Не е позволено в българско училище учител да помага на учениците си да стават свободни, мислещи и добри: това се оценява като "страшно престъпление"!

Вчера, връщайки се от село в Пловдив минах с колата си из квартала, в който живее баба Марийка. Надявах се да я видя и се случи точно така: тя, горката, седеше на припек на една пейка и дремеше! Паркирах колата на едно място, взех нещичко от храната, която носех за в къщи, сложих й също така в една торбичка грозде (бях набрал за да имаме за ядене) и отидох при нея.

Тя продължаваше да си дреме и да се припича на слънцето. Като й казах "Лельо Марийке, спиш ли?" тя обаче веднага се размърда и отвори очи. Зарадва се, че дойдох. Каза ми, че ме била чакала цяла седмица да мина. Понеже някакво циганче й било откраднало чантата, в която си носи всички документи (и пари, но била имала само 10 лева) и сега тя отново е без лична карта! А пък тия дни ще изплащат пенсиите и не може да си вземе без карта пенсията! Затуй ме помоли да ида с нея утре да й подадем документи за нова лична карта, имало много формуляри за попълване, та аз да й помогна като ги попълня. (Имало вариант картата да стане готова за три дни!)

Обещах й да дойда. Поговорихме си малко, но в един момент слънцето се скри зад дърветата (беше привечер) и мигновено стана студено. А аз се бях облякъл леко предвид че през деня беше доста топло. Та ми се наложи да си тръгна колкото се може по-скоро за да не настина - само това ми остава, да се разболея!

Поговорих отново с баба Марийка относно проблема, който се появи сега: тя вече има квартира, синът и дъщеря й (от Германия) й я наеха и платиха, но тя още не е спала в нея - понеже не е желателно да носи торбите с храна за котките в квартирата защото хазяинът, предполага се, няма да се зарадва ако види това! Проблемът е къде да оставя тия торби, а тя категорично отказва да ги остави някъде навън, има бродещи кучета, които ще изядат храната на котките!

Да, такъв е проблемът, може да ви звучи смешно, но по тази "глупава" причина баба Марийка още не е спала в наетата за нея квартира! (Квартирата стои празна, а баба Марийка спи някъде на земята в студените нощи!) Казвам го това защото се налага да се търси изход и от този проблем. Аз й предложих синът й да опита да преговаря с хазяина и заедно да изобретят разумен и справедлив компромис. Защото е грехота бабата поради такава глупава причина да продължава да спи на улицата. А стана студено и тя непременно ще се разболее. Тогава положението ще стане още по-тежко. Баба Марийка обаче слуша разсъжденията ми и недоверчиво клати глава: тя добре знае, че никой хазяин няма да я приеме каквато е, с торбите с котешка храна, събрана из контейнерите за боклук, с мръсните дрехи, миришеща и пр.

Пиша тия неща понеже много хора ме питат какво стана с баба Марийка. Ето, с този текст наведнъж отговарям на всички интересуващи се какво става. Още проблемът й не е решен. А няма време за чакане повече. Баба Марийка ми се оплака, че оня ден, в събота, като валя цял ден се била измокрила (обувките й са негодни за есенно дъждовно време); а аз лично не си представям как и къде спи. Цяло чудо е че още не се е разболяла. Очевидно самият Бог й помага да оцелява до момента, но докога ще разчитаме само на Божията помощ?!

Интересно е, че има хора, минаващи покрай нея, на които явно не им пука че тя е в такова унизително и тежко положение, в каквото човешко същество не бива да попада никога. Ето, вчера като баба Марийка дремеше на пейката до нея стояха майка с детенце, майката внимателно обясняваше нещо на детето си: какво ли му е казвала тази толкова добра майка на детенцето си ангелче? Нещо му е казвала, но очевидно не й е хрумнала мисълта, че с думи не може да се помогне на човека в беда, а с други неща може и трябва да му се помогне. Та в тази връзка ще завърша с нещо, което ми каза баба Марийка вчера.

Като си вървяла я настигнала някаква добра млада жена и я спряла, казала й, че й носи една топла шуба, дала й я с думите: "Стана студено, ползвайте я, за вас съм я донесла!". Също така ми разказа как двама студенти, "мургави, но не черни, иначе обаче много симпатични", това са нейните думи, очевидно чужденци, араби или някакви други, я пресрещнали на тротоара близо до ТЕТ-ЛЕНИН, спрели я и й дали пълна торба с разни неща за ядене, които били купили специално за нея (може и турци да са били, не знам, и бабата не знае какви са, от каква народност са, но това няма значение, важното е, че са човеци!). Тя приела торбата, а те й се поклонили доземи с уважение! Представяте ли си?! После баба Марийка ми разказа какви хубави неща за ядене имало в тази торба, втори ден се хранела с намиращото се в нея (аз се малко засрамих от моя бедняшки миш-маш с чушки, сирене, домати и яйца, който сам съм го приготвил, но това имах, това й дадох, плюс малко хлебец и грозде!).

Та искам тук да акцентирам за следното: представяте ли си, пред същия този символичен вече ТЕТ-ЛЕНИН (има сериозно подозрение, че негови възпитаници преди месец и нещо пребиха и ограбиха баба Марийка, това подозрение още не е разсеяно, аз днес, като ида в полицията, като гражданин ще поискам да получа точна информация изобщо търсила ли е полицията побойниците на баба Марийка!) чуждестранни студенти подаряват на баба Марийка чанта с храна, която са купили специално за нея?! Какво от това ли, какво показва това ли? Ами показва това, че нашите деца-ученици и тези студенти-чужденци сякаш обитават коренно различни ценностни вселени, ето това става, дотук сме я докарали: възпитаници на ТЕТ-ЛЕНИН ако не бият и ако не подиграват, ако не обиждат баба Марийка (това мнозина от тях често си го позволяват, а повечето се преструват, че изобщо не я забелязват, поне добрите от тях точно така се държат!) и ако не я замерят с камъни (целейки се по възможност да я ударят право в главата й и да й пукнат черепа!), само я заобикалят, но изобщо, забележете, не им хрумва с нещичко да й помогнат, нещичко да й дадат, а в същото време млади хора, студенти от чужда страна, най-вероятно ислямска, най-вероятно това са студенти-мюсюлмани, подаряват на баба Марийка торба с храна, а пък преди време някакъв студент, пак от тия същите, от "лошите иноверни чужденци", падна на колене пред нея и й подаде банкнота да си купи нещо!

Това е. Има ли смисъл да се говори повече? Правете си сметката какви са нашите деца, дето в най-добрия случай просто се правят, че не забелязват човека до себе си, изпаднал в беда, да, давате ли си сметка какво показва всичко това?! Ето, по една ирония на съдбата баба Марийка всеки ден е около това училище, от което мен ме опраскаха и изгониха досущ по същия начин, по който изгониха баба Марийка от собствения й дом, ха да видим дали тия мои крайно провокационни писания за училището и за неговите възпитаници (а аз знам, че много от тях четат блога ми, а също добре знам, че почти всички учители също го четат и то най-редовно!) дали с нещичко ще повлияят на съзнанията и най-вече на поведението на въпросните възпитаници на прословутия ТЕТ-ЛЕНИН?! Щото аз бях уволнен, че съм бил "пълен некадърник", ха да видим сега на тъй кадърните учители-възпитатели (и директори най-вече!), дето ги възпитават, дали ще им хрумне изобщо нещичко да направят, та да помогнат на бабата в беда, която всеки ден е около училището и пред очите им! Да видим! Но аз какво правя, взел съм да имам претенции към младите, ами то старите (и учителите ни даже!) нима с нещо се трогват от положението на баба Марийка - и нима нещичко направиха за да й помогнат реално с нещо, колкото и малко да е то?!

Във филма "Нощите на Кабирия" на великия Фелини има една много силна сцена: проститутката Кабирия една сутрин се прибира пеша и минавайки из място, където са катакомбите (убежище за изпаднали хора, за бездомници, досущ такива като баба Марийка) среща странен човек, господин, добре облечен, който носи чувал с разни неща и ги оставя на тия изпаднали в крайна нужда и бедност хора; Кабирия го гледа с облещени очи какъв е тоя странен човек, дето се занимава с такова чудно нещо, именно да помага на крайно изпаднали, отчаяни хора; на един дава одеяло, на друг някакви дрехи, на трети - пакет с храна, на една бивша велика, но сега пропаднала и разорила се актриса дава парче кекс и тя е безкрайно щастлива от това и пр. Та Кабирия е крайно впечатлена от този толкова странен човек, дето очевидно е богат (той е там дошъл с колата си, има то хубава кола, в онези времена - 50-те години на миналия век! - с кола са се движили по-състоятелните хора), но в същото време се е загрижил за бедните бездомни хора и им помага. Тя разговоря с него по този въпрос, пита го защо и откога го прави и пр., удивена е, че изобщо има такива добри хора, абе гледайте филма, ще разберете всичко.

Та значи аз прожектирах години наред този филм на моите ученици и след това го обсъждахме, беше много интересно и полезно по моя преценка (изкуството може да постига това, което нищо друго не може!), правил съм го със съвсем ясно осъзната цел. Озлобената директорка обаче отчете това мое "своеволие" като "страшно нарушение на държавната програма и на утвърдените законни стандарти", като "недопустим учителски произвол" и използва този мой "грях" като един от аргументите си за да ме опраска и уволни! А аз исках просто да помогна на своите ученици да преживеят благодарение на истинското изкуство един действителен душевен поврат към доброто, да, този е моят тъй "непростим грях"! За това именно ме и уволниха всъщност! Не е позволено в българско училище учител да помага на учениците си да стават свободни, мислещи и по-добри личности, това се оценява, сами виждате, като "престъпление" и такива учители като мен първо ги опраскват, а в крайна сметка ги и убиват (щото са опасни и вредни за прогнилото статукво!). В нашето училище очевидно учителите следва да са бездушни и агресивни не по-малко от учениците, напротив, по-диви и озверели в злобата си трябва да са от тях: та да успяват да ги мачкат и тероризират! А такива като мен - те са просто... луди и некадърни! (Най-кадърните учители, очевидно, следва да са колкото се може по-уродливи в нравствено отношение най-вече, нали така излиза като мислим "логично", кажете де, защо така се умълчахте, драги ми дами и господа съдебни заседателки и заседатели?!)

Спирам дотук. Не злословя за да отмъщавам някому пиша тия неща, а просто разсъждавам върху тия така превъзходни ситуации на живота, които са около нас, просто се иска да отворим очи за тях и да ги почувстваме - та да постигнем огромния им смисъл. С пълни шепи смисъл можем да гребем от този така разхитителен на смисъл абсурдистки (лудешки) живот, който живеем. Ето, и изкуството много може да ни помогне, дадох пример с Фелини, чиито филми моите тъй културни и безкрайно умни "доброжелателки" от ТЕТ-ЛЕНИН оцениха - дръжте се да не паднете от стола! - като "порнографски" (!!!!!!), а аз, като съм прожектирал на учениците си филми на Фелини, съм ги бил "развращавал", бил съм "уронвал" техния "тъй светъл и чист нравствен облик" (който, явно, се изразява... в замеряне с камъни на баба Марийка и то с цел именно да й бъде пръснат черепът!)!!! (Тия неща ги пише в протоколите съда от предишно мое съдебно дяло, там може да се прочете как безскрупулни лъжесвидетелки ме плюеха точно по този великолепно абсурден и комичен начин, който даже и в мощната фантазия на великия Фелини не е могъл да се роди!!! Ето как другарките от ТЕТ-ЛЕНИН надминаха по творческа художествена гениалност дори и самия Фелини: очевидно са безкрайно кадърни, нема начин да не са страшно кадърни, нали така излиза, а, кажете де, защо мълчите, уважаеми мои дами и господа съдебни заседателки и заседатели?!)

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Опитайте се да се промените поне малко, надмогнете бездушието и почнете да правите добро, това изобщо няма да ви навреди, а и не вярвам да се охарчите толкова - колкото си мислите, колкото изглежда се боите. Майната им на парите, към които сте така пристрастени, има много по-важни неща от тях: това поне не разбрахте ли?! За тия пусти заплати душите на дявола си продадохте, мама му стара: ето това поне осъзнайте!

Хайде чао, че днес за тия думи кой знае как ще ме плюят въпросните тъй "добрички" дежурни другарки в блога, които нямат никаква спирка и никаква "упадъчно-буржоазна" морална скрупул! До скоро, живот и здраве да е само пак ще се чуем тия дни...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo