Поисках приемен час при заместник-кмета Стефан Стоянов и го поканих за мой събеседник в предаването "На Агората..."

Току-що изпратих следното писъмце на заместник-кмета по образованието на Пловдив:

Здравейте,

Желая да си поръчам приемен час при г-н Стефан Стоянов. Моля да ми го съобщите по имейла, за което предварително Ви благодаря!

Също така понеже съм автор и водещ на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" официално каня г-н Стоянов за гост на предаването и мой събеседник, възможно е да отпадне нуждата от моя личен приемен час при него ако гостуването му в предаването се осъществи по-рано. Моля да ми дадете предложение за дата, на която г-н Стоянов може да участва в предаването. (То се излъчва на живо всеки четвъртък, от 11 часа.) Ще се радвам ако г-н Стоянов колкото се може по-скоро успее да задоволи интереса на зрителите на предаването, уверяваме Ви, ще му зададем заедно със зрителите чудесни и твърде важни въпроси.

Ползвам се от случая да изпратя на г-н Стоянов една публикация в моя блог, която класае и него:

Моите номинации за престижната Класация на активните борци против реформата в българското образование, против неговата декомунизация и демократизация

Желая Ви хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo