Предлагам да открием нашите общоучилищни демократични дебати на 1 ноември, Денят на народните будители!

Знаете, че в поредица от две публикации (виж: Не съдът е мястото, където трябва да се водят непроведените училищни дебати, а също така и Моята професия, моята работа като философ е твърде опасна: да задавам тъкмо ония въпроси, които никой не смее да зададе! аз предложих списък от въпроси, които възнамерявам да задам на директорката на пловдивската ПГЕЕ, училището, в което съм работил 17 години - и от което тази същата властваща особа ме опрасква (уволнява) в последните три години три пъти (!!!); нещо повече, закани се най-официално, че ако, да допуснем, съдът за втори път ме върне на работа, тя мигновено щяла... отново, за трети път да ме опраска (!!!), щяла била мигновено отново да ме уволни (тази своя заплаха та отправи по време на продължилия 77 дни мой граждански протест за свобода в образованието и против своеволията на самозабравили се бюрократи в образователната сфера, аз, както е известно, провеждах протеста си на тротоара, до централния вход към двора на това някога знаменито училище, а пък вбесената от поведението ми директорка не издържа и в един момент отправи тази заплаха към мен не лично, а както подобава за... войнствените господари - по специално изпратен за целта парламентьор)!

Та значи този списък с най-необходими въпроси към изцяло самозабравилата се администраторка на пловдивската ПГЕЕ е добро начало на така упорито предотвратявания от нея и затова все още незапочнал общоучилищен демократичен дебат, който аз предлагам от години, но който въпросната администраторка, с цялата мощ на властта си, отклонява със завидно стоическо, ала за сметка на това със съвсем неразумно упорство. Естествено, аз няма как да мога да й отправя (по понятни причини) тия въпроси в залата на съда, където вече трети месец тече заведеното от мен съдебно дяло за отмяна на куриозната й заповед за моето опраскване-уволнение, с която тя отговори на моите комай всекидневни призиви за диалог, за дебат; да, съдебната зала, повтарям, не е мястото за такива незапочнали и несъстояли се общоучилищни дебати. Но нищо не ми пречи да опитам, вече в качеството си на обикновен гражданин и данъкоплатец (пък и на родител, та моят син завърши точно това училище, тоест аз и като родител имам интерес в него работите да бъдат поставени на длъжната основа!) да направя нужното с оглед да провокирам и да предизвикам така потребния и спасителен, по моя преценка, общоучилищен дебат. Ще кажете: кой, Грънчаров, пък слуша в наше време обикновените граждани, родителите и данъкоплатците като теб, в нашето образование всичко се решава от съвсем други сили (решава се от монополизиралата цялата власт в тази сфера образователна - министерска и директорска - бюрокрация?!)?! Да, ама не, там е работата, че ний, гражеданите и данъкоплатците, понеже не се ползваме от правата си, сме главната причина за това самозабравилата се образователна бюрокрация "да си разиграва коня" както си иска - и да продължава да съсипва българското училище и образование.

Ето на това основание аз, като гражданин и данъкоплатец (а също така като учител и философ: да се държа по тази начин е мой професионален, така да се каже, и най-вече човешки дълг - такава е моята мисия на философ и на учител, на духовен наставник на младите!), съм решен да дам пример за това, че ненормалното положение в образователната сфера може да се промени по един-единствен начин: само ние, гражданите, ние, данъкоплатците, ние, родителите, ако се възползваме от правата си, ще променим и ще поставим на вярната основа българското училище и образование! Да, зная добре, че това е трудно, нещо повече, сякаш е невъзможно: то е трудно и дори сякаш невъзможно по една-единствена причина, причината сме ние самите, причината е в това, че огромната част от българската народна природопулация не само че не си знае правата, но и изцяло нехае за своите отговорности, а се държи по този начин щото сред нея липсва тъй потребното на човека съзнание за свобода.

Така е, добре зная това, но пък зная и нещо друго: това мъртвешко, това крайно пагубно положение може да се промени по един-единствен начин, а именно чрез започване на тежка борба за промяната му, която отпочва именно с разпространението на длъжното съзнание за свобода (демократично съзнание), а пък съзнанието за свобода се формира чрез пример, чрез опитване, чрез полагане на усилия, пък макар и на моменти съвсем обречени. Ето по тази причина аз се държа по начина, по който се държа: боря се, а също така и давам личен пример (на практика, на дело, не само на думи) как подобава да се държи редовият гражданин, редовият българин, редовият данъкоплатец, който не само знае правата си, но и също така има дързостта непосредствено да се ползва от тях.

Затова тази сутрин решавам да изпратя до представителите на незнаещата на кой свят живее самозабравила се образователна бюрокрация следното мое утринно отворено писъмце:

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Районен съд в Пловдив, 1-ви граждански състав

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ВЪПРОСНИК ЗА ОБЩОУЧИЛИЩЕН ДЕБАТ, ПРЕДСТАВЕНИ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

Здравейте, уважаеми ръководители на пловдивското и българското образование,

Здравейте, уважаеми посредници в така трудния и затова често пъти съвсем незапочнал диалог между гражданите и длъжностните лица в отговорните държавни институции,

Здравейте, уважаеми граждани, родители, данъкоплатци, колеги-учители, ученици,

Позволявам си да ви изпратя примерен, съвсем предварителен въпросник, който изготвих тия дни, този въпросник, разбира се, може да бъде допълван, изменян и прочие в процеса на - да се надяваме! - непосредствения, така дълго предотвратяван, но най-сетне започнал и при това така жизнено потребен ни общоучилищен демократичен дебат. Знаете, аз от много време, в качеството си на дългогодишен учител по философия и гражданско образование в това престижно училище предлагах в последните години комай всеки ден този дебат, но той беше стопиран, блокиран и осуетяван систематично от г-жа директорката на нашето славно някога училище. Както и да е, знаете също така добре, че твърде обърканата в представите си за нещата от живота директорка вместо да си изпълни дълга и с благодарност да откликне на моите усилия, намери за нужно да реши "проблема" по изпитания начин, свидетелстващ за едно крайно анахронично съзнание и поведение, а именно: опраска ме, уволни ме от училището, изгони ме и то по възможно най-унизителния начин, по параграфа "липса на качества да бъде учител", иначе казано, обявявайки ме за "абсолютен некадърник", "изцяло негоден за системата" и прочие, и так далее, и тъй нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири.

Да, ама тя не можа да осъзнае, че по този начин, извеждайки ме така грубо от училищната общност, си създаде сама още по-голям "проблем": ето, аз, вече в позицията си на гражданин, на родител, на данъкоплатец имам съвсем законното право да имам какви ли не претенции към нейното изцяло порочно, по моето възприятие и преценка, управление, да правя предложения, да проявявам инициативи и пр., да, ний, "проклетите" ангажирани и демократично мислещи (и действащи) граждани, имаме всичките тези права и не пропускаме случай да се ползваме от тях!

Ето на това основание и по тази причина аз днес оправям своя въпросник най-вече към властващата в ПГЕЕ особа, но също така и към всички вас. Призовавам ви да се включите най-активно в дебатите; този мой въпросник може да бъде добра отправна точка за отпочването им, разбира се, след това, в процеса на самото дебатиране, ще се родят нови и нови въпроси, на които също така трябва да бъде отговаряно - и то пределно откровено, честно, без лъжи, без преструвки, без капчица лицемерие. Този, по моето дълбоко убеждение, е верният път за поправянето на плачевната ситуация не само в нашето някога така авангардно училище, така и (защо не?!) и в българското образование като цяло, щото такъв един душеспасителен дебат ще бъде щастлив прецедент, който нищо чудно и да спомогне за отприщването най-сетне на процеса на така многострадалната образователна реформа в свидното ни отечество.

Моля да възприемете по-сериозно това мое предложение, моля да го обсъдите съвсем отговорно. В качеството ми на образователен експерт, на философ, на ангажиран гражданин съм готов да участвам най-активно в предстоящите дебати. Ще се радвам ако контролиращите органи и в рамките на МОН, и извън него си изпълнят дълга и спомогнат, в предела на пълномощията си, за започването и провеждането в поносима атмосфера на тия така потребни ни, бих казал дори съдбовни дебати.

Въпросите ще ви ги изпратя в два варианта: както са формулирани първоначално в моя блог (това става в две поредни публикации), а също така и в общ своден списък, който реших също така да оставя (по мои си причини) без някаква особена редакция или стилистично и друго усъвършенстване.

Какво друго? Ами да си пожелаем пълноценни дебати! Моля, призовавам всички членове на нашата голяма мислеща и свободолюбива общност (тук включвам и родителите, и ангажираните с проблемите на образованието пловдивчани, пък и българи изобщо!) да преодолеят и да отхвърлят колкото се може по-скоро всички глупави скрупули, да направят нужното да се освободят от страха, да отхвърлят това позорящо ни бреме, да се включат най-активно в дебатите, които единствено тогава ще бъдат колкото се може по-плодоносни!

Предлагам също така да открием тия наши общоучилищни дебати на 1 ноември, Денят на народните будители. Мисля, че едва ли има по-подходящ ден за това: нека на нашия празник вратите на училището да бъдат отворени и в най-тържествена обстановка да отпочнем така дълго осуетяваните (по съвсем глупави причини впрочем!) общоучилищни демократични дебати!

24 октомври 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ТОЗИ ДОКУМЕНТ (органична част от него):

1.) Не съдът е мястото, където трябва да се водят непроведените училищни дебати

2.) Моята професия, моята работа като философ е твърде опасна: да задавам тъкмо ония въпроси, които никой не смее да зададе!

3. ВЪПРОСНИК за откриване на така дълго предотвратявания общоучилищен дебат в пловдивската ПГЕЕ

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo