Из: Задължително ли е образованието в България?, ЯВОР ГАНЧЕВ
... Какво ни казва дотук Конституцията:
Образованието е основно право - то не произтича от държавата, а съществува за всеки човек поради това, че е човек. Образованието трябва да е насочено към пълното развитие на личността и да укрепва зачитането на човешките права.
Всеки има право да решава какво да учи. Решенията за образованието на децата са отговорност (право и задължение) на техните родители.
Държавата е длъжна да зачита (признава и пази) свободата на родителите и да им помага при изпълнение на техните задължения.
Свободата в образованието не е само за родителите и децата, тя е още и за всички учители и предприемачи, които създават образователни услуги. Това по превъзходен начин е изразено в чл. 23: “Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага.” Този текст недвусмислено задължава държавата да зачита свободата на образованието и я поставя в подчинената позиция на помощник. Още повече, поставянето на свободата на образованието в една група с изкуството и науката е много показателно. Каквото основание има министърът на културата да казва кой какво да пее и какви книги да печатат издателите, такова основание има и министърът на образованието да казва кой какво ще учи и какви образователни услуги да предлагат училищата.
... Образованието е право, затова не може да е задължително. Затова и никой никого не може да накара насила да научи нищо. Но осигуряването на образованието на децата е задължение на родителите. Това свое задължение те могат да изпълнят, само ако правото им да взимат решенията за образованието на децата им е зачетено - и, в редица случаи, и ако са подпомогнати от държавата. Само в този смисъл може да се каже, с необходимите уговорки, че “образованието е задължително”. Но това няма нищо общо със задължителното училищно обучение, записано в Конституцията.
За да добие смисъл задължителното училищно обучение, трябва свободата (правото) на образованието да е осигурена. Това означава училището - независимо дали е държавно, общинско или частно - да бъде дефинирано и управлявано от тези, които учат в него: учениците, учителите, родителите. Никъде в Конституцията не пише какво е “училище”, нито такава привилегия е дадена на държавата, нито такава привилегия се подразбира, защото това би било нарушение на правото на родителите да взимат решенията за образованието, както и на свободното развитие на образованието.
Ние обаче някак си приемаме за естествено държавата да дефинира училищната услуга, та нали де факто държавата е монополен доставчик на тази услуга! Нейният монопол се простира и върху частните училища, доколкото от тях се изисква да предоставят същото обучение, каквото предоставят и държавните училища. Това състояние, което е срамен остатък от тоталитарното ни минало, е в остро противоречие с основния закон, а също и с тенденциите в по-голямата част от страните, на които бихме искали да приличаме в образованието. В едно обозримо бъдеще държавата ще бъде доставчик на образователна услуга само по изключение, там, където родителите или общностите не могат да се погрижат за образованието на децата си. Това не значи оттегляне на държавата от образованието. Означава оттегляне само от управлението на образованието, така както се е оттеглила от управлението на културата или икономиката например, без да се оттегля от ангажимента си за подкрепа.
Накрая, подпомагането, което държавата дължи на образованието и на родителите, следва да бъде давано без дискриминация поради избора, който родителите са направили за образованието на децата си. Това не значи и оттегляне на държавата от контрола върху всички видове училища (чл. 53 (6)) или липса на държавни изисквания (чл. 53 (5)) - означава, че контролът не може да се простира върху педагогическата автономия на родителите и училищата, а държавните изисквания за училищата не може да премахват свободата в образованието. Тъкмо напротив, контролът и изискванията трябва да са насочени към защита на правото на образование - например в случаите, когато има така наречените “хоризонтални” нарушения на правото. Става дума за случаите, когато родителите лишават децата си от образование или когато упражняват правото си в нарушение на човешките права на децата или на други лица. Но за да може държавата да контролира нарушенията на правото на образование, е задължително първо да е осигурила правото (свободата) на образование. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
5 коментара:
И моето мнение е, че образованието трябва да е в частни ръце. Под строг контрол, разбира се.
http://vassilev12.blogspot.bg/2010/10/blog-post.html
Stefan Vasilev
Контролът от страна на държавата спрямо частните лица, занимаващи се с дейността образование, е всъщност контрол от страна на държавната бюрокрация спрямо тези същите лица. Пита се: кои, лицата, занимаващи се с дейността, наречена образование ли са по-компетентни в тази област или държавните чиновници, които, по Вашето разбиране, трябвало било да упражняват контрол? Дали няма да се получи същото положение, каквото е и сега: чиновниците хем не разбират от образование, хем контролират тия, дето разбират?! :-)
При една добра йерархична система, израстването по образователната стълбица би могло да завърши в контролния орган. Така контролиращите ще са компетентни, дори ще вдигат летвата. Въпрос на мотивация.
Stefan Vasilev
Логиката на живота е, че не държавата, а семейството трябва да осигури възможност за добро образование! Но обществото имам необходимост от добре образовани и можещи хора! И според мен отговорността за подготвени, квалифицирани специалисти, получили по възможност най доброто образование е обща! Що се отнася до частните учебни заведения, тук кашата и пълна! Не винаги най добрите специалисти в образованието създават и работят в частни училища! Там има материален интерес! И там се купуват дипломи! Субективния фактор има голямо значение! Що се отнася до проверката от държавните институции,нищо не се е променило! Винаги,с изключения, проверката на преподавателите се е извършвала от служители, а не от специалисти, спечелили конкурс!
Liliana Velcheva
Според мен, нещата трябва да се направят като в държавите, които са бивши британски колонии в Африка (хи). Държавата само проверява знания и умения. След това издава документ за съответната степен на образование (за да може да се продължи в по-високата следваща) и издава документ за професионална правоспособност. Всичко останало е независимо от нея - учебни програми, методи на обучение, обучаващи, учебни такси и т.н. Държавата субсидира учебните заведения, които при горната проверка са подготвили висок процент успешно издържали. В резултат на това, те могат да приемат определени бройки ученици, които плащат намалена такса или напълно безплатно. Частично този принцип е въведен във Висшите ни учебни заведения и напълно при подготовката на водачи на МПС. В Царство България това също е съществувало - Духовни семинарии, Търговски гимназии не са били подчинени на Министерството на просвещението и са имали, както собствени учебни програми, така и различни такси за учениците си. Какво пречи да се върнем към нещо, давало такива добри плодове?!
Отдавна сме разбрали, че на първо място стои желанието да получиш образование. Като има желание се търси и къде има възможност да се получи качествено образование. Какво семейство, каква държава? Защо в едно и също семейство едното дете се учи с желание и постига успехи, а другото не ще да ходи на училище. Още навремето, при неграмотни родители, се е преценявало кое дете къде да учи - в училище, гимназия, при майстор да учи занаят или с баща си на нивата. Какви са тези идеи на Людмила Живкова за "всестранно развити личности", в резултат на държавна политика ?! Та виж "Държавата трябва .. и т.н." Като трябва държавата, защо стигнахме до фрапантна неграмотност, липса на елементарна култура и липса на всякакви норми на поведение в обществото?!
Radomir Parpulov
Публикуване на коментар