Искаме или не искаме да бъдем нормална, а това значи просперираща страна и държава - населена със свободни, отговорни и достойни личности?

У нас деца убиват деца. И майки убиват децата си като ги хвърлят от не знам си кой етаж (а по-хуманните сред тях просто ги оставят на някоя пейка в парка). Този кошмар убедително показва пълния провал на образователно-възпитателна и личностно-формиращата ни система. В ценностно отношение е настъпила страшна деградация на цялата нация: такива уродливи явления са възможни само когато липсва, не работи, блокирал е ценностният регулатор на поведението.

Ядосало се е 15-годишното момче Иван и затова е... заклало онова 11-годишно момиче Никол, с което са се запознали на живо току-що, а иначе са общували чрез интернет. А се завързал спор, довел до кръвопролитие и смърт само защото не били на едно мнение къде именно да идат да пушат наргиле (после се оказа, че било лула, не наргиле)! "Боднах я малко с ножа за да я сплаша!", признал Иван пред адвоката си. (А кухненският нож защо ли е носил на първата си среща с влюбеното момиче?) По сведения на съседи и убиецът, и жертвата му били "добри", "възпитани" деца: две добри деца се срещнали, но неизвестно защо едното забило нож в шията на другото и го оставило да умре в локва кръв! Като прибрало чантичката и телефона му за да не разберат кое е - или просто така (това чета в репортерско описание на случката, виж: Кой уби всъщност 11-годишната Никол?). Как ви звучи това? Достоевски ряпа да яде: у нас вече се убива за нищо! Убива се заради детски каприз. Очевидно човешкият живот в очите на такива съвсем кухи в ценностно отношение същества не значи абсолютно нищо. Как родителите и учителите са възпитавали тия деца за да се стигне до такава една човешка деградация ли? Ами очевидно съвсем неправилно са ги възпитавали - ако изобщо са ги възпитавали. Училищата ни са зверилник, който възпитава зверове, не човеци, не и личности. В едно училище повече от година директорката заедно със съучениците колективно криха един млад убиец, нали си спомняте и това? Те не са се смутили особено от това, че той е убил човек и го пазиха и криха!

Преди години един абитуриент закла със сатър своя приятел, също абитуриент, а след това с хирургически инструменти (убиецът възнамерявал да следва медицина и си бил купил вече хирургическите инструменти!) внимателно разфасовал трупа на приятеля си - за да го скрие в... хладилника! А след време разнесъл останките в различни кофи за боклук. Всичко това направил в празната къща на починалата си наскоро баба. Тогава този случай нашумя, но сега положително сте забравили за него. Сега пък напоследък е модно майки да хвърлят новородените от не знам си кой етаж! А в родилното акушерка с... бой успокояваше ревящите новородени! Забележете: във всичките тия случаи убийците не са цигани, а са чистокръвни българи. (Този момент сигурно вълнува мнозина родолюбци затова и специално го отбелязвам.)

Ето още един откъс от цитирания репортерски текст: "Родителите са шокирани. Меко казано. Едните, че детето им вече го няма, а другите, че са отгледали убиец. Не трябваше ли да се шокират малко по-рано, когато са купували поредния скъп телефон и лаптоп на отрочетата си, не трябваше ли поне да поглеждат от време на време какво правят в мрежата, с кого си чатят? Не погледнаха ли едните поне веднъж профила на дъщеря си, в който на основната снимка е по боди, предизвикателно изпъчена? Не виждат ли с какво се занимава, какви са тези 3000 приятели? Няма ли психолози да им обяснят, че това е патологично, че 11-годишните деца трябва да бъдат водени на разходки, на кино, а не да ги оставиш с компютъра…"

Безразличието така "възпитава", безчувствеността ражда чудовища, не човеци. Ами родителите кой ги е възпитал? Те нима не са продукт на все същата работеща на празни обороти погрешно скроена образователна и възпитателна система? Държавата ще ни възпита децата, това не е вече наша грижа и отговорност. Много често родителите обаче са безсилни пред капризите на децата си. На мен често ми казват като разберат, че съм учител: как се справяте с толкова много побеснели деца, аз в къщи само с едно не мога да се справя?! Справяме се друг път: все по-често ученици бият учителите си! Нали сте гледали ония клипчета, в които ученици се гаврят с учителката си? Ето ви поне едно:

Ами този как ви се вижда? Той показва реалната картина, ето, насладете се:

Това е изключение, така ли? Това е "прецедент"? А може би ще кажете, че учителката е виновна за да се държат така иначе "милите" ни дечица? Нищо чудно някой и това да каже. А агресията в училищата защо е така голяма, че вече е непоносима. Естествено е, че в ТАЗИ или, иначе казано, в ТАКАВА училищна система, основана на гаврите и на насилието, ТОЧНО ТАКА (както е на клипчетата) ще се държат децата, как иначе да се държат - та те друго освен гаври и насилие не знаят! Повечето учители едва удържат тази ответна агресия на учениците като прилагат още по-голяма агресия, прилагат още по-голям натиск, прилагат колкото се може по-мощен тормоз и терор върху учениците си, но ето, при някои учители (дето са "меки Марии"!) ответната агресия на учениците спрямо учителите избликва с цялата си неописуема прелест! В тази клипчета учениците ни обаче се държат каквито точно са, тук те нямат лъжливо, лицемерно поведение, тук са съвсем истински! (И другите ученици, тези от "добрите училища", биха се държали така ако не ги беше толкова СТРАХ: училищната система на държавното образование се крепи на два темела: СТРАХЪТ и ТОРМОЗЪТ. Ако учениците не бъдат тормозени достатъчно от учителите си до степен да се страхуват, те си отмъщават като сами тормозят учителите си. Повтарям: страхът и тормозът са двете оси, около които всичко в училищния живот се върти. Пък било имало агресия в училищата ни: как да няма като те друго освен агресия чисто и просто не познават?

Защото е недопустима агресия (от гледна точка на човечността!) спрямо младите да бъдат тормозени непрекъснато от учителите за да са послушни, кротки, търпеливи, страхливи, малодушни, подли, лицемерни, лъжливи. Обижданият непрекъснато от всички и неразбран от никого млад човек е способен на всичко за да си отмъсти за крещящото незачитане на неговата личност - и на неговата свобода. НЕСВОБОДАТА, която е главната ос, около която всичко друго се върти в механизма на нашия "тъй добре подреден" училищен живот ражда само чудовища: унизените млади хора, чиято личност е тъпкана жестоко още от "детските ясли" и "детските градинки", озверяват в такива една "възпитателна система" дотам, че са способни на всичко - за да си отмъстят някак на злото и безчовечно общество, което не само че не ги разбира, но и няма никакво намерение не да ги разбере, а дори да разговаря човешки с тях. Човекът, не знаещ що е свобода и непривикнал с нея (а свободата в нашите училища е строго забранена!), е абсолютно безотговорен за собствените си постъпки и по тази причина е способен на всичко; несвободата ражда зверове, уроди (в нравствения смисъл) и чудовища, да, нищо друго не ражда кошмарът на несвободата - освен други кошмари! Това обаче у нас не се разбира, ние даже нямаме намерение да го разберем - и затова всичко си обясняваме тъкмо наопаки на правилното, на разумното, на естественото!

У нас всички сме с дотам изкривено съзнание, че си представяме, че тъкмо свободата, видите ли, била виновна за анархията в училищата ни! Да, свободата, която я нямаме и затова изобщо не я познаваме, е главният враг на нашето спокойствие, на нашето безметежно съществуване в... кочината, в животинската ферма, в която живеем! (Когато няма свобода, когато на човешко същество НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ да се държи свободно, иначе казано, ЧОВЕШКИ, ние на това основание правим всичко необходимо това "ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО", поставено в НЕЧОВЕШКИ УСЛОВИЯ, да се обезчовечи дотам, че да е способно вече на всичко: не само да бие и да обижда учителката си по английски (защо ли само с учителките си по английски се гаврят най-вече нашите ученици, защо не се погаврят с някоя учителка по... руски?!), но и "само малко да бодне с ножа по гърлото приятелката си" - за да я накара да стане по-сговорчива и послушна! Ако младите у нас продължават да бъдат принуждавани да живеят и да бъдат "възпитавани" в кошмарните условия на НЕСВОБОДА, иначе казано, на ТИРАНИЯ спрямо личността им (и това е не само в училището, това много често е и в семействата, семействата също си имат своите диктатори и тирани, независимо дали са бащи или майки!), то това означава, че техните съзнания ще продължават да са деформирани до степен, че тия млади хора да са изцяло БЕЗОТГОВОРНИ за всичко, а това значи, че са способни на всичко. Безотговорният, не привикналия да отговаря за постъпките си млад човек е наистина способен на всичко, а това значи, че не трябва да се правим на ощипани госпожици когато такива млади хора почнат да убиват, да бият учителките си и пр. Толкова "страшната" и "опасна" свобода, от която училищната система ни пази така усърдно, че тя е съвсем непозната на младите, е нещото, благодарение на което образователната и възпитателната ни система може да преодолее безчовечността си; без свобода няма как да има отговорни личности, способни да вземат зрели решения за живота си. Но като не познават автентичната свобода, като не сме им позволили да я преживеят и да й се насладят, младите у нас на това основание са способни на всичко: извор на всичко човешко е тъкмо толкова опасната и вредна свобода, която у Нашенско асоциираме със "свободия", т.е. със анархията, с хаоса, с разрухата! Е, щом сме прогонили свободата от възпитателните ни учреждения (и от семействата си даже!), ще ни се наложим да изпием цялата горчива чаша за този непозволен лукс: децата ни ще се държат като зверове, а не като човеци, ще беснеят, ще простеят, ще лудуват, ще убиват, ще се гаврят не само с учителите си, но ако трябва и със собствените си майки даже! Всичко човешко изчезва от човека ако го лишиш от свобода. Всичко, абсолютно всичко!

Пиша тия неща защото съм ги преживял и то донасита. Аз съм учител, който 34 години е в тази наша уродлива до крайна степен система. Вярно, винаги съм бил различен и "неправилен" учител, щото винаги съм държал на свободата - не само защото като философ съм длъжен да зачитам правата и свободата на учениците си, но и защото съм убеден свободолюбец и дори... демократ. Е, в един момент аз реших да направя нещичко свобода да има не само в моите часове по философия (етика, психология...), но и училищната ни общност да почне да се демократизира, и то не наужким, а истински, реално, практически. Проведох някои "мероприятия", с които дадох възможност на моите ученици непосредствено да практикуват свободата, представяте ли си каква "недопустима волност" си позволих - и какво страшно предизвикателство отправих на училищната ни система - и на нейната свята догматика?! Е, системата мигом (и съвсем основателно!) ме оцени като "враг" и като "чужд елемент" (свободолюбивите учители във възприятието на жреците на системата са еретици, са престъпници - щото са си позволили да изпаднат в недопустим грях!). И за да не се допусне "толкова неправилната" и "опасна" зараза (и тази дума следва да е в кавички, но просто прекалено много станаха кавичките и затова ги пропускам!) на свободата да се разпространи в нашето училище бдителните стожери, церберите на системата набързо ме обявиха за какъв ли не (обявиха ме за "луд", за "пълен некадърник" ме обявиха, за "изцяло неспособен да бъде учител" ме обявиха и т.н.!) и, естествено, ме опраскаха, уволниха ме; когато съдът ме върна в училището, пак след кратко време повторно ме опраскаха и уволниха! Та тия абсурди на нашата изцяло ретроградна административно-командна и терористична (спрямо личността на младите) система на образование и възпитание са ми до болка познати - всичко съм го преживял непосредствено и затова така добре го разбирам. Разбирам го, пиша, обяснявам как всичко стои, пиша до институциите (и до арменския поп даже писах, да не говорим за министър, премиер, президент, владика...), зова, предлагам, настоявам, развивам, аргументирам и защищавам идеите и разбиранията си в книги, в списания, в интернет, правя какво ли не, да, ала не срещам не само разбиране, но и подкрепа почти отникъде (ако не броим неколцина мои приятели - в живота и в Мрежата). Отвсякъде - пълно неразбиране и игнориране! Тия, които най-напред следваше да ме разберат и подкрепят, именно моите ученици, моите колеги, учителите, родителите на моите ученици, съвсем естествено не ме подкрепиха знаете ли защо? Ами то е пределно ясно, но вие явно не се сещате защо. Ами защото ГИ Е СТРАХ от ответна терористична реакция от страна на властта ги е страх, ето защо не не подкрепиха открито, иначе те постоянно ми казват, че ме подкрепят, ала нали разбирате, господине, не смеем, все пак трябва да завършим някак училището, ако ви подкрепим открито и нас като вас ще опраскат набързо и съвсем немилостиво. "Покорна главица сабя не я сече!", ето тази българска мъдрост вилнее не само в пловдивската ПГЕЕ, в която се развихриха тия идиотски истории, но и навсякъде, из всички учреждения на жестоко агресивната, тиранична и затова така безчовечна система на несвободата, която господства навсякъде, във всяко българско училище (а вероятно и в по-голямата част от домовете у нас, в семействата у нас също масово не се знае що е това свобода!).

Тъй че затова не се чудете, че някакво си там момче на 15 годинки било "леко боднало" онова нещастно момиче на 11 годинки Никол, което загина в оня асансьор в блока на комплекс "Меден рудник" в толкова слънчевия, ала така кошмарен вече град Бургас. Такава една идиотщина "леко да боднеш по шията" с... кухненски нож момичето, с което току-що си се запознал на живо (и с което си общувал две седмици в Мрежата) само защото тя била имала друго мнение за това къде именно да идат да пушат проклетото наргиле (или лула) е способно да извърши само същество, което не само че няма разсъдък, то очевидно няма и душа! Нищо ЧОВЕШКО няма такова едно същество, но него наистина не трябва да го виним: обществото не му е позволило на това младо същество да стане ЧОВЕК, не му го е позволило по причина на това, че у нас свободата чисто и просто е ЗАБРАНЕНА. Като не е привикнало да се ползва от свободата си понеже тя не му е била позволена цели 15 години, това същество е способно да прави всякакви идиотщини, то, повтарям, е свободно НА ВСИЧКО! Ето това е кошмарът, това е истинското лице на кошмара: мога да правя всичко, всичко е позволено - защото не мога да избирам, не зная що е свобода, не зная що е избор, не умея да мисля, не разбирам що е да си човек и т.н. Като няма свобода, за човека няма нищо: защото свободата за човека и извор на всичко! Без свобода няма как да има и човечност, тя, човечността, без свобода просто е невъзможна. Защото да си човек означава да си свободен. Този урод Иван всъщност е и голям нещастник: имал е нещастието да се роди в страна, в която свободата е забранена, родил се е в държава, която не му е позволила да стане човек, сега тази безчовечна държава ще го съди за това, че е станал такъв, а всъщност него ли трябва да съди тази държава? Или... себе си трябва да съди тази държава, а, как мислите? Кой е истинският виновник за случилата се трагедия в онзи бургаски асансьор? - да преформулирам аз така въпроса на онази бургаска репортерка, чиито разсъждения копирах и сложих в началото на разсъждението си. Май ние, дето търпим да живеем в толкова НЕНОРМАЛНА ДЪРЖАВА сме виновни за всичко, а, какво ще кажете, дали пък този не е верният отговор на поставения въпрос? Запомнете от мен, старият философ: ненормални са тъкмо държавите, в които да си свободен, иначе казано да си истински човек и личност е същинско проклятие! У нас държавата крепи училищна система, произвеждаща само роби, а това значи - човешки уроди: щото несвободният просто няма как да е човек. Доуточнявам за не ми се обидите и вие - и вие да ме възприемете за опасен враг, който трябва непременно да бъде ликвидиран...

Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! И се опитайте колкото се може повече да бъдете и НОРМАЛНИ. Норма за човека е да бъде свободен, да държи на свободата си, да не проявява малодушието да се отказва така лесно от нея, нормалният, иначе казано свободният човек е изцяло отговорен за всичко, което прави, ето на такива простички истини аз не просто учех учениците си, но и им позволявах да ги практикуват, да ги живеят, позволявах им да бъдат свободни, да разбират що е свобода и пр. и затова бях обявен за "зъл враг", който насилническата и безчовечна система трябваше непременно да изрита - щото ако такива като мен учители се появят повечко системата мигом ще отиде по дяволите. И тогава България ще стане НОРМАЛНА И СВОБОДНА СТРАНА, в която живеят САМОСТОЯТЕЛНО МИСЛЕЩИ И СВОБОДНИ ЛИЧНОСТИ - леле, какво ще правим тогава, а другарки и другари комуноиди, кажете де, как ще допуснем да живеем в нормална страна, кажете ми де, отговорете ми?!

Ний май не искаме да живеем като нормални и свободни личности, нали така? Ний си искаме да бъдем страхливи и презрени малодушни роби, които изпитват удоволствие някой да ги тормози и мачка, нали е така, признайте си го де?! Ний си искаме да имаме господар, безразлично как се нарича той, Бойко, Гоце, Путин... важното е да имаме един строг господар със силна ръка, пък всички ние да сме негови роби - нали тогава ще има "железен ред", признайте си че и това ви е на сърцето, недейте да се срамувате от най-съкровените си мисли де! Демокрацията и свободата се вредни - нали така мислите? Хайде чао, че ми писна да пиша: до скоро, пак ще се обадя тия дни! Няма да ви оставя на спокойствие, ще ви тормозя всеки ден докато съм жив - бъдете сигурни в това...

Та на въпроса, който ще поставя в заглавието - Искаме или не искаме да бъдем нормална, а това значи просперираща страна и държава - населена със свободни, отговорни, суверенни и достойни личности? - си отговорете сами. Ако искате, вече сами знаете къде е проблемът, който трябва да решим - всеки за себе си и всички заедно. И се иска по-нататък работа за промяна, всекидневна и упорита. Искат се промени и то не какви да е, а истински, дълбоки. Иска се да освободим себе си от веригите, в които са ни оковали. Ако ви е хубаво в тия вериги - носете си ги, но... много ще страдате.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo