Приятно гледане, приятни размисли!
ДОБАВКА: Баба Марийка тази сутрин беше съвсем мокра от дъжда, валял цяла нощ; оплака ми се, че била изкарала една напълно безсънна и кошмарна нощ, не могла да мигне, всичко в нейните свърталища (та спи под тераси на блоковете) било мокро! Покрай нея щукаше поток от човекоподобни същества, абсолютно безразлични към нея, отдадени на самодоволството си, добре облечени в топлите си дрехи (и обути в топли обувки); баба Марийка обаче беше почти боса, пръст на единия й крака се подаваше от скъсаните й летни обувки, тя направо си трепереше от студ (седеше направо на цимента). Поговорихме си, част от разговора ни го има тук. Попитах я иска ли да идем до близкия магазин да й купя някакви евтини обувки и чорапи; отказа; каза ми, че искала да настине и да умре. Отидох все пак и й купих едни обувки, за щастие й станаха, можа да вкара в тях своите стари, с деформирани пръсти стъпала. Баба Марийка закусваше закуска (сандвич), подарен й току-що от някакъв студент, турчин или грък (те често й помагат с нещичко, явно са възпитани, че на стари хора в това положение е грехота да не помогнеш). В същото време минаващи покрай нас бивши мои ученици (забързани да си купят закуска) весело-подигравателно се смееха на бившия си учител по етика (и по философия), който разговаряше с тази "мръсна клошарка", с този "социален отпадък" (Така, предполагам, възприемат баба Марийка тези наши деца и внуци, от реакциите им съдя за това, правете си сметка какво показва, показва как сме ги възпитали - за разлика от нашите съседи, гърците и турците, които съвсем иначе възпитават своите деца и внуци! Прочее, баба Марийка всеки ден е обект на присмеха, на подигравките, на псувните на тази наша "бодра смяна", тя също така често е прицел или мишена на запращаните от тях по нея камъни!) Толкова. Бъдете здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
11 коментара:
За щастие не всички деца са безразлични към страдащи хора. Имаме чудесни деца! А това,че има и други са виновни родителите им...
Калина Врабевска-Радева
Дано сте права. Вие своите собствени деца ли имахте предвид или се изказахте по принцип? А в какво по-точно, простете, се изразява НЕБЕЗРАЗЛИЧИЕТО им? Правят ли нещо за да ПОМОГНАТ на някое конкретно човешко същество - или само на думи "съчувстват"?
А защо бабата не се е прибрала на сухо и топло в наетата и квартирата? Вместо да мръзне по нощите ?
Всички са виновни, само бабата нищо не знае ..
Липсата на емпатия свидетелствува да духовна нищета.
Нима тези, дето хвърлят по нея камъни и я обиждат, са невинни?
Не са невинни, но никой не би хвърлял камъни по нея, ако си седеше на топло в квартирата.
И освен ако целта не е да я ползвате като пример за това колко са лоши околните, би било добре енергията да отиде в посока убеждаването и да не спи на улицата.
По Вашата логика, не тези, които хвърлят камъни, извършват престъпление, а бабата, че си е позволила да ходи по улицата!
Да, по "логиката" на ГАД-овете (и на техните защитници) който не иска да бъде замерян с камъни, не следва да ходи по улицата. Не само нощем, но и денем. Улицата принадлежи на хулиганите, който ходи по нея рискува да попадне под техните камъни. (Баба Марийка беше ударена с камък по главата, заради което се наложи да й шият раната в болницата, малко преди 12 чака на обед!)
Такова е положението в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ...
В момента адски много ми напомняте на тази ситуация : https://pics.me.me/gondor-calls-for-aid-my-thoughts-and-prayers-are-with-22454633.png
Написах доста дълъг пост, но осъзнавам, че е безсмислено да водя такава дискусия тук.
Всички са морални, но бабата спа месеци на улицата без никой да я прибере вкъщи. Всеки има едно свободно диванче... Дори да няма, на килима да я бяхте сложили, пак щеше да е по-добре от колкото под терасите
Но в това е безсмислено сочене с пръст. Осъзнайте най-накрая, че с бабата нещо не е наред и има нужда от специализирана помощ!
Никой с целият си акъл не би спал под терасите, ако му е намерена квартира (а от прочетенето такава има от поне седмица).
А в играта на сочене с пръст мога да съм адски добър. Все пак аз съм на 1500 км от Пловдив, и от тук мога да соча целият град, като провалил се в този тест. Но това няма да помогне на бабата, нито имам нужда от това.
И да, Гад съм, задавам гадни и неудобни въпроси.
Баба Марийка нямаше да спи на улицата, ако не беше изгонена от собственото си жилище. Тя така разбира свободата си и постъпва в нашите очи нелогично, но не замеря никого с камъни и никого не обижда.
Дано сaм да го преживеете същото на стари години - да Ви замерят с камъни, ако не си седитe на топло в квартирата.
Оф, поредният емоционален пост, който нищо не казва, нито насочва към евентуално решение на проблема ....
Прекрасни пожелание иначе, тфа ще да е някой адски морален човечец :D
Нямам проблем със замерянето с камъни. Само си пожелавам близките ми да имат здравият разум да ме приберат на подходящо място, ако се държа като баба Марийка. А не да се плюнчат за лошото поколение, докато ме замерят с камъни :D
Публикуване на коментар