Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 8 септември 2017 г.

А на вас за какво ви пука, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, на вас за нещо изобщо пука ли ви - или и вие сте безчувствени и безсърдечни като... пънове?!



Някога, в най-древни времена бедни, изпаднали, бездомни, нищи хора намирали подслон в... храмовете! Храмовете били винаги отворени, нещо повече, имало правило, че даже криминални престъпници, влизайки в храма, попадали под закрилата на боговете и там те можели да си преживеят целия живот, никой не можел насила да ги извади оттам за да бъдат съдени и да отговарят за престъпленията си - защото и властта я било страх да не предизвика гнева на боговете. Така обаче било в древните и значително по-"варварски" и "диви" времена, днес ний сме значително по-"цивилизовани" и "културни".

Питам в тази връзка: ако бездомната, изгонената от властта (съдебната) 84 годишна баба Марийка от Пловдив, която вече шести месец спи на голата земя, под звездното небе, поиска привечер да се приюти за да пренощува в някой храм, как ще бъде погледнато на това от самите "църковни власти", ще я оставят ли да преспи на сухо и на сигурно място - или тия въпросните "християнски", с извинение, власти, ще я изгонят на улицата за да спи там и за да не им "изцапа" черквата! За какво ви говори това, моля, кажете, отговорете ми честно?

Второ, как смятате, дали не е правилно, с оглед да проверим каква наистина ще бъде реакцията на тия църковни власти, да посъветвам баба Марийка да опита да влезе в храма привечер, та да изследваме тяхната реакция? Аз също ще отида там, нещо повече, бих се наел да поговоря и предварително с тия въпросните власти, а именно със свещеника.

Има разгеле в района на баба Марийка един съвсем нов храм, който, чини ми се, е съвсем подходящ за това нещо, той е до прелеза на кв. Смирненски, как не се сетих досега да подхвърля тази идея на баба Марийка, пък и да ида да говоря със свещеника?!

Но ви моля да ми дадете съвет, как смятате, правилно ли е да опитаме да решим жилищния проблем на баба Марийка временно по този начин? А тя нима не може временно да преспива и в някоя друга обществена сграда, има такива бол?

Примерно, какво пречи да й се даде някоя стаичка в дадено училище, или към някоя болница, абе няма как да няма подобни общински помещения; само работата е там, че на чиновниците изобщо не им пука нито за баба Марийка, нито за никаква човечност, нито за когото и за каквото и да било, пука им единствено за техния личен и корпоративен интерес, пука им само за това да нямат никакви реалния ангажименти, пазят се да не би да се изтощят от някакъв реален труд, само за това, чини ми се, им пука.

А на вас за какво ви пука, драги ми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, на вас за нещо изобщо пука ли ви - или и вие сте безчувствени и безсърдечни като... пънове?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че е истинско безобразие това, че вие, пловдивчани, гледате безучастно и оставяте 84-годишната баба Марийка да продължава да спи шести месец на улицата, на голата земя! Това е страшен грях, за който ще си платите - ако не се вразумите час по-скоро! Помогнете, моля ви се, на тази стара жена, изпаднала в беда, направете нещичко да й съдействате да си намери подходяща квартира, направете това добро, моля ви се!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Може да я приберат в някой манастир.

Ружа Братанова

Ангел Грънчаров каза...

Баба Марийка не иска да я "прибират" някъде, тя обича свободата си...

Анонимен каза...

Напишете второ писмо адресирано към Митрополита Пловдивский...

Анонимен каза...

Ако Мария не иска да я прибират, нейна си работа.
И така нататък.
И прочие.
И така нататък.

Анонимен каза...

И аз това се питам. Писах писмо до църковен служител да се погрижат за нея. Църквата, няма да казвам коя, уж има браготворителна организация за бездомни, т.е. събира и разпределя дарения... Вече трети месец, никакъв отговор от духовника... тъжно, тъжно... но Господ си знае работата и накрая ще докара добро от злото....

Анонимен каза...

Ангеле, отиди говори със свещеника. Аз не мога, далеч съм. Ако свещеника се съгласи да направи нещо, ще пратя дарение, но ще искам ясно доказателкство, че парите са използвани за баба мария.