Имаме ли поне капчица чувство за национално достойнство, а, кажете де, защо мълчите?

Преди изграждането на паметника на Цар Освободител на това място е разположен декоративен фонтан. Демонтиран е през 1901 г. - когато се полага основният камък на паметника на Цар Освободител.

Във Фейсбук написах следното крайно предизвикателно спрямо нашата национална свяст изказване, което цели нейното събуждане:

Софиянци се вълнуват около павирането на бул. "Дондуков", а никой не се сеща да постави въпроса за смяна на името на тази улица!

Това го възприемам като очебиен пример за потресаващо малоумие, т.е. за пълна неспособност да различиш истински важното и същественото от незначителното и несъщественото. В центъра на София улиците (с незначителни изключения) са все с руски имена, сякаш не сме суверенна държава, а нещо като Задунайская губерния на Руската империя.

И главният православен храм на България носи името на руски княз, изповядвал мюсюлманското вероизповедание! Пред Парламента се пъчи статуя на руски цар, качен на кон, а долу, в копитата на коня, се намират депутатите - за да се знае и да не се забравя кой навеки е действителният господар на тази страна! Ний дебили ли сме, та не усещаме униженията, ний народ-курва ли сме?

На хвърлей разстояние от Парламента се намира огромен паметник на окупатора на България, прославящ посичането на българската свобода от сталиновите орди. Ний народ, съставен от дебили ли сме - щом търпим всички тези гаври, щом понасяме тази комунистическа и имперска наглост?

Имаме ли поне капчица чувство за НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО, а, кажете де, защо мълчите? Знаете ли изобщо що е представлява "нещото", наречено национално достойнство?

Виж: Паметникът "Цар Освободител", там ще разберете по какви конюнктурни причини е построен тази унизителен паметник (Княз Фердинанд е искал да се подмаже на руснаците с оглед да спечели благоразположението им - за да не се противят при обявяването на независимостта на България на следващата, 1908 г.).

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo