Сънувах някакви лоши сънища и се събудих по никое време. От отворения прозорец духаше студен вятър. В същия миг се сетих за баба Марийка, която продължава да спи някъде на открито, на голата земя; край, няма да заспя повече, ставам по никое време. Интересно ми е да разбера как е възможно да спят така непробудно толкова много хора, които знаят, че 84-годишната баба Марийка от Пловдив, от града на... европейската култура (!!!) продължава вече шести месец (!!!) да спи на голата земя, а на нейните европейски съграждани изобщо, ама изобщо не им пука за това - и си имат прекрасен, дълбок, непробуден, съвсем здрав сън! Какво ли е станало със съвестта на тия хора - щото баба Марийка (въпреки цялата си различност) също е човешко същество като теб, ерго, това, което се случва на нея, не касае само нея, то касае и теб самия, стига, разбира се, и ти да си човек! Ако не си човек е друго, но на мен лично ми се струва, че даже животните, попаднали в нужна, не са оставяни да мрат на произвола на съдбата от събратя, даже животните си помагат като са в тежко положение, но ето, ний сме станали уникални по безчувствеността, по бездушието, по малодушието, по егоизма, по дебелоочието, по безчовечността си! Нищо европейско няма във вас, драги мои съграждани, нищичко: щото Европа и европейците са човечни, а вие не сте!
Бидейки в събота е в неделя при моята стара майка в родния ми град, аз не можах през уикенда да ида да видя и да поговоря с баба Марийка. (Нея очевидно самият Бог я пази, цяло чудо е, че оцелява до този момент - в ужасните условия, в които й се налага да живее!) Сънувах я, даже имам чувството, че в един мой сън се разказваше за това, че тя е... починала, а пък на погребението й нямаше почти никой. (Не знам какво значи да сънуваш починал човек, сигурно значи, че този човек ще живее?!) Спомням си, че в съня ми общинските чиновници от службите на т.н. "социални грижи" бяха вдигнали нещо като... банкет по случай смъртта на баба Марийка, те празнуваха "тъй щастливото" приключване на крайно неприятния им казус с баба Марийка! Та се чукаха с чаши с водка тия чиновници и мило се поздравяваха с "успеха", с постижението си! Сънувайки подобни кошмари се събуждам и след това съзнанието ми почва да работи по главния проблем: какво да направя че да помогна да се реши главния проблем, именно как баба Марийка да има къде да спи - да като човешко същество, в легло, в стаичка някаква! И умът ми не го побира: този проблем с намирането на квартира за бабата се оказа неразрешим! (Никой не ще "бабата-клошарка"! На никой не му пука, че тя също е човек!) А иде зима! Какво ли не минава през ума ми - съзнавайки безсилието си с нещо да помогна?! Примерно ми идва на акъла да опитам да намеря отнякъде пари и да взема да купя два палатки, една за мен, една за баба Марийка, и двамата заедно да почнем да спим в... ГРАДА НА ИСТИНАТА, който ние с моята сестра по съдба да основем - примерно пред общината или там, на тротоара, до входа към двора на ПГЕЕ, училището, от което ме изрита самозабравилата се отмъстителна директорка?! И да поканим в този ГРАД НА ИСТИНАТА да станат жители всички ония сред нас, които са преживели лично някаква голяма НЕСПРАВЕДЛИВОСТ - в нашето тъй хуманно общество!
Глупава, щура идея е тази, така ли?! Побъркал съм се, така ли? И аз да изляза да спя на улицата с баба Марийка - така ли да продължи моя граждански протест за свобода в образованието, който провеждах цели 77 дена след опраскването ми, но който прекратих поради заболяване през юни? (Поне това е сигурно, че от немай къде и баба Марийка ще участва в моя протест, тя комай единствена и ще ме подкрепи реално!) Ако повече човешки същества (повтарям: ЧОВЕШКИ същества!) в знак на солидарност с проблема на баба Марийка, в знак на протест срещу НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА, упражнена от властта, от държавата (в лицето на съда!) срещу баба Марийка, дали тогава властите няма да се разбързат да й решат проблема?! Едва ли ще се трогнат властите, а, как ви се струва? Най-вероятно дълго време ще се инатят. Разбира се, едва ли ще се намери някой ГРАЖДАНИН, който да ни подкрепи ако ние двамата с баба Марийка почнем да протестираме. Ще ни гледат сеира месеци наред, така ми, чини ми се, най-вероятно ще стане. Ще ни трупа белият снежец, ще зъзнем ний с баба Марийка в палатките си, а народът ще преживя... своите кюфтета и пържоли и ще ни гледа с безизразен, с празен, с овчедушен поглед! А напълно е възможно тогава разтревожените власти да ни натикат в... психиатрията и проблемът ще бъде решен, а пък публиката, състояща се от сеирджии, ще изръкопляска бурно и ще иде да си продължи да си млящи кюфтаците! Така ще стане най-вероятно.
Няма никакъв отговор на моето прочувствено писмо до бизнесмена Румен Кривицки! Думичка не счете за нужно да отрони той, мълчи си! (Навремето аз съм му помагал с каквото съм могъл, но минаха години, тия неща се забравят...) Аз не мога да разбера какво става с хората, как е възможно да се случват такива неща! На моменти имам чувството, че... сънувам, че това, което се случва с мен самия (гонят ме от училище и то само затова защото се опитвам най-съвестно да си гледам работата като учител и възпитател на младежта!) и това, което се случва с баба Марийка (изгонена също като мен от своя собствен дом, защото за мен училището също е дом!), че тия именно неща не са възможни, че няма как да се случват, да, но ето, те се случват, а умът не може да ги проумее! (Също така се случва това, че за мен явно има някаква забрана, не ме допускат в нито едно друго училище, кандидатствам за всяко обявено учителско място и никъде не ме вземат! Съпругата ми също беше опраскана, тя също кандидатства и също не я вземат никъде! Изглежда са ни осъдили на смърт, кой ли ни издаде смъртната присъда, коя власт си позволи това, нали уж смъртни присъди у нас нямало?! А на баба Марийка кой по-точно издаде смъртната присъда: народът, нейните человеколюбиви съседи или человеколюбивият ни съд?!)
Една приятелка ми подхвърли, че ако ида да протестирам в... София, и то не само пред Парламента или пред сградата на МОН (тя е таман до входа на Президентството!), но и ако седна да протестирам пред посолството на някоя западна страна, едва тогава властите щели да се разтревожат и щели да обърнат внимание на проблема ми. Аз тия дни трескаво търся решение: какво да правя в така създалата се отвратителна ситуация: очаква ме тежка зима в най-ужасни условия, и аз, и съпругата ми, също учителка, сме безработни, как ще преживеем тази зима, как ще оцелеем в тази зима?! И на... владиката, да и на "християнския" ни владика се оплаках, и той, разбира се, мълчи! (Аз не че съм очаквал нещо да каже де, но просто исках да му дам известен шанс да покаже, че има все пак нещо християнско в него, явно няма такова нещо!) Да оставим глобалния въпрос какво да правя, ето, днес съм решил да направя поне това:
- първо, да ида да разговарям с клетата баба Марийка, да разбера как е, да й дам нещичко да похапне (за друго нямам възможност);
- ще ида да протестирам при омбудсмана на Пловдив, този път ще се наложи да крещя пред него: срамота е, че властите нищо не правят, шест месеца баба Марийка спи на земята, а дойде есента!!!
- ще ида пак да обикалям да търся стаичка, квартирка за баба Марийка, ако някой иска, нека да дойде с мен било при омбудсмана, било да обикаляме в квартала, където е районът на бабата, телефонът ми е 0878269488 - за всеки случай ви го давам, но ентусиасти да помогнат, разбира се, едва ли ще се намерят;
- в кметството ли да ида, в полицията ли, при прокурора ли, не знам къде да ида, стената на бюрокрацията е така непоклатима, че тръпки по гърба ме побиват като си представя каква стена ме е оградила;
- дали да не ида да си подам искане за провеждане на протест, пред РУО-Пловдив, на Главната улица ли да проведа протеста, къде ли на друго място, ето и това трябва да реша, но е едно е сигурен, че трябва на 15 септември да протестирам - къде и как да протестирам обаче трябва да реша днес, най-късно утре;
- Не знам друго какво да правя в днешния ден, ако ми се яви някаква идея, ще опитам да я изпълня, сега-засега никаква друга идея не ме идва; цял ден възнамерявам да правя нещичко за да помогна на баба Марийка.
Хрумна ми за тържеството по откриването на новата учебна година в пловдивската ПГЕЕ да предложа на неколцина приятели да се облечем като... древно-гръцки философи, с хитони (за тях е достатъчен един голям правоъгълен чаршаф!), ако може, да си залепим и бели бради (от тия за дядо Коледа!), да се явим там облечени по тази начин и носейки някои лозунги, да видим поне реакцията на учениците, на колегите, на гражданите, мисля, че този ден трябва непременно да се използва за протест: ако аз не протестирам на този ден никой друг няма да протестира!
Спирам дотук, че нямам повече време за писане. (Преди това работих по подготовката на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS и по тази причина ми изтече времето.) Желая ви хубав ден и успешна работна седмица!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар