Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

четвъртък, 12 октомври 2017 г.

Дори и опраскан продължавам да си върша работата, да си изпълнявам ролята, задачата и мисията


От известно време се наблюдава съвсем необясним бум на читателския интерес към една моя книга - към книгата със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (и подзаглавие "Вечното в класическата и модерната философия"), тя е издадена от издателство ИЗТОК-ЗАПАД. Което показва и приведената статистика: за първи път ми се случва неполитическа публикация да е водеща в блога ми и то не за ден-два, а за много дълго време (седмици). Става дума за публикацията Как може да си купите книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (от сряда, 1 април 2009 г.). За кратко време се стигна дотам, че тази публикация зае второ място в класацията на популярните публикации в блога ми за всички времена, ето, убедете се сами:


Не съм проверявал дали този необичаен интерес към една книга е довел до ръст в продажбите на тази книга (това ще го проверя непременно тия дни), но ето един малък симптом, че и такова чудо е напълно възможно. Ще ви разкажа нещо удивително, което показва, че... несъмнено има Бог! Да, има Бог, ето, уверете се сами.

Вчера в късния следобед като се разхождах из града, обзет от мрачни мисли как ще преживея оставащите дни (получавам символична социална помощ за безработица, но до 15-то число, когато ми привеждат тия пари, остават няколко дни!) и решавах дилемата баничка ли да си купя (не бях обядвал) или да се върна у дома с автобуса (да, в джоба ми имаше монети само за едното, но не и за двете едновременно; да кажа и този "силно компрометиращ ме факт", но какво толкова, нали дори и великият Алеко, наричан "Щастливецът", на едно място пише, че нямал пари да си купи дори и кутия цигари: значи тия унизителни неща около битието на българките интелектуалци и писатели съвсем не са рядкост!), та значи точно в такъв един твърде неприятен момент изведнъж иззвъня телефонът ми, представяте ли си?! (Моят телефон звъни изключително рядко, с бедни интелектуалци като мен в нашите родни условия почти никой не иска да общува, причината, както си го обяснявам аз, е вероятно някакъв мистичен страх у хората да не би и тях да ги прихване... бедността; очевидно будността у Нашенско се смята за прилепчива, за силно заразна болест!) Та значи ми звънна телефонът, който не ми беше звънял комай от месеци и - о, чудо! - гласът отсреща ми каза следната напълно неочаквана радостна вест:

- Ало, г-н Грънчаров, Вие ли сте? Обаждам се от книжарницата, която е до Техническия университет, имате продадени книги, господине, имате да си вземете някакви парички!

Представяте ли си?! Та това е същинско чудо! Аз наистина съм оставил в тази малка книжарничка екземпляри от някои мои книги и броеве на списание ИДЕИ (и от списание HUMANUS също), но понеже, както си му е редът, никой не им обръща никакво внимание, може повече от година да не съм ходил в книжарничката, просто ми е крайно неудобно да минавам оттам, напразно надявайки се да получа някакви мизерни пари. А ето сега от книжарницата ми се обаждат да ме повикат, и то именно в такъв тежък за мен момент: това ако не е доказателство, че има Бог, сполай му кажете! Та ето как аз бях спасен вчера от недоимъка, който е, повтарям, съвсем нормална черта от съществуването на българския честен интелектуалец, щото безчестните ентелектуалци, знайно е, у нас са не само сито или добре хранени и поени, но са също така дори и завидно богати!

Понеже стана дума за такива екзистенциални трепети, така да се рече, ще разкажа още една историйка, така и стана дума за тия пределно лични (лични ли?!) неща (аз лично смятам, че не е толкова "лично нещо" моето опраскване щото аз все пак съм учител, а учителят, както и да го погледнем, е обществена фигура, нищо че е толкова унизен и беден!). Та ето каква история ми хрумна в този момент да ви разкажа.

Оня ден ми се наложи да карам колата си на годишен технически преглед, аз именно по тая причина и фалирах така кардинално. Отивам аз значи на обичайното място, където съм свикнал да ми преглеждат колата, имах късмет, само една кола преди мен имаше, аз се наредих зад нея и зачаках реда си. По едно време единият от майсторите, така де рече, от работещите в тоз пункт за технически прегледи се вгледа в мен, поздравих го, той ми кимна, но нещо се беше необичайно замислил. Аз, признавам си, се уплаших, знам ли, може да се заяде с мен, колата ми е възстара, над 20-годишна е бракмата ми: ами ако не мина прегледа, ако ме пратят на ремонт, само това ми оставаше?! След малко този същият човек със знак с ръката ми каза да докарам колата на рампата и там, усмихнат, ми каза следното:

- Абе вие да не сте г-н Грънчаров, учителят, дето води онова предаване по телевизията?! Как се казваше, че все му забравям името?

Казах че съм аз и че предаването са казва "На Агората", той пък ме попита какво значи думата "Агора", че все се чудел, ето сега му падна сгоден случай да попита, обясних му, че Агора значи главен площад, мястото, където някога, в Древна Гърция, се е събирало "Народното събрание", но тогава всички пълновръстни мъже са участвали в народното събрание, а не е било като сега да има "народни представители". Човекът много се зарадва, че се отпочна такъв диалог по интересна тема, а колегите му, двама, също заявиха, че редовно били гледали предаването ми, даже ми казаха следната важна за мен преценка:

- Абе г-н Грънчаров, вие хубаво ги говорите тия неща, напълно сте прав, хубаво е, че има човек като вас, който да казва истината, ама каква и ползата от цялата тази работа?! "Кучетата си лаят, керванът си върви!", нали така?! Няма и не може да има промяна, какъв тогава и смисълът?!

Аз тогава взех думата и им обясних, че има смисъл да се говори, и то пределно честно и открито, че мълчанието и мърморенето са по-лошо нещо, като се казва истината хората в един момент ще почнат да се освобождават от неверните си представи за нещата, а пък на тази основа в един момент ще почнат да се борят и за правата, и за интересите си. Ето, не е толкова страшно и по телевизия да се казва истината и то за най-важните проблеми, давам пример, че е глупаво да се страхуваме и да мълчим в наше време, нали уж сме демокрация, каква демокрация ще сме ако сме страхливи и малодушни?! Казах това, а пък един от събеседниците ми (те бяха оставили работата си и се бяха замислили дълбоко) в този момент ми рече:

- Абе така е, господин Грънчаров, ама ето, вие открито казвате истината, но се оказа, че не е толкова безопасно това, ето, вас лично ви опраскаха, уволниха ви от работа, какво спечелихте като сте борец за "правда и за свобода"?!

Каза това той, а пък третия работник, който до този момент не се беше обаждал, в този момент взе думата и рече:

- Ние често обсъждаме тук разни политически въпроси, пък и вашия случай, аз да ви кажа правичката си мисля, че тая директорка, при това жена, няма кураж сама да се е решила да ви опраска, да се държи по този начин към вас, на нея са й наредили отгоре да направи всичко това, някой от големците й е наредил да ви опраска, тя иначе няма тоя кураж да го направи по своя воля, как мислите, кой ли й е наредил да ви смачка и сгази по този грозен начин?!

Таман да зина да отвърна, другият работник, по-стар и явно нещо като лидер на тази спонтанно образувала се "група за дебати", отвърна ето какво:

- Ами той г-н Грънчаров не цепи басма на никой от управляващите, знае се кой е наредил да го опраскат, естествено че е този, който има обичай да прави такива поръчки, а именно г-н Премиеро е дал тази мръсна поръчка да ви ликвидират! Опасна работа е вашата, господине, аз лично на ваше място бих се страхувал, знаете в каква страна живеем, сам напълно правилно я наричате МУТРОЛАНДИЯ, а пък БАНДИТОСТАН лично на мен още повече ми харесва.

И така нататък, поговорихме си с тия толкова активни граждани чудесно, прегледът ми мина неусетно, обсъдихме накратко дори международното положение, какъвто си е обичаят на всички политиканстващи българи. Стигнахме дотам, че следващият клиент, който се беше заслушал в разговора ни, като му казаха да докара колата си, какво направи, се беше явно разсеял така, че в един момент затвори вратата, а пък ключовете му бяха останали вътре (аз не знам какви са тия врати да се заключват при затваряне, но е факт, че този човек вече не можеше да си отвори колата!). Пратиха да дойде ключар, аба стана голяма беля, което обаче неимоверно зарадва късметлията, по-следващият клиент, който щастлив докара колата си, пререждайки предния, стоящия преди него! Такива ми ти работи, нашенски, родни, мили, свидни, български!

Хайде да привършвам, че както съм я подкарал, скоро няма да свърша. Имам за още много други случки за разказване, ама да не се увличам. Прочее, да не забравя ето тази, която изключително много ме зарадва: като прибрах камерата вчера на протеста, точно в този момент мина един мой ученик от ТЕТ-ЛЕНИН, от моето, от нашето училище, той се зарадва че ме вижда, поговорихме си, пък на тръгване ми каза следното след като му бях казал да предаде моите поздрави на класа си:

- Господине, минете вие през училището, затъжили сме се за вас, скучно е без вас, елате, ще ви се зарадват всички да ви видят! Ще ви очакваме скоро! И ви желая успех в борбата! С вас сме, ама сам знаете, не можем нищичко да направим да ви подкрепим, щото все пак някак трябва да завършим това училище!

Обикновено така ми казват почти всички, и ученици, и колеги, с които разговарям напоследък: прав си, съчувстваме ти, но не можем да те подкрепим, щото сам знаеш - ако го направим, "ще ни разгонят фамилията"! Аз обикновено отвръщам, че нищо не могат да им направят, ала те невярващо клатят глави - по този пункт много се разминаваме във възгледите. Както и да е, това е тема за дискусии. Та виждате, дискусиите при мен не престават, нищо че съм опраскан, пак където ида, било в гаража, дето правят техническите прегледи, било на улицата, било в предаването си, навсякъде където се появя се пораждат какви ли не, коя от коя по-хубави дискусии.

Тъй че дори и опраскан аз пак продължавам да си върша работата, да си изпълнявам ролята, задачата и мисията. Такава очевидно ми е била съдбата. Бъдете здрави, хубав ден и до скоро! Не мълчете, а говорете, никой не може да ви запуши поне устата, говоренето е изключително важно, словото е най-могъщо оръжие, не го оставяйте да ръждясва...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

10 коментара:

Анонимен каза...

Лъжец!!!!!!!!!!!!!!!!!! Вижте го как нагло лъже, че хората го уважават!!!!!!!!!!!!! Не е истина това!!!!!!!!!!!!! Няма ученик в нашето училище, който да харесва Гранчаров и да го подкрепя!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Никой не харесва Гранчаров и никой не го подкрепя!!!!!!!!!!!!! Мръсникът мръсен лъже като циганин!!!!!!!!!!!! Всички от нашето училище мразят Гранчаров!!!!!!!!!!!! Мразят го защото го познават!!!!!!!!!!!! Той е най-големия лицемер и лъжец!!!!!!!!!!!!!! Такава е истината за тоя некадърник!!!!!!!!!!!!!! Единственото, за което той има талант е че е голям лъжец!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Поне това му го признаваме!!!!!!!!!!!!!!! Нищо друго не умее да прави, само да лъже умее!!!!!!!!!!!!!!!! Но сме щастливи, че той в училище повече няма да припари!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Никога вече!!!!!!!!!!!!!! Никога!!!!!!!!!!!! И никъде!!!!!!!!!!!!!!! Не само при нас!!!!!!!!!!! А навсякъде!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Не съм заместник-директорката аз, никаквице Василева!!!!!!!!!!!!!!!!!! Недей да омърсявяш нашите директорки!!!!!!!!!!!! Ние имаме най-умните и най-добрите директорки!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Интересно ми е на този изрод, когато слага удивителни знаци, плюнки ли хвърчат от устата, или му тракат зъбите.
Каменов

Мария Василева каза...

Що не кажеш коя си? Само никаквици не смеят да говорят от свое име!От какво те е страх?

Мария Василева каза...

Що не кажеш коя си? Само никаквици не смеят да говорят от свое име!От какво те е страх?

Анонимен каза...

От нищо не ме е страх. Не съм никаквица. Учителка съм. Но не искам да си сложа името защото ще си го оцапам в този гнусен жълт блог. Аз имам авторитет сред учениците си и не мога да си калям името като го слагам в тази мръсотия. Това е причината. Блогът на Гранчаров е толкова ниско в морално отношение че не мога да допусна да си слагам името в него.

Анонимен каза...

Мария Василева,
Аз нямам име нямам очи, нямам лице, нямам мозък, нямам гръб, нямам доблест, нямам срам, нямам смелост, нищо нямам. Някоя ме наричат Амеба.

Анонимен каза...

Стига сте писали с този интелигентско/високоинтелектуален стил - нищо не се разбира в горните коментари!!!!!!! Пишете по-простичко за да се разбира истината!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Василева, говориш си със самия Грънчарич. :-)

Ангел Грънчаров каза...

Последната другарка всъщност е първата, тази с многото удивителни :-) Поне за това говори съвпадението на айпитата им. Тази "моралната с многото удивителни" всъщност е една клеветница и лъжкиня.