Тенденциите към обезчовечаване, към озверяване, към оскотяване, особено сред младите, наблюдаващи се напоследък особено остро, са крайно обезпокоителни!

Вчера привечер, връщайки се в Пловдив, минах по бул. Пещерско шосе - с надежда да видя някъде баба Марийка, с която не се бяхме виждали доста време (поради моята заетост с воденето на съдебното ми дяло за отмяна на заповедта за опраскването ми като учител по философия в пловдивската ПГЕЕ). Така правя напоследък: движа се с колата по-бавно и оглеждам тротоара, пейките в парковете, около кофите за боклук. Видях я на едно място, завих където мога да паркирам, слязох, взех нещичко, което мога да й дам (малко грозде и три картофени кюфтета) и отидох при нея. Горката стара жена много се изненада че се появявам по това време, но се и зарадва: надявала се да мина та да ми разкаже злочестините си, случили й се напоследък. Знаете, тя продължава да живее на улицата и да спи на открито. (Проблемът е, че не желае да се откаже от обичая си да носи разни торби, пълни с храна за уличните котки, събрана от контейнерите за боклук, а пък хазяинът на жилището й, което децата на баба Марийка й взеха под наем, не би се съгласил това да става в неговата собственост.) Поговорихме си близо час, разказа ми последните си преживелици, съобщи ми за бедите, които са й се случили тия дни.

Не й стигат другите проблеми (тя продължава да спи на открито, а също хулиганстващи младежи я обиждат и замерят с камъни), но баба Марийка се разболяла напоследък и от болестта цистит, изразяваща се не само с различни крайно неприятни болки, но и с много често уриниране; ясно е, че за нея, дето живее на улицата, този проблем е същински кошмар! Горката жена ми разказа колко тежко й било през времето откакто се срещнахме последния път (преди две седмици, когато заедно ходихме в полицията да й извадим нова лична карта, понеже й бяха откраднали дори и чантата с най-необходимите неща!), изглежда никой от човешката природопопулация около нея (някои хора напоследък вече я наричат просто "биомаса") не й обръща внимание, тя няма с кой даже да сподели мъката и проблемите си, та мен ме разглежда като човек, на който може да разкаже всичко: тази възрастна жена също е човешко същество, което има нужда от известна съпричастност на околните, има нужда от общуване и съпричастност! (На мен тя разказва всичко, а аз пък съм й нещо като представител пред обществото: като не желаете да разговаряте с нея, благодарение на мен нейният глас все пак може да се чуе!) Пиша тия неща с крехката надежда някой от хората, който я познават, да надмогне тъпата си горделивост и високомерие и не само да й обърне известно внимание, но и да започне да й помага: ако повече хора проявят нормалната човешка съпричастност към баба Марийка (и други такива хора като баба Марийка) нищо чудно в един момент да започнем отново да ставаме човешко общество (за момента, по моя преценка, сме нещо по-лошо от зверилник, не мога да намеря точната дума за да обознача какво сме: щото и зверовете към себеподобните си явно не проявяват такава жестокост и най-вече такова убийствено безразличие или пък такава потресаваща безчувственост!). Както и да е, след ужасни мъки и унижения по повод на болестта, която я сполетяла, баба Марийка си купила някакво лекарство от американска червена боровинка, което единствено помагало при такъв проблем, почнала да го пие и от известно време болестта й утихнала, проблемите намалели. Но другото, онова, което ми разказа като добавка към злочестините й с болестта, вече надминава всички граници! Ето по тази причина реших нещичко да направя, макар безсилието ми да е пълно; реших да напиша отворено писмо до институциите и до медиите, смятам, че поне този проблем може да се реши ако се даде пълна гласност на проблема и се призоват институциите да си свършат работата; друго не мога, но мога поне това да направя; ето какво написах по повод описанието на другите злочестини на баба Марийка, които са й причинявани от... "човешки същества", с извинение, и то от съвсем млади такива, става дума за хулиганстващи непълновръстни ученици; ето какво написах:

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

До Началника на Второ РПУ - Пловдив

До госпожа Татяна Вангелова, Директор на ОУ "Елин Пелин" - иновативното училище в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, безработен учител по философия и гражданско образование, за когото обаче човешките права не са само дума или израз, а нещо много по-значимо

Уважаеми г-н обществен посредник,

Уважаеми г-н Началник на Второ РПУ - Пловдив,

Уважаема г-жо Директор на ОУ "Елин Пелин",

Уважаема г-жо Директор на ПГЕЕ в Пловдив,

Пиша Ви по повод на важен хуманитарен проблем, моля да направите нужното за решаването му не само в предела на своите преки служебни задължения, но и с оглед на някои неотменими изисквания на нашата представа за човечност.

Запознах се с 84-годишната баба Марийка Жекова Иванова по време на моя граждански протест за свобода в образованието и срещу беззаконията на самозабравили се представители на толкова арогантната образователна бюрокрация, който провеждах всекидневно цели 77 дни на тротоара, до централния вход към двора на пловдивската ПГЕЕ (известна в масовото съзнание все още като "ТЕТ-Ленин"), училището, в което съм работил като учител по философия 17 години, но от което в последните три години бях опраскван (уволняван) два пъти; та там, именно на тротоара, се запознах с бездомната страдалка баба Марийка, която пък е изгонена от своя дом със съдебно решение през същия месец март (в този месец и мен ме опраскаха от работа!), оттогава баба Марийка е принудена да спи на открито, под звездното небе. Тази баба Марийка почувства доверие към мен и между нас възникна чисто човешка близост (приятелство) не само поради сходство на проблемите ни (да изгониш един учител с 34 години стаж от училище наподобява изгонването на човек от неговия дом: истинският дом на учителя и философа е тъкмо училището!), но и защото аз единствен, намирайки се в аналогична ситуация като нея, можах да я разбера как се чувства и по тази причина откликнах с дължимата човешка съпричастност, опитах се, според силите си, с нещичко и да й помогна, хора сме, трябва да си помагаме. Писах отворени писма до разни институции, призовавах някой да й помогне, институциите ми отговориха обаче, по обичая си, с производството единствено на... обилна книжнина (в която се говори за това "колко много опитвали да й помогнат"!), но реално на баба Марийка с нищичко не й е помогнато, тя продължава да спи на открито, а мина лятото, дойде есен, приближава зимата! Описвам неслучайно този общ контекст на проблема на баба Марийка, който, по моето дълбоко убеждение, е по-скоро проблем на обществото ни, той е израз на дефицита на човечност (на морал) в нашата човешка, с извинение, общност. Призовавайки обществеността на Пловдив (не само в интернет и с призиви до медиите, но и във воденото от мен предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия) аз постигна единствено това, че станах обект на подигравки (!) и дори на обиди (!) от какво ли не естество, за жалост обаче до този момент на баба Марийка реално с нищо не е помогнато, тя продължава да спи на открито, цяло чудо е, че все още е жива, че все още не се е разболяла от някаква болест, която при нейната възраст и при нейното крехко здраве неминуемо ще я убие! Безразличното, овладяното от толкова недостойна и позоряща ни безчувственост общество обаче гледа случващото се и... тъпо мълчи!

Да оставим другото (баба Марийка няма не само къде да спи, тя няма къде да отиде на тоалетна, няма къде да се измие ръцете, да не говорим за това къде да се изкъпе - както е обичайно да правят човешките същества!), но като капак на всичко баба Марийка всекидневно е изложена на подигравки, на агресия, на тормоз и терор от страна на хулиганстващи и вилнеещи... ученици, на непълнолетни, но знаем добре, че непълнолетните копират отношението на възрастните, а нищо чудно и да са насърчавани от тях! Та тия 8-10-12-15 годишни млади хора от квартала (баба Марийка обитава района около бившето й жилище, по протяжение на бул. Пещерско шосе и уличките от двете страни на булеварда) не само всекидневно я обиждат вербално с какви ли не неприлични и гнусни подмятания (освен псувните и мръсотиите й викат също "Кучкарката!", "Котешката царица" и как ли не още!), но често се забавляват като я... замерят с камъни, състезавайки се кой ще успее пръв да запрати камък точно в главата й! Това именно се случи преди известно време, когато главата на баба Марийка беше разбита с камък, пратен от ръката на уличен малолетен хулиганин, тогава тя беше спасена от "Бърза помощ", кръвоизливът й беше спрян, бабата постъпи в болница, зашиха й лекарите раната на главата, а след като след няколко дни я изписаха от болницата баба Марийка отново беше на улицата. Но това изобщо не спря вилнеещите представители на "достойната ни смяна", та в тази връзка, уважаеми г-н Началник на Второ РПУ, искам да Ви попитам следното:

- Направихте ли нещо за да издирите извършителите на това престъпление срещу безпомощната и с нищо непредизвикала го баба Марийка? (Зная от думите на баба Марийка че преди да дойде "Бърза помощ" е дошъл полицейски патрул, разпитвали са я, предполагам, този инцидент е фиксиран в полицейските сводки и дневници, интересно е да се разбере дали полицията е направила нужното да се добере до извършителите и да им повлияе някак, щото ако нищо не е направено, ако до тях не е било стигнато, те ако не са били с нещичко наказани, то хулиганстващите младежи могат на това основание да си направят извода, че полицията "не вижда нищо лошо" в такива прояви, нещо повече, нищо чудно полицейското безхаберие още повече да ги е насърчило - та да продължат още по-усърдно да тормозят възрастната жена! Нейното впечатление е, че след онзи инцидент, най-вероятно поради евентуалното непредприемане на някакви мерки срещу злосторниците от страна на полицията, тормозът, гаврите и издевателствата спрямо нея от малолетни вилнеещи хулигани в този квартал са се увеличили!)

Уважаеми г-н Обществен посредник на община Пловдив, много Ви моля да поискате от полицията сведение за това дали изобщо нещо е направено от полицейските органи по залавянето на извършителите на престъпния акт от страна на вилнеещи младежи спрямо съвсем беззащитната 84-годишна жена! Факт е обаче, че позитивен ефект върху склонните към такива деяния младежи във въпросния квартал до този момент не само че няма, напротив, те сякаш са се почувствали насърчени да продължат, щото впечатлението на баба Марийка е, че напоследък уличните бандити са станали още по-агресивни, нагли и дейни! Представяте ли си в каква държава живеем, уважаеми г-н Обществен посредник: ако се окаже, че уличните насилници-хулигани де факто, пък макар и безсъзнателно (не мога да допусна да е умишлено!) са насърчавани от полицейските органи да спомагат за "прочистването на обществото ни от тази човешка измет", именно от намиращите се в съвсем тежко положение бездомници, аутсайдери, наркомани и прочие "социални боклуци"?!

Уважаеми госпожи директори на двете училища, баба Марийка смята, че възпитаници именно на ръководените от Вас училища са извършителите на тези престъпни деяния спрямо нея! Тя дори има убеждението, че по-големи младежи на ученическа възраст (вероятно от средата на учещите в ПГЕЕ и дори вече завършили това училище) ръководят вилнеещите детски "улични банди", състоящи се от 8-10-12-14-годишни непосредствени извършители на злодеянията спрямо нея. А терорът спрямо клетата старица е всекидневен, той също така не спира и през вечерите, а с настъпването на нощта баба Марийка вече съвсем се плаши за живота си, смята, че животът й е напълно реално застрашен! Не зная дали изобщо можете да си представите как изобщо се чувства тази възрастна жена, подложена на всекидневния терор, на агресията, тормоза и издевателствата, повтарям, на хулиганстващи представители на вашите, на ръководените от Вас, уважаеми директори на ОУ "Елин Пелин" и ПГЕЕ, образователно-възпитателни учреждения! (Да се надяваме, че не в това се състои и не до това се свежда "иновативността" на ръководените от Вас тъй елитни и твърде иновативни иначе образователно-възпитателни учреждения!)

Ще кажете: ние не можем да носим отговорност за това как са възпитани от родителите си тези деца, младежи и ученици - защо точно нас ни занимавате с този проблем?! Но, питам се: дали не можете в предела на пълномощията, които имате, да направите все пак нещичко за да повлияете позитивно на тези буйстващи, хулиганстващи и вилнеещи представители на ученическия корпус на ръководените от Вас училища?! Аз тук нямам правото да Ви давам съвети, Вие, надявам, се, знаете по-добре от мен какво можете да направите в случая, сами решете и измислете нещо колкото се може по-ефективно, опитайте да направите нещичко за решаването на проблема! Моля Ви, призовавам Ви (ръководен съм от чисто ценностни и хуманни подбуди!), помогнете на клетата баба Марийка, подложена, повтарям, на всекидневен тормоз, на безпричинна агресия, на терор и на какви ли не издевателства от страна на ученици от Вашите, от ръководените от Вас училища!

Аз лично в момента си представям, че ако Вие като директори направите поне едно обръщение към своите ученици, в което да разкажете за проблема, за ситуацията, възникнала благодарение на огласяването му чрез това мое отворено писмо и на тази основа да призовете учениците да се въздържат от такива прояви не спрямо баба Марийка, но и спрямо други такива "човешки утайки на обществото", все ще бъде нещичко; бихте могли дори да опитате да им внушите, че подобен род прояви (като отношение към възрастни хора) са свидетелство за озверяването, за обезчовечаването, за страшната деморализация на обществото ни! Моля Ви, опитайте да кажете на своите възпитаници, че ръководените от Вас образователни и възпитателни учреждения няма да допуснат да възпитават бъдещи бандити, разбойници, крадци (баба Марийка също така редовно е обирана от тези същите безчинстващи хулигани!), убийци и пр.! Според мен имате огромни възможности да повлияете позитивно във възпитателно отношение на тия заслепени от глупави и зли емоции Ваши ученици, които си позволяват по крайно недопустим начин да тормозят и да обиждат клетата баба Марийка, която никому нищо лошо не прави, а само има една човешка странност: обича котките и други четириноги обитатели на улицата, храни ги, грижи се за тях, носи им вода; нима тази възрастна, нещастна, но добра дребничка женица и майка заслужава да бъде замеряна с камъни, да бъде обиждана с цинични думи, да бъде плюта - както това си позволяват да правят "членове на тъй сплотените колективи" на ръководените от Вас училища?!

Това исках да Ви кажа, на този проблем исках да Ви обърна вниманието. Може да Ви се струва, че Ви занимавам с "дреболии" и с "глупости", че са прекалено "незначителни" тия скандални деяния на Ваши ученици, към предотвратяването на които се опитвам да Ви призова. Аз обаче не смятам, че приведените в това открито писмо факти, показващи какви ужасни тенденции се забелязват в оформянето и възпитанието на младото поколение, са нещо "незначително" или "маловажно", напротив, тенденциите към обезчовечаване и към страшна деморализация, наблюдаващи се напоследък особено остро, са крайно обезпокоителни - особено когато става дума за разпространението им сред представители на младото поколение, сред подрастващите, сред учениците.

Надявам се, че няма да ми се сърдите, че Ви "губя безценното време" като Ви предлагам не само да прочетете внимателно това отворено писмо, но и да помислите по-сериозно върху представения в него важен по моя преценка въпрос, нещо повече, дано осъзнаете, че няма да си загубите напразно от безценното време ако дръзнете да направите нещичко за поправянето на тежката ситуация, т.е. да допринесете за позитивното възпитателно и нравствено въздействие върху съзнанията на Вашите ученици!

Уважаеми г-н Обществен посредник на община Пловдив, много Ви моля да поискате от директорите на двете упоменати по-горе училища сведение дали нещичко все пак са предприели по представения им проблем, да се надяваме, че те сами ще ми отговорят на това отворено писмо и на тия мои призиви, но от своя горчив опит на общуване с овластени лица на държавна служба (особено с директорката на ПГЕЕ) зная, че няма да ми бъде отговорено, та по тази причина Ви моля да посредничите по този пункт; не крия, много ми е любопитно да узная каква е била тяхната реакция (липсата на реакция, впрочем, също е реакция!).

Моля за извинение, че ми се наложи да напиша сравнително дълъг текст, с който се опитах да да очертая обаче колкото се може повече нюанси на смисъла, щото имам чувството, че този смисъл е съвсем чужд не само на широката представа в обществото ни, но и особено и най-вече сред ръководния, сред властващия елит в него.

Ще се радвам ако все пак ме известите, че сте направили нещичко по решаването на проблема, ще се радвам, ако този проблем не Ви е оставил съвсем безчувствени и безразлични! Готов съм, ако се наложи, да Ви помогна с каквото и да било в усилията Ви по решаването на проблема, да, готов съм да Ви съдействам с каквото мога, изцяло съм на Ваше разположение - още повече че след опраскването (уволнението, изгонването, изритването) ми от ПГЕЕ и то с тъй любезната директорска квалификация "абсолютен некадърник" разполагам с изключително много "свободно време", ето, вече 7 месеца откакто съм "безработен", виждате, по тази причина имам възможността често да Ви досаждам - като Ви пиша за проблеми и като Ви натоварвам с грижи, които, да се надяваме, все пак няма да оцените като "съвсем излишни".

23 октомври 2017 г.

Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОСТСКРИПТУМ: Да добавя нещичко, макар и „несъществен детайл”, той много говори. Вчера като се разделяхме с баба Марийка и тя се обърна да си тръгне, забелязах, че по черното яке на гърба й има голяма ивица, белег, който може да се получи ако някой я е полял, ако я лиснал с… блажна боя! Боята беше кафява или бежова с тенденция към жълта; очевидно този белег на гърба й е нарочно направен, та уродите, дето са го направили, като гледат старицата така омацана, да могат с още по-завидно наслаждение да й се радват и да й се подиграват! Спирам дотук! Изчерпаха ми се думите!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo