Еврика: тъй мълчаливата, сякаш няма директорка на ПГЕЕ най-сетне проговори, публичният дебат в нашата училищна общност започна!!!

Вчера получих две много интересни писма от омбудсмана на Пловдив, които, по моя си обичай, веднага споделих с читателите на блога си: виж Факти, сочещи някои от главните причини за плачевната нравствена ситуация в нашите училища. Тази сутрин реших да реагирам на получените документи и съдържащите се в тях изявления на официални длъжностни лица от образователната сфера, поради което седнах и написах следния документ, който ще изпратя на омбудсмана - понеже той, така или иначе, вече влезе в ролята си на посредник в така трудния ми диалог с тъй крещящо мълчащите (този израз не е оксиморон, опитайте се да постигнете смисъла му!) властващи образователни чиновници:

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЗА СВЕДЕНИЕ: До Районен съд в Пловдив, 1-ви граждански състав

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

НАСТОЙЧИВ ОТЗИВ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите - и горещ привърженик на демокрацията

Здравейте, уважаеми ръководители на пловдивското и българското образование,

Здравейте, уважаеми посредници в така трудния и затова често пъти съвсем незапочнал диалог между гражданите и длъжностните лица в отговорните държавни институции,

Здравейте, уважаеми граждани, родители, данъкоплатци, колеги-учители, ученици,

Най-напред искам искрено да благодаря на уважаемия г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив - за свършената работа и за така навременния писмен отговор, който даде на моя призив. Г-н омбудсман, понеже фактически с този свой отговор до мен влязохте (по конкретния казус) в ролята си на посредник в така трудния ми диалог с тъй крещящо мълчащата госпожа директорка на пловдивската ПГЕЕ, Ви моля да помогнете на въпросната ръководителка да осъзнае ситуацията, в която се е оказала, понеже, както е видно от нейното изявление, тя явно твърде много се е заблудила, да не говорим за това, че допуска, за кой ли път, все една и съща грешка (аз в предишни случаи съм употребявал по този повод популярния израз "настъпва все една и съща мотика", но този път ще се въздържа да го употребя); в тази връзка Ви моля да й кажете следното (простете че Ви използвам да посредничите, но ако лично на нея й кажа това, което мисля, тя изобщо няма да ми отговори, а е поразително, че благодарение на Вас тя все пак проговори, което е толкова радостно събитие!); та Ви моля да й предадете следното:

Г-жа Анастасова била заявила категоричната си позиция (както пишете в писмото си до мен), че (цитирам) "В момента ПГЕЕ - Пловдив има висящ съдебен спор при Районен съд - Пловдив, касаещ уволнението на г-н Ангел Грънчаров, поради което депозирания в училището въпросник не може да бъде обсъждан от училищната общност". Понеже това изречение в бляскав вид представя огромната и дори фаталната заблуда на г-жа директорката, Ви моля да й предадете следното:

1.) Не "ПГЕЕ - Пловдив" има висящ съдебен спор с моя милост, а фактически директорката на ПГЕЕ има такъв висящ съдебен спор, в който е обжалвана нейната, написаната от нея самата заповед за моето уволнение; не е зле да обясните на г-жа Анастасова, че отъждествяването на самата институция с длъжностното лице, което временно я представлява, е анахронизъм, свидетелстващ, че нейното собствено съзнание продължава да е обременено от догмите на комунистическото тоталитарно мислене;

2.) Можете също така да уведомите многоуважаемата г-жа директорка, че вече 28 година тече откакто България е демократична страна, т.е. отдавна е минало времето, в което, примерно, отъждествявахме Тодор Живков с "Партията", с държавата, дори с... народа ("човекът от народа"!), а пък последният селски партиен секретар се изживяваше като "вожд" и като "господар", който може да си прави каквото му скимне, щото, видите ли, "Държавата - това съм язе!";

3.) Не е зле да кажете на многоуважаемата г-жа директорка, че в демократичната държава има правов ред и законност, поради което разпищолилите се управници не само биват давани под съд, но и твърде често им се налага дори да правят най-страшното, именно, сами да си дават оставката - даже когато са сътворили гафове, значително по-малки от тия, които някои други разгащили се управници са си позволили (щото, предполагаме, съзнанието им продължава да живее с представите на епохи, които отдавна са отишли в небитието);

4.) По тази именно причина (щото все пак живеем в условията на проклетата демокрация, вярно, нашенска, вярно, непрокопсала: но тя, демокрацията ни, ще е такава, каквито сме ний, гражданите!) е належащо да обясните на г-жа директорката, че след като моето отворено писмо е адресирано до цялата училищна общност (!), тя самата няма никакво право да отговаря от името на цялата тази училищна общност - особено когато, както предполагаме, изобщо не се е допитала до нея; а допитването до цялата училищна общност е твърде трудоемка работа, някои демократично мислещи хора, примерно, провеждат допитвания, анкети, референдуми и прочие - само и само да разберат какво мисли съответната общност; който пък, без да се допита до общността, си позволява да отговаря от нейно име, с това само демонстрира, че съзнанието му продължава да живее с представи, нямащи нищо общо с духа на съвременността и със съществуващите реалности на живота;

5.) Тъй че кажете на поувляклата се в непростимо робуване на твърде остарели представи многоуважаема директорка, че нейното лично "категорично мнение" в случая не струва пукнат грош (щот аз нейното категорично мнение добре го зная и мога да го предвидя, нейните мнения са така лесно узнаваеми и предвидими, че по-узнаваеми и предвидими не могат да бъдат!); мен ме интересува не нейното мнение, а мнението на цялата училищна общност, към която и неслучайно адресирах обръщението си;

6.) Също така е добре да помогнете на многоуважаемата госпожа директорка да осъзнае простичкия и тъй лесен за осмисляне факт (за който до момента тя, за жалост, още не си дава сметка!), че моя милост в това обръщение до цялата училищна общност излиза в една друга своя ипостаса, а именно в него аз съм българският гражданин Грънчаров, а не... "уволненият учител по философия в ПГЕЕ Грънчаров"; тъй че й кажете, че тя, независимо от това, че има висящ съдебен спор с учителя по философия Грънчаров, когото си позволява вече втори път да опрасква (уволнява), е длъжна, като лице, заемащо обществена длъжност, да разговаря колкото трябва с толкова ангажирания и активен (за нейна беда!) български гражданин Грънчаров, който, бидейки такъв и в качеството си на данъкоплатец е един вид нейн... работодател; да, съзнавам, малко е трудничко на живеещите, на обременените с архаични сталинистки представи ръководителки да сфанат тия прости разграничения, но им се налага, особено ако искат да продължават да се подвизават като директорки на училища, съществуващи и функциониращи, колкото и да им е неприятно това, в една все пак демократична, правова и европейска държава;

7.) Уведомете многоуважаемата госпожа директорка на ПГЕЕ (ТЕТ-ЛЕНИН) че именно "смахнати" и "психично болни" български граждани като тъй ненавистния й гражданин Грънчаров (към чиято позиция директорката на въпросното възпитателно-образователно учреждение си позволява да демонстрира такова арогантно пренебрежение!) НЯМА ДА ПОЗВОЛИМ такива като нея да превърнат свидното ни отечество в една безправова и недемократична, мафиотска, корумпирана, лъжлива и разбойническа страна с обезправено и послушно население, която мнозина вече не без основание наричат било МУТРОЛАНДИЯ, било БАНДИТОСТАН, било ПРОСТАКОЛАНДИЯ и как ли не още;

8.) Тъй че, на основа на вишеказаното (още много други все така лесни за сфащане аргументи могат тук да се приведат, но се въздържам, щото ми стана вече неудобно!) Ви моля, уважаеми г-н омбудсман, да уведомите в крайна сметка многоуважаемата директорка на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, че светът няма как да продължава да се върти около нейните лични (за малко да кажа и "женски", но понеже съм възпитан, ще се въздържа!) капризи, поради което все пак ще й се наложи не само да благоволи да допусне предложените от мен общоучилищни дебати, но и сама ще й се наложи да участва в тях, а също така ще й се наложи и да отговаря на всички ония крайно неприятни въпроси, които й зададох аз - и особено тия, които ще й зададат и други хора от нашата училищна общност, особено когато съзнанията им бъдат най-сетне разблокирани (освободени) от задушаващите костеливи пръсти на ВЛЕДЕНЯВАЩИЯ ДУШИТЕ СТРАХ, в който нейното авторитарно управление успя да окове техните съзнания.

Понеже така и така Ви пиша, позволете ми, уважаеми г-н омбудсман, да вметна тук една кратка реплика и по повод на другото Ваше писмо до мен, в което също има едно поразително несъстоятелното, погрешно и дори направо лъжливо изявление на многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, в което тя, без да направи каквото и да било разследване на подадения от мен сигнал, благоволи без замисляне категорично да отхвърли съдържащи се в него предположения и дори си позволи лицемерно да твърди мелодраматачни неща от рода на това, че, видите ли, учениците от повереното й училище дотолкова били напреднали в своето нравствено развитие, че вече не замеряли баба Марийка с камъни, а, предполагаме, са започнали вече да я замерят, както излиза, със... сандвичи, с дюнери, с пици, с банички, знам ли, щото тя твърди, че те вече били започнали "да хранят" въпросната старица; не знам, може точно това да има предвид, сами се убедихте колко е трудно човек да изтълкува тъй многозначната мисъл на многоуважаемата директорка на въпросния ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН.

Това исках да Ви помоля да сторите, уважаеми г-н омбудсман на Пловдив. Радващо е, че благодарение на Вас многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН все пак, най-накрая, проговори!!! Заслужавате поздравления за което, това, което Вие постигнахте, не можа до този момент да постигне никой! Ще се радвам още повече, ако спомогнете запозналия най-сетне диалог да продължи, училищната общност на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН има огромна, бих си позволил да кажа даже колосална нужда или потребност от него. Да, потребността на нашата училищна общност от такъв един душеспасителен и освобождаващ душите (от остарелите догми и предразсъдъци) диалог е направо съдбовна. Да не говорим колко много е потребен този диалог за многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, чието съзнание, както се убедихме дори и при този най-лек анализ, продължава да е обременено с толкова анахроничния, но безкрайно коварен... ленинско-сталински манталитет: едва сега си давам сметка защо преди 5-6 години директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН ми обяви същинска война когато дръзнах да предложа патрон на училището на стане Стив Джобс, а то било защото, без да съзнавам, съм бил посегнал на най-святата й интимна същност! Тогава медиите в цялата страна шумяха няколко дена, пък забравиха за сензацията, но ето, оказа се, че г-жа директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН продължава да ми отмъщава години наред за толкова силно засегналото я мое предложение.

Интересно е, че всички други институции и лица, особено тези от образователното ведомство, не реагираха никак на предишното ми обръщение, аз съм го адресирал неслучайно и до тях, а те продължават, по своя си обичай, да мълчат стоически! Да се надяваме, че един ден, дай Боже, и те ще проговорят, още повече, че многоуважаемата г-жа директорка на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН вече даде своя заразяващ пример!

Да си пожелаем успех в тъй благородното дяло, с което, уважаеми г-н омбудсман, сме се захванали с Вас: да предизвикаме най-сетне години наред осуетявания от г-жа директорката (както сега виждаме: по изцяло неразумни основания!) демократичен дебат в училищната общност на нашето славно училище! Вярвам, че ще успеем - понеже нашето дяло не само е благородно, но и, което е още по-важно, е ПРАВО! И е също така СПРАВЕДЛИВО, а пък истината, както знаем, винаги не само побеждава, тя и ОСВОБОЖДАВА; ако ми позволите ще завърша с думите на Спасителя: "Познайте истината - защото истината ще ви направи свободни!".

Бъдете здрав! Предварително още веднъж Ви благодаря за посредничеството и голямата роля, която започнахте да играете за непосредственото и практическо реално демократизиране на отношенията в нашата училищна общност, в училищната общност на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН!

31 октомври 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОСТКРИПТУМ: Утре е Денят на народните будители, ето че г-жа Анастасова успя все пак да осуети откриването на дебатите на живо в този тъй подходящ за тях ден. Но и след празника да започне дебатът пак е добре. Г-н Стаматов, бихте ли желал да бъдете гост този четвъртък във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия, имам предвид предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров"? Най-официално Ви каня! Има за какво да си поговорим, очевидно, а съм убеден, че разговорът ни ще е твърде интересен и за пловдивските зрители! Ще поставим важни въпроси за по-широка обществена дискусия, за която Вие, убеден съм, много можете да спомогнете! Ще се радвам да приемете тази моя покана.

Искам също така да Ви помоля от мое име да отправите аналогична покана и към ръководителите на учреждения на пловдивското образование (най-вече г-жа Стоянка Анастасова, г-жа Иванка Киркова, Началникът на РУО-Пловдив, г-жа А.Кръстанова, инспекторката по философия и кръстница на предаването ми по ПОтв), които до този момент също така категорично отказват да дойдат в студиото и в предаването ми, с което си позволяват да демонстрират един не съвсем съвременен манталитет (ще се задоволя с тази най-мека квалификация). Но ако им дадете личен пример, че не е толкова страшно и опасно нещо да се разговаря със задаващ неудобни въпроси философ (ако задавах само удобни въпроси какъв щеше пък да е смисълът?!), вярвам, и те ще съберат кураж и ще се престрашат. Между другото уклоняването, бягането от публични дебати навремето, в Древна Гърция, е било смятано за... криминално деяние, да не говорим пък ако става дума за лица, заемащи публични държавни длъжности, древните гърци това даже и не са могли да си го представят, щото е противоречие, както виждаме, в самото понятие!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo