Разходка из Люцерн - градът на светлината

Град на светлината, Автор: Maria Vassileva

Винаги съм смятала, че градът на светлината е Париж. Светлината като духовна красота, благородна мисъл, напредък на цивилизацията, изпреварващо и нестандартно мислене. Но ето че видях град, който наричат също градът на светлината. В съвсем буквалния смисъл, тя струи от небето, от високите алпийски върхове, които обграждат града отвсякъде, от водата на езерото и реката, оставайки така, да се рее из въздуха и да прави всичко по-красиво, божествено. В този град може би съм правила най-много снимки. Когато съм в Люцерн виждам всичко като през очила, които имат способността да стилизират околната среда, точно както добрия фотограф обработва снимките. Това обаче не се вижда на снимка, усещането е когато си там, на живо, идва вероятно като ефект от свежия планински въздух и изпаренията от кристално чистите езерни и речни води. Чувстваш се бодър, спокоен, щастлив, дори да си пристигнал крайно изтощен, нервен и подтиснат. Да, прекрасно място за живеене!! Подобно чувство съм изпитвала на броени на пръсти места в света!



Господи, благодаря ти за това, че за втори път съм в Люцерн! Беше борба да стигна до него този път.



Тръгнахме от Цюрих в 5 следобед. Трябваше ми много време да убедя моите гости - братовчедка ми Юлия и десетгодишната й внучка Ева, да отидем в Люцерн. Те пристигнаха за 10-12 дни за да не оставам сама в къщата на дъщеря ми, докато те отидат за седмица на море в Испания. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ И и виж ОСТАНАЛИТЕ СНИМКИ)









Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo