Как ли Бог още търпи нашата безчовечност?!

Утре, вторник, 15 август, от 9.30 часа съм поканен при един следовател от Второ полицейско управление за да свидетелствам по случая за баба Марийка, за който дадох преди близо месец сигнал до прокуратурата: виж Отворено писмо до Прокуратурата по безпрецедентно безчовечния казус на баба Марийка. Заедно с мен трябва да дойде и баба Марийка, от която следователят иска всички документи, които има по случая. Затова тази сутрин към 8 часа ще ми се наложи да циркулирам по бул. Пещерско шосе - за да се срещна със самата баба Марийка и да й кажа, че утре ни викат в полицията. Ето последният ми разговор с баба Марийка: Днешният ми разговор с изгонената от своя дом баба Марийка, която вече пет месеца спи на улицата, послушайте думите на тази възрастна жена, може пък нещо да се пробуди в сърцата, знам ли?!

Днес беше изключително прохладна нощ - как ли баба Марийка е изкарала нощта? Миналата седмица (пък и по-предишната седмица) в предаването си по Пловдивската обществена телевизия (виж видеото) си позволих да апелирам към пловдивчани да направим нещо щото да помогнем да се реши жилищният проблем на баба Марийка, т.е. да й намерим една стаичка, в която има елементарни условия за живот, оказа се, че до този момент апелът ми няма никакъв отзвук или отзив: пълно мълчание! Излиза - аз такъв извод си правя - че хората до такава степен са безчувствени, че изобщо не ги трогва това, че едно човешко същество (при това става дума за една стара жена на 84 години!) вече пет месеца спи на голата земя, на улицата, там нейде в тръните. Не ги трогва, щото ако някой човек беше трогнат истински той щеше да направи нещичко да й помогне, да съдейства за решаването на проблема, вероятно има много хора, които до такава степен са безразлични към чуждата участ, че даже и не се захващат да мислят по този случай, ако се замислят малко, биха могли, примерно, да открият, че има някакви възможности, от които ако се възползваме, баба Марийка ще има къде да спи, ето това е нещото, което трябва да бъде решено колкото се може по-скоро! Защото институциите могат още месеци и години наред да произвеждат купища документи, но нещо реално да чакаме да бъде направено от тях за решаването на проблема аз вече не вярвам.

Ние, гражданите, ние, човеците (има ли все още такива сред нас, сред хорското множество?) сме тези, които трябва да помогнем - стига нещичко човешко все още да е останало у нас. Ала такова, до този момент, аз не откривам, на съзирам, не констатирам: това ледено мълчание точно това ми говори и показва. Баба Марийка не желае да си променя квартала, тя желае да продължи да живее в района около своя дом, от който е изпъдена от "тъй справедливо възмутените" и от "така човеколюбивите" иначе нейни съседи. Става дума за района по протяжение на бул. Пещерско шосе от кръстовището с бул. "Васил Априлов" до кръстовището при Хирургиите, в този район се движи баба Марийка. В този район тя се грижи и за уличните котки и кучета. В него трябва да опитаме да й намерим една стаичка, по възможност с дворче, на първия етаж, нещо от рода на лятна кухня, с баня и тоалетна, смятам, че такова нещо би могло да се намери, стига повече хора да се постараят по хуманни причини да помогнат, да съдействат. Всеки, който живее в този район, или пък просто желае да помогне, би могъл да се разходи из него и да попита тук-там, където има къщички с дворове, щото в блоковете е значително по-трудно, цял апартамент да й се наема просто няма нужда. Не знам какво повече да кажа, че да провокирам известно човешко участие в проблема на баба Марийка, мисля по него, ето какво измислих, мисля, че този аргумент може да накара някои хора да се замислят малко по-сериозно и да осъзнаят за какво всъщност става дума. Щото явно повечето хора не разбират, не им се удава да постигнат верния, точния смисъл, поради което именно се държат така неадекватно.

Когато някъде са потъпкани нечии "чужди" човешки права, в защита на тези човешки права би следвало да се вдигнат всички ония човеци, които са осъзнали простичката истина: когато някой си дръзне да тъпче човешките права на "онзи там човек", той в негово лице фактически си позволява да се гаври и с моите човешки права - щото и аз също съм човек, следователно, посегателството срещу нечии "чужди" човешки права е посегателство именно и срещу моите човешки права! Това е от една страна. Ние, скудоумните, си мислим, че човешките права на "някаква си там баба Марийка" са си само нейни, че проблемът, дето се вика, е само неин, но допускаме фундаментална грешка: щото това, което се случва на баба Марийка, във всеки един момент може да се случи и на теб самия, никой няма гаранция, че на него това не може да се случи, а именно да остане без дом, да му се наложи да започне да спи на улицата. Ще каже някой: глупости, Грънчаров, това на мен не може да се случи, щото аз, за разлика от твоята баба Марийка, уважавам правилата на общността, никога няма да ги наруша така драстично, както тя ги е нарушила, ерго, мен самият никога няма да ме изгонят от собственото ми жилище! Добре де, така да е, драги ми умнико (няма да те наричам "скудоумец", макар че си точно такъв!), но ти защо не се опиташ да погледнеш на проблема по малко по-друг начин: сега това се случва на баба Марийка, тя спи на своите години на улицата и най-вероятно скоро ще се разболее и ще умре, всички ние гледаме сякаш сме говеда е не реагираме, наблюдаваме сеира и мълчим и по този начин допускаме страшен грях; добре де, ти, драги ми умнико, не вярваш, предполагам, в Бога, но не допускаш ли възможността ако Бог все пак има, самият бог да се възмути от нашето безразличие, от нашата безчувственост, от нашето тъпоумие и заради греха, който допускаме, да реши да ни накаже, а, нима това не е възможно да се случи, ний сме затънали и в други грехове, не ни е само грехът спрямо баба Марийка, имаме си предостатъчно и други грехове! Е, разсъждавай сега нататък логично, нали уж ли голям умник: Бог решава да ни накаже и ни праща едно земетресение, в резултат на което в един момент всички оставаме без домове, на всички, които оцелеем от земетресението (някои няма да имат този късмет и ще загинат!), ще ни се наложи точно като баба Марийка да почнем да спим на земята, за да разберем как й е на нея сега, как тя се чувства, ний това в момента не го разбираме, по тази причина напълно заслужаваме Бог да ни изнесе един такъв практически урок, та да разберем и усетим всичко, какво ще кажеш, справедливо ли ще е Бог да ни помогне именно по този начин да разберем как се чувства баба Марийка като спи на улицата, на голата земя? Справедливо е, нали така?

Щом иначе не разбираме, май ще се наложи Бог да ни постави в такова едно изпитание, та да научим всичко и да се поправим - щом иначе не щем да разбираме. Сега усещаш ли, драги ми скудоумецо, защо просто ти се налага да не се държиш така коравосърдечно като безучастно гледаш как баба ти Марийка, която уж ти е никаква, спи на голата земя всяка вечер вече пети месец, а ти в това време се протягаш блажено в чистите си чаршафи и изобщо, ама изобщо не ти пука за нея! баба Марийка също така няма къде да се измие и да се изкъпе, няма къде да си изпере дрехите, баба Марийка по тази причина мирише, смърди, да, ти като я срещнеш, ще си хванеш с пръсти чувствителното носле, но ето, сега осъзнаваш ли, че за нейното положение и ти самият имаш някакво участие, имаш някаква заслуга - защото ако ти не беше такъв, това на баба Марийка изобщо нямаше да може да се случи, да, на баба Марийка тия неща нямаше да се случат ако ти не беше такъв, ако около теб не бяха такива хората, които са точно като теб, ако вие всичките бяхте различни, това нещо на баба Марийка нямаше как да се случи.

Още когато е била в своето жилище години наред с котките си никой, абсолютно никой не е дошъл да види как живее и да опита с нещо да й помогне, та да й се реши проблемът: ако не бяхте такива, ако не бяхме такива, проблемът на баба Марийка нямаше да възникне. Той нямаше да възникне и ако социалните служби си бяха свършили качествено работата и пр. Но понеже нищо у нас не е както трябва да бъде, ето, допуснали сме да се случи проблема на баба Марийка, който ни дава шанс да се променим малко и да започнем да приличаме на човеци, да, ама ний до този момент не се ползваме от този шанс, милостиво, предполагам, даден ни оня същия Бог, който все още ни търпи безобразията, бездушието, безчувствеността, да, Бог още ни търпи безчовечността - Неговото великодушие е колосално! Ний отдавна заслужаваме да ни накаже жестоко, ала Той, добрият Бог, още ни търпи и ни чака. Чакайки ни, ни дава шанс да се поправим. Но ний на инат не се променяме, с което си подготвяме бъдещата справедлива участ, за която ти намекнах по-горе.

Дано ме разбра. Опитай да ме разбереш. Пък се уплаши малко - заради участта, която си подготвяш, живеейки толкова глупаво и неразумно. Това е. Баба Марийка със своята история ни дава шанс да се променим малко, да осъзнаем истинските стойности в живота, да се въведем някакъв ред в представите. И да станем по-добри, да станем човечни, да си върнем загубената човечност. Затова такива страдащи хора като нея са наш шанс, затуй те в някакъв смисъл са свети, да, това се свети хора, ала ний и това не разбираме. Коравосърдечието ни раздира и ни подготвя страшна гибел! Ама ний и това не разбираме. Ний сме затъпели ужасно, ето с това ще завърша - нищо че се мислите за големи умници! Вий и за добри хора се мислите, нали така? Е, не сте такива, лъжете се, лъжете, че сте такива. Вий само с лъжи се храните. Ето и това за себе си следва да знаете. Длъжен бях да ви го кажа. Пък вий ми се обиждайте колкото си искате. Аз за ваше добро го казвам, пък вий колкото си искате ме мразете!

Онзи ден излизайки от банята се подхлъзнах и отново паднах, това ми се случва за втори път в последните години, вероятно е поради възрастта (вече съм на 58 години), вероятно е защото все бързам нанакъде, знам ли, но ето, факт е, паднах, този път, слава Богу, не си ударих главата, ала за сметка на това зверски си одрах едната ръка, ето, вече близо седмица лекувам раната. Слава Богу и че не счупих някой крайник, това е, дето се казва, "малкият дявол" предизвика цялата тази работа. Един приятел ми каза, че тия мои падания се били дължели на... магия, някакви хора, дето ме мразят много, се били занимавали с магии и ми били направили магия - или пък са платили на магесници да ми направят съответната магия; ала вероятно Бог ме пази, та въпреки магиите все още съм жив! Не знам, аз на такива теории за магии и магесници не вярвам, ала знае ли човек, може да има някаква истина и в тях. Нарочно го пиша това нещо тук, интересно е тия, дето ме мразят толкова как ще реагират като разберат, че и този път магията им не е довела до очаквания резултат, именно до моята гибел. Разбира се, нищо не им пречи да инвестират още повече злоба и в резултат да успеят да си постигнат тъй желаната цел. Ще видим, то всичко ще се разбере скоро. Никой не знае какво му е отредила съдбата. Никой от нас няма да живее вечно, нали така? Всеки обаче ще си получи заслуженото, аз ето в това вярвам. Вярвам във висшата Справедливост, другото име на която е Бог. Бог също така е и Абсолютният Разум и Абсолютното Добро е също така Бог. В Него единствено вярвам. Това е нещото, което ме крепи в тия ужасни обстоятелства, които ми се наложи да преживея в последните години.

Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo