Безразличието е най-страшен враг на човека и човещината!

Продължавам разсъждението си, което подех в публикацията със заглавие Начало на изследване върху твърде странен проблем: кога един учител губи качествата си и заслужава незабавно опраскване или уволнение?, така промених заглавието й, а първоначално тя беше с подвеждащо, неотговарящо на същината й заглавие (Абе кога, таваришчи, ще покончим с таз непоносимо лоша демокрация, че да си отдъхнем най сетне?!). Ще се постарая да мина на една по-сериозна вълна, щото, ако сте чели това есе вече знаете, че там, така да се рече, "се полигавих" малко, е, позабавлявах се, знаете, че ний, свободните личности, винаги можем да поднесем някаква изненада, т.е. не сме еднакви - и неразличими, напротив, способни сме да бъдем различни даже... от самите себе си. То да си свободен означава точно това: да си способен да си различен, включително и по отношение на самия себе си. Оттук можем да си направим извода, че несвободните хора са неспособни на развитие, а също така са прекалено скучни.

Аз в първия текст по темата си формулирах в един шеговит маниер следния въпрос: кога един учител, ако не да е съвсем добър, то поне да не е лош, посредствен да е, примерно, да кажем (Те, посредствените учители, дето не са нито добри, нито лоши, са най-интересните май?! Но са и най-трудните за изследване?!) в един момент съвсем си губи качествата, става "некадърен" дотам, че да се наложи немедленото му опраскване от един добър директор-мухльо?! Сега съм длъжен да потърся отговор на този въпрос, който изглежда следва да бъде преформулиран - стига да искаме да се освободим от оня въпросния шеговит маниер и да се опитаме да бъдем по-сериозни. Да приемем ли за тази цел, че директорът, да речем, не е мухльо (или мижитурка), а е съвсем достоен, кадърен и дори, представете си, смел човек милеещ за образованието на учениците, на младите хора? А изобщо възможни ли са да вегетират в рамките на съществуващата система такива директори?!

Възможни са. Аз даже познавах такъв един директор: казваше се Венелин Паунов, Бог да го прости, той почина наскоро - след като, милият, няколко месеца се възмущаваше срещу моето повторно опраскване от една самозабравила се администраторка (която го наследи на поста, за съжаление - и направи сума ти поразии, най-пищната от които е именно войната, която въпросната дама води с мен, "народният враг"). Но един смислен, кадърен, разумен милеещ директор изобщо ще опрасква ли учители - и в какъв случай ще ги опрасква?!

Смисленият, разумен и кадърен директор изобщо не се занимава с опрасквания на учители, аз не си спомням такова нещо да е правил уважаваният г-н Паунов. Е, и той е освобождавал (уволнявал) учители, но по съвършено други причини. (Примерно, имаше една учителка по английски, в чиито часове учениците се държаха безобразно, директорът сметна, че и тя има заслуга за това и не й продължи едногодишният договор, което, по моя преценка, беше грешка, но за този показателен случай, ако не забравя, ще се върна по-късно. Между другото същата тази учителка по-късно стана национално известна с едно клипче, в което ученици в нейния час се държаха отвратително, заради това клипче Министерството уволни директора на другото училище, от което си правя извод, че нашият директор все пак в някакъв смисъл е постъпил разумно - или поне далновидно.) Смисленият, разумен, кадърен директор обаче в рамките на господстващата система е поставен в тежка ситуация: ако наистина е загрижен за качественото образование на учениците той би следвало да търси кадърни учители-личности, да, ама тия учители-личности неизбежно ще влязат в конфликт с плачевното статукво на системата (тя личности не търпи!), поради което такъв един кадърен, смислен и разумен директор е принуден да се пази от такива личности-учители, щото, ако се съберат повечко такива, вярно, обучението на учениците ще спечели, но съществуват рискове в крайна сметка висшестоящите началства да не вземат на прицел този толкова смел при това директор. Е, по тази именно причина директорът Паунов навремето се беше обкръжил от видни учители-личности (Жак Асса, Иван Блянтов, Ваня Искрова, Катя Колева, Мина Ветренска, Атанас Атанасов, Калин Христов и много други, поради вродената си скромност себе си няма да включа в този списък на истински кадърни учители-личности, но на вас по-специално ви разрешавам да ме включите в него, което за мен ще бъде голяма чест!), да, беше събрал тия личности въпросният директор, беше превърнал училището в нещо като оазис на свободата (и на личностите), а пък самия себе си беше превърнал в нещо като мощна стена, която ограждаше въпросния оазис и го пазеше от гибелните въздействия на пагубната, на намиращата се в катастрофално състояние система. Да, добрият директор е нещо като буфер, който пази добрите учители от вредните влияния на прекалено лошата, от умиращата, от агонизиращата система. Примерно, в незабравимата ера на Паунов ний, щастливите учители, изобщо не бяхме занимавани с проклетите административни глупости, бумащини, писане на огромни планове и не знам си какви идиотщини, кой ги пишеше не знам, но директорът нас с тия глупости не не занимаваше, беше ни освободил от тях. И ни беше осигурил време и условия за истински важното: творческата работа с учениците. Та ето че е възможно да има такива директори, вярно, те са рядкост, но е възможно да ги има. Съответно на това директорът Паунов умееше да "влиза под кожата" на разните безлични висшестоящи началства (особено тия в инспектората) и от тях си беше извоювал свободата да не се месят в неговото училище и да не му пречат, примерно инспекторката по философия за 10 години не стъпи нито веднъж в ПГЕЕ, докато при новата директорка за няколко години дойде поне стотина пъти (разбира се, тя беше викана от самата директорка: за да се справят с общи усилия срещу тъй своенравния и свободомислещ учител по философия!)!

Значи терминът опраскване (който, знаем, е взет от тъй пищния мутренски речник на г-н Премиеро, т.е. е термин от мутренските нрави и времена, които, за жалост, в днешно време преживяват страхотен ренесанс!) в областта на училищните отношения (и спрямо учители) може да се употребява само когато става дума за директори, които имат само една-единствена грижа: как по-добре да се подмазват на висшестоящите началства - с оглед да си продължат по възможност безмандатното директорстване. И понеже такива директори изпадат в кошмар при вида на учители-личности, те нямат друга по-насъщна задача от немедленото опраскване на такива учители-личности, стига такива изобщо да се въдят в техните владения. Е, когато някой се е завъдил, той мигновено бива опраскван. Така примерно във времето след забележителния директор Паунов новата директорка първо изгони всички до една личности-учители (едни пенсионира, други опраска чрез всевъзможни административни пинизи), а след това се захвана с "костеливия орех" Грънчаров, именно с моя милост, знаете вече епопеята, знаете също и за съдебните саги по тази тъй знаменателна история. Прочее, утре ще се проведе поредното заседание на новото съдебно дяло по поредното ми опраскване, заповядайте в залата на Районен съд в Пловдив, от 10.30 часа ще бъде самото дяло, а номерът на дялото (за да можете да го откриете на информационното табло) е 7330, 1-ви граждански състав. (Малее, както съобщавам това, представете си, утре дойде цяло множество от граждани, толкова, че да не може да ги побере залата! Дръжки, никой няма да дойде, знаем ний това, но понеже понякога обичаме да се майтапим, та затова пишем така!)

И ето че сега се приближихме вече плътно до най-важния въпрос: как става така, че един учител-личност, с оглед що-годе приемливото му - и тъй насъщно и жизненоважно! - опраскване, може да бъде обявено, че е сполетян от "пълна липса на качества да бъде учител", да, наистина, кога ли може да се случи това един учител-личност да си загуби всичките качества? И кои, аджеба, са тия най-фундаментални и водещи учителски качества, без които една личност не може да бъде изобщо учител, а камо ли личност-учител - или учител-личност? Нека първом да ги обособим, та след това да преценим възможна ли е тяхната тъй кардинална загуба.

Първо да вметна и това, че учителят личност може да бъде оценен само от директора-личност, ако директорът е личност от мизерен мащаб, то тогава работата, дето се казва, става "мътна и кървава". Но това между другото, нека не продължавам разсъжденията по този пункт за да не ми се обиди някой.

За да е един човек учител какво трябва най-вече да умее? (Нека да оставим административните бисери от типа на "длъжностна характеристика" и прочие, а да разсъждаваме логично и разумно, щото немаме време да се занимаваме с идиотщини!) Чини ми се, че за да си учител трябва да умееш, първо, да мислиш, второ, за умееш да изразяваш мислите си понятно и човечно, трето, на тази база, следва да умееш да разговаряш с младите хора така, че да почнеш да ги заразяваш с любов към своя предмет и пр. Учителят не може да обучава младите на мислене ако самият той не е мислещ и пр., тия неща са така близки до ума, че просто ми е неудобно да ги споменавам. Между другото който иска повече да научи за учителстването може да разлисти и да се зачете тук-там в моята книга със заглавие ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ, там съм описал подробно най-важните неща, да, учителстването не е нито наука, нито нещо друго, примерно "дидактика" или "педагогика", то е истинско изкуство - в своето висше понятие или по идея. Разбира се, в нашенските родни условия учителстването е предимно всичко друго, но не изкуство, да не говорим за това, че в повечето случаи в нашенските родни условия учителстването е предимно... непресекваща идиотщина, т.е. неспирно правене на глупост след глупост.

Добре де, кога един учител ще си загуби способността да мисли, и то така кардинално, че повече да не може да бъде учител? Ами най-вероятно когато той... обезумее, както показва тази дума, такъв нещастен учител явно ще си загуби ума, а само без ум, знайно е, не може да се мисли изобщо. Значи, когато умна директорка реши, че някой учител следва да бъде опраскан по параграфа "липса на качества да бъде учител" тя явно има предвид несъмнения факт, че този нещастник си и загубил изцяло ума, обезумял е, поради което опраскването му е станало насъщна административна задача.

Второ, а кога един учител ще си загуби способността да изразява с думи своите мисли?! Ами най-вероятно когато... онемее, да, когато е загубил способността си да говори, примерно, когато са му изтръгнали или отскубнали езика! Само тогава можем да сме напълно сигурни, че този човек повече не става за учител, понеже без език не може да се говори, а който не може да говори, не може да бъде и учител, нали така?! Щом някой онемее, той престава да има нужното и тъй важно учителско качество, на основание този несъмнен факт той може вече и съвсем законно да бъде опраскан.

Трето, ами кога един учител повече не може да общува с учениците, да разговаря с тях, да допуснем, че той, примерно, все още си има и ум, и език, може да мисли и може да говори, ала по някакви причини вече е почнал да не умее да разговаря с ученици. Какво ли го е сполетяло този пък нещастник?! Сигурно е станал по някакви причини такъв ужасен темерут, че повече изобщо не може да води никакви разговори с учениците, примерно станал е, както казват руснаците, "нелюдимый", станал е урод, който с никого не обича да си говори, бяха от хората, крие се от хората, ами такъв учител или човек най-вероятно е... полудял, нали така, какво ще кажете, правилно ли разсъждавам?! Кажете нещо де, уважаеми дами и господа съдебни заседатели и заседателки, моля ви, помогнете ми малко де, аз тук се мъча да мисля като грешен дявол, а пък вий изобщо не ми помагате с нищо. Нелюбезно е някак от ваша страна, да не говорим за това че е и безчовечно.

Може ли един човек едновременно хем да обезумее, хем да онемее, хем да стане пълен темерут, който не иска да говори с никое човешко същество?! Второ, а ако, да допуснем, някой нещастник го сполети такава страшна беда, него какво трябва да го правим, да го опраскаме без жалост ли, или следва все пак да проявим известен хуманизъм и да го изпратим в "заслужен отдих" с подобаващата почест? Този нещастник "народен враг, не заслужаващ никаква пощада" ли е станал, или е нещастен човек, към когото човещината изисква да му съчувстваме поне малко?

Аз тук говоря именно за факти. Забележете, за несъмнени факти, а не за съждения, оценки, субективни пристрастия. Когато някой е онемял, това е несъмнен факт, не зависещ изобщо от нашите субективни чувства към него. Когато някой е загубил ума си и почне да се държи като напълно обезумял, това също е несъмнен факт, такъв човек, примерно, може да се съблече напълно гол (да допуснем) и да тръгне из училището по гол задник, такъв човек вече очевидно и Бог не може да го спаси да остане учител, нали така - да пази Господ от такива неща, щото при днешното напрежение в училищата много учители са достигнали до границата на такова страшно нещо, именно пълното обезумяване! Е, като обезумее някой учител, тогава директорката му има правото да го опраска на това основание. Ако някой учител онемее и по тази непреодолима причина вече не може да говори с учениците тогава също се налага да бъде уволнен, нека този път да не употребяваме тъй приятната дума опраскване. Ала ако даден учител си има ум, ала разсъждава така, че това не само че не харесва на директорката, но и я ядосва, това вече не е несъмнен факт, поради който тя да има правото да го опраска, това е субективна нейна преценка, и на това основание тя няма право да опрасква когото и да било. Може много да й се иска да опраска тази или онзи, който не мисли като нея, но да има много здраве от мен, на това основание няма право да опрасква. А ако си го позволи, тогава ще й се наложи да доказва "основателността" и "правомерността" на деянието си в съдебната зала. Което именно утре ще се случи на тъй калената в съдебни битки директорка на ТЕТ-ЛЕНИН (пловдивската ПГЕЕ), която обаче се е подсигурила така добре за въпросната битка, че си е взела един много добър адвокат, на когото е платила с вашите, уважаеми граждани-данъкоплатци, парички! Е, ако сте съгласни за такива неща да плаща с вашите пари тази директорка, можете да дойдете да й го кажете в съдебната зала утре, ако пък не сте съгласни, пак нищо не ви пречи да й го кажете лично, това утре може да стане пак в същата тази съдебна зала.

Толкова за тази сутрин. Бъдете здрави! Желая ви хубав ден! Ще се радвам утре да се видим в съдебната зала, ала едва ли това ще се случи, щото, добре знам това, вие сте заети хора, не сте безработни като мен та имаме толкова време, че да ходите където си искате. Няма да ви се сърдя като не дойдете, извинимо е! Важното е да не ви е безразлична истината, щото това вече е съвсем лошо. Безразличието е най-страшен враг на човещината, от мен го запомнете това. С Богом! Апропо, а справедливостта вълнува ли ви поне малко? Не? Или? Ваша работа де, не ви се меся, мислете си каквото искате...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo