Вчера, както вече казах, имах среща с временно изпълняващия длъжността омбудсман на Пловдив инж. Халачев: виж Отчет за срещата ми със заместника на омбудсмана на Пловдив. Искам тук, денонощие след срещата, да кажа нещо важно, което все по-ясно осъзнавам. Наистина е важно, моля да опитате да вникнете.
Една възрастна жена (на 84 години!) вече пет месеца спи на голата земя, на улицата, под звездното небе, там нейде в бурените и копривите. Всички гледат на случващото се с безчувствено, с тъпо недоумение и безразличие. Не им пука, че това нещо се случва на човешко същество, имащо (като всички нас) суверенното право на живот, на нормален човешки живот. Но баба Марийка и там пречи на някои уроди и те водят война с нея - за да я прогонят, за да не е е пред очите им, вероятно гузната им съвест ги мъчи, знам ли защо тия уроди, които тормозят комай всеки ден горката баба Марийка, защо се държат така варварски и безчовечно! Знаем вече, че никой не се трогва дотам, че да дръзне да направи нещичко за да се реши проблема на баба Марийка - да има къде да склони глава, да има къде да спи, да има къде да се измие и изпере (друг е въпросът, че тя е стара жена, някой трябва да й помага за тия всичките неща, тя сама не може да ги върши вече!). Институциите на нашата толкова "човечна" и "справедлива" социална държава не правят нищо друго освен да произвеждат купища безполезни документи - тяхна единствена грижа е "да си измият ръцете", да избягат от отговорност. От държавата си, от държавните си чиновници ний не можем да чакаме прояви на човечност - на тях тази емоция очевидно е съвсем чужда. Сега забележете какво се случи вчера при омбудсмана, който съществува за това за да помага на гражданите.
Аз му казах, че нещата са стигнали дотам, че не търпят бюрократичното туткане: баба Марийка трябва да има къде да спи час по-скоро! Помолих го не толкова като институция, но като личност, като човек да помогне, да използва връзките и познанствата си за да направи нещо добро - и да помогне на баба Марийка, с оглед тя да има къде да спи. (И да спи в що-годе човешки условия!) Омбудсманът ме изслуша внимателно, каза, че ме разбира изцяло и... се отдаде на близо час "философстване" за това, че ний, българите, сме такива и онакива, че не мислим, че сме безчувствени и прочие, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири (и аз всеки ден пиша за тия неща и те изобщо не са ми чужди!). Като се нафилософства донасита (а в това време до нас на масата стоеше друг човек, възрастен човек, на който омбудсманът беше дал лист хартия да си опише проблема!), забележете, ме отпрати, а на изпроводяк ми каза, че щял да запознае с проблема титулярния омбудсман, щял да му предаде протокола от нашия разговор (той стриктно попълни протокол, вероятно за да отчете някаква "дейност" и да си оправдае заплатата!)! И толкова! Баба Марийка нека да чака до... кукуво лято - ако си няма друга работа!
Излизайки си от сградата, където се помещава омбудсманът, се запитах дали да не започна пред нея... нов граждански протест срещу бюрократичното бездушие у нас, което ни задушава така, че ето, пред очите ни се мъчи и живее в нечовешки условия един човек, едно човешко същество, а на чиновниците изобщо не им пука за него! Запитах се обаче и как ще се възприеме моя нов протест от гражданите, от общността - ами че с пълно безразличие ще се възприеме, как иначе да се възприеме?! Ще ме гледат само сеир, ще ме гледат пак сякаш съм извънземен, ще ме обявят за... луд, пък в един момент ще почнат да ме плюят: я го виж пък тоа, ще ми се прави той на интересен, на много човечен ще ми се прави той, на възпитан, на културен ще ми се прави той!
За кой ли път откривам, че нашето общество е поразено от вируса на комунизма, който означава точно това: индивидът е нищо, а комуната е всичко. Комуната това е безличната общност, която не търпи различните. (Баба Марийка е различна, тя е бунтарка, тя е индивидуалност, тя е опърничава, не ще да бъде натикана в старчески дом, тя държи на свободата си, тя е готова да умре, но от свободата си не се отказва!) Комуната не знае и не ще да търпи нищо друго освен спокойствието си. А опора на спокойствието на комуната е бездушието, безчувствеността! Който е безчувствен, който се е отказал от човечността си, който е комуноид, на него не му пука за никакви баби Марийки, на него не му пука за никакви уволнени и оставени да мрат опърничави философи като учителя по философия Ангел Грънчаров, и баба Марийка, и философа Ангел Грънчаров, които ни смущават спокойствието, е най-добре да умрат, най-добре е тях изобщо да ги няма - откъде-накъде някакви си там баби Марийки и Ангел Грънчаровци ще ни смущават спокойствието и бездушието?! Ний искаме да сме си напълно безчувствени комуноиди, за които такива "буржоазни излишества" като състрадание, човечност, личност, индивидуалност, свобода, избор, права, право, справедливост и прочие не значат абсолютно нищо! Това е. Повтарям: принципът, от който произлиза въпросното бездушие, който е извор на въпросната безчовечност, е този: индивидът е нищо, а комуната е всичко!
И ето затова и прокурори, и омбудсмани, и общински чиновници, и дори и грааждани, т.е. абсолютно на всички у нас изобщо, ама изобщо не им пука нито за някакви си там баби Марийки, нито пък за някакви си там луди философи Ангел Грънчаровци, които не правят друго освен да смущават тъй блаженото ни спокойствие! И затова заслужават да мрат. Като умрат, идилията ни ще стане пълна! Затова какво ни пречи да им помогнем да умрат по-скоро?! Ето, затова ще правим нужното баба Марийка да продължи да спи на голата земя, а пък Грънчаров нека да умре от глад, него пък ще го уморим най-вече с психически тормоз, нека сърцето му най-после да се пръсне и да ни отърве от своите "буржоазни безумия" тоя наглец! Нали изразих най-съкровените ви мисли, а, другарки и другари съдебни заседатели и заседателки?! Познах какво си мислите в най-потайните гънки на душата, нали така?
Ето затова никой, повтарям, абсолютно никой не ще да помогне да се намери една стаичка с тоалетна и баня за баба Марийка. Ето затова и инспекторката Антоанета Кръстанова нарежда на директорите да правят каквито и да си искат фокуси, но само и само да не обявяват учителско място по философия, та онзи наглец Грънчаров да си остане докато е жив без работа и да умре и от унижения, и от глад, от каквото си иска да умре, нали е свободолюбец, нека сам да си избере дори и смъртта щом е толкова умен! Сега разбирате ли защо се държат всички така странно и по повод на случая на баба Марийка, и по случая на оня наглец учителя по философия Грънчаров?!
Аз затова продължавам да твърдя, че нашето общество е все още изцяло комунистическо щом в него още вилнее комунистическата максима Индивидът е нищо, а общността е всичко!. Когато тук-там почнат да се появяват хора като мен и като баба Марийка, който смятаме, че индивидът е всичко, а общността е само производна на индивидите, тогава нашето общество ще почне мъчително да се декомунизира, иначе казано, да се очовечава! А иначе до този момент ще продължаваме да си пребиваваме в комунистическото варварство, което, повтарям, се определя от желязното правило Индивидът е нищо, а общността е всичко!. Да, бездушността, безчувствеността и безчовечността, които ни тресат, се дължат на това правило, което е проклятието на България и българите.
Това исках да ви кажа в днешния ден, който е имен ден на баба ви Марийка, днес е празникът на Света Богородица, която също се е наричала Мария. (Вероятно изобщо не е случайност, че на баба, наричаща се също Мария като Света Богородица, се случват тия изпитания, а, какво мислите по този въпрос пък вие, драги ми умници?) А днес ние с баба Марийка от 9.30 часа ще бъдем при следователя в полицията. Бъдете здрави и хубав ден ви желая! Приятни размисли също ви желая - стига да сте склонни да се отдадете на такъв укорителен човешки разкош - какъвто е мисленето!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар