел, дава цялостна представа за нашенския ред на "образоване" и "назначаване" в момента. Точните думи за това в кавичките е сломяване/пречупване/ прекършване на личността на ученика и нагласяне/ уреждане на поредния благодарен послушко, дето няма никакви неприятности да създава и директорката ще му говори на галено малко име, а той ще упражнява уважителната учтива форма до края на кариерата си, пазейки гърба на шефката чинно, напредвайки в кариерата. Ще има да служи безплатно за всякаква работа извън работно време, не е лесно да те включат в тесния кръг около шефа и да получиш привилегии. А някой представя ли си Грънчаров да прави подобни усилия, да си мълчи, да внимава какво и пред кого говори, да не пише в блога си какво е дереджето в националната търговска? Таралеж в гащите, да не са луди?
Трябва да обявят името и да аргументират избора на новия учител разбира се! Но ще действат като хитри селяни, тайно, с изработена стратегия за предпазване, с лъжи и преиначаване. Това е. Лелее, колко ми са ясни! Как съм живяла в този ад 40 години, аз си знам.
Но с напредването на годинките ми стана ясно, че не само в България е така, че надеждата в този свят да има справедливост и демокрация, както я разбира Ангел, е илюзия, младежка заблуда е че на Запад е по- добре. Какво като имат материални облаги всички на запад, като няма толерантност, милост и човещина... Последното поколение духовни хора скоро ще си отиде съвсем, на изток, запад, север и юг.