Не винете - не обръщайте внимание на Волгин за това, че иска нов девети септември и нов "Народен" съд. Болен за болест не се вини. Той играе класическата роля на агента провокатор, който има специално място в подривните тактики на БКП. Пък и такива са му познанията по право - стигнал е до Народен съд и е помислил, че с това правото се изчерпва.
Това не значи да не го критикувате за тази безумна и абсурдна идея. Ако поискате от ръководството на БНР да го уволни, той ще се изживее като жертва на идеите си, а самото "ръководство" ще каже, че действа под натиск.
Оставете ги и им гледайте сеир - до какви "висоти" на журналистически стандарти по темата нов "народен съд" могат да стигнат. Сега правят телевизия на БСП - добре е да си го приберат. Те така или иначе ще работят по темата Народен съд.
Както се казва времето прекарано в протест е много по ценно от времето прекарано в псувни. (Ilian Vassilev)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар