Ще се боря докато имам сили, явно до последния си дъх ще се боря, очевидно такава ми е била съдбата!

Един многозначителен пример за невъобразимите абсурди на тъй болното време, в което живеем, бидейки понасящи всякакви гаври и търпеливи жители на тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ:

Тия дни тече гласуването за "Наградата на публиката" в Класацията НОВАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО 2017, за която съм номиниран в два раздела - и като учител (раздел "Училища"), и като създател на Центъра за развитие на личността, това пък е от раздел "Обучения". Някой ако не го мързи би могъл да отдели 10-на секунди от безценното си време и да отиде да ме подкрепи. За мен всеки глас е важен като вземете предвид следното:

В същото това време аз пък се подготвям за второто заседание на съдебното дело, което заведох за отмяна на заповедта за моето уволнение (опраскване), куриозна заповед, чиито мотив - забележете! - е... "пълна некадърност", "изобщо не става за учител", "пълна липса на качества да бъде учител", т.е. аз съм уволнен от самозабравилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ (известна все още като ТЕТ-ЛЕНИН) именно по страховития член 328, ал., т. 5 от КТ, което означава, че тази администраторка, злоупотребявайки с властта си, фактически ме лиши от преподавателски права (!!!).

Какво ще кажете за превъзходния казус: едновременно съм номиниран за участие в национална класация НОВАТОРИ В ОБРАЗОВАНИЕТО 2017 и в същото време съм носител и на почетната титла "пълен некадърник", присъдена ми от една не знаеща на кой свят живее властваща бюрократка в образованието?! Бива си го този казус, а, грешка немат тия самозабравили се бюрократи, пазители на плачевното и катастрофално статукво в българското образование?! Да, те се изживяват като верни служители на бликащата от какви ли не абсурди анахронична образователна система, построена на казармени принципи, административно-командна по характера си, една система, която варварски тъпче правата не само на младите хора, на учениците, но и на учителите, да не говорим за това колко е вредна за страната ни като цяло! Но властта е изцяло тяхна, правят си каквото им скимне, произволът и беззаконията им са епични, а пък ний, гражданите-данъкоплатци в мнозинството си даже не съзнаваме какво точно става - и си дремем блажено!

Та след 19-тина дни е второто заседание на това съдбовно за мен съдебно дело. Загубя ли делото ще остана на улицата, вън от образователната система, в която съм работил целия си живот, вече 34 години минаха от момента, в който аз, съвсем млад, на 24 години (завърших университета предсрочно, по индивидуален план!) влязох с дневник в ръка в класна стая като учител. Това е напълно възможно да се случи: директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН (конфликта ми от нея датира от момента, в който аз подхвърлих идеята не Ленин, а... Стив Джобс да стане патрон на училището, от което така се възмути новоназначената от милиционеро-мутро-гербовашката власт директорка, че ми върна тъпкано тази волност!), та значи напълно възможно е тя да спечели това съдебно дяло щото тя има първокласен адвокат (нает с твоите, хъркащи ми данъкоплатецо, държавни пари!), а пък аз, бидейки безработен, съм принуден да си водя делото напълно сам, нямам финансовата възможност да си наемам адвокат.

Не крия, че разглеждам това съдебно дело и като мой шанс да повторя подвига на своя учител и вдъхновител Сократ, знаете, на своето съдебно дяло той също не желае да ползва услугите на адвокат, губи делото и получава... смъртна присъда. Аз пък своята смъртна присъда отдавна съм я получил, тия борби с толкова арогантните бюрократи от образованието, които водя от години, ми съкратиха живота, аз вече съм инвалидизиран, имам тежки проблеми със сърцето, а емоциите в съдебната зала, където директорката без капка свян довежда лъжесвидетели, ще ме доубият гарантирано!

Както и да е де, ще се боря докато имам сили, явно до последния си дъх ще се боря, очевидно такава ми е била съдбата. Та с тази бележчица се опитах , приятели, да ви покажа в какви отвратителни времена живеем, дадох ви пример какви гадости се вършат, не че не го знаете, но си позволих да ви освежа паметта, щото, знайно е, нашата българска памет е изключително къса, много лесно забравяме, затова трябва често да ни припомнят нещата.

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Пробуждайте се по-скоро, че това ваше хъркане ще ви излезе на носа, мерзавците, виждаме, не спят!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo