При пълно информационно затъмнение днес ще се гледа съвсем незначителното съдебно дяло за гаврата над някакъв си там напълно ненужен философ и учител!

Днес, 16 октомври 2017 г., от 10.30 часа, в Пловдивския Районен съд ще се проведе поредно заседание на съдебното дяло, водено от моя милост срещу поредното ми политически мотивирано опраскване (уволнение) от той войнствената директорка на ТЕТ-ЛЕНИН (пловдивската ПГЕЕ), където от 17 години работя като учител по философия. Ако някой се заинтересува и поиска да дойде в съдебната зала, нека да си запише номера на делото (7330, 1-ви граждански състав), та по този номер може да информационното табло в съда да открие залата.

Правя това съобщение, признавам си, с чисто изследователска цел: интересува ме дали съдебната зала и този път ще остане напълно празна, а аз - напълно сам и самотен. Преподавал съм през всичките тия години - 34, животът си дадох за образованието! - на хиляди ученици, стотици колеги ме познават, не крия, интересно ми е дали някой от всичките тях все пак ще дръзне да дойде в съдебната зала да ме подкрепи поне морално, което за мен е безкрайно важно.

Защото това съдебно дяло за мен е съдбовно: ако го загубя, това означава, че фактически ще бъда лишен завинаги от преподавателските си права, т.е. толкова бруталната репресия срещу мен от страна на самозабравите се образователни, с извинение, бюрократи ще бъде напълно успешна. Ще бъда опозорен на края на кариерата си, гаврата над мен, дето се казва, ще преживее величав апотеоз. Вярно, дялото ми не е толкова приятно и интересно (особено за медиите) както онова епично съдебно дяло, което историята и културата ще помнят винаги: имам предвид сензационното съдебно дяло в същия този съд, на което се разглеждаше световно-историческия по значимостта си въпрос за... ненакърнеността на химена на една изцяло честна пловдивска интелектуалка; знаете, туй дяло премина при огромен медиен и всякакъв друг интерес, а тук, в моето дяло, нещата, за жалост, са съвсем безинтересни и маловажни.

Затуй в залата не очаквам абсолютно никой. Информационното затъмнение пък ще бъде пълно, естествено, голяма работа: родните ни бюрократи се гаврели се с някакъв си там философ, писател и учител, с някаква си там личност се гаврели, чудо голямо, то пък философите и учителите друго освен гаври заслужават ли?!

Желая ви хубав ден! И успешна седмица! Аз сам на себе си съм си... "адвокат" (нямам си адвокат, не мога да си го позволя!), та съм доста притеснен: срещу мен ще се изправи мастит и влиятелен пловдивски адвокат, на когото директорката на ТЕТ-ЛЕНИН (ПГЕЕ) плаща с твоите, драги ми тъй великодушни данъкъплатецо, парички!

Наздраве и честито! Твоето пословично благодушие не знае никакви предели!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo