Не мога да мълча, ако в този момент замълча, сърцето ми ще се пръсне от напрежение: аз съм устроен така, че не мога да мълча!

Пловдивският директорски синдикат в образованието успя да ми отмъсти за протеста, който проведох пред сградата на РУО-Пловдив: уволниха съпругата ми!

Опраскаха я, уволниха я от работа, тя едва успя да си намери работа като възпитателка в училището на едно крайпловдивско село (въпреки че има две магистратури: по английски език и по начална училищна педагогика заради мен тя много трудно си намира работа, от постоянното й място Директорско-инспекторският синдикат пък я уволни точно по времето, когато провеждах своя първи протест за свобода в образованието!), значи намери си работа на 15 септември, сега малко повече от месец по-късно, я уволниха! Изглежда директорът на това селско школо не е знаел кого точно назначава, не е бил наясно съпругата на какъв "зъл враг" на директорската мафия назначава на работа, затова, бидейки така неориентиран, я е назначил, ала ето, Синдикатът на директорите и инспекторите от пловдивското образование се е намесил, обяснили са му на заблудения, на допусналия такава непростима грешка другар какво трябва да направи, той, разбира се, е изкозирувал - и я уволни внезапно в петък, преди няколко дни!

Милата ми съпруга си идва в петък вечерта от работа крайно разстроена, но е решила да скрие от мен случилото се - за да не се ядосвам, за да не съсипе и без това крехкото ми здраве (страдам от тежко сърдечно заболяване), за да ме спаси от напрежението поне някой и друг ден; да, обаче аз усетих, че е крайно разстроена и много пъти я питах какво е станало, тя се опитваше, горката, да ме излъже, нищо нямало, не знам си какво. Заминах за събота и неделя при болната си майка както винаги правя в последните две години (нея няма кой да я гледа в почивните дни, иначе като инвалид през седмицата има "социална асистентка"), а в понеделник сутринта съпругата ми се престори че отива на работа; и така кри до вчера, когато я сварих разплакана и тя призна: в петък, в голямото междучасие, безжалостните сатрапи я извикали и й връчили документа за посичането й!

"Причината" за този волунтаристичен акт, естествено, е лъжлив: "несправяне с работата" (!!!). "Мотивирали" се така: два дни преди уволнението й в селото идва цирк и се настанява до самото училище; децата от занималнята веднага след часовете вместо да отидат в класната стая, естествено че отишли да зяпат тъй интересните им циркови животни; възпитателката им опитала да ги вкара в класната стая, където се провежда занималнята, но неколцина дечица, от най-недисциплинираните, не се подчинили и продължили да си гледат животните; е, после, като се нагледали, и те влезли в занималнята; както и да е, за това "непростимо произшествие" било обаче докладвано от бдителни другарки-учителки (които, очевидно, едва са удържали в същото време в класните стаи своите деца - щото, разбира се, и техните ученици са искали да идат да гледат тъй интересните им животни от цирка!).

Та ето по този съвсем фалшив предлог уволняват съпругата ми, това, разбира се, е изобретено за замазване на истината, ясно е, че е уволнена по нареждане на тъй безжалостния Директорски синдикат, който никога няма да ми прости моето бунтарство; интересно е, че пак точно по време на провеждането на протеста ми (аз го възобнових в началото на октомври, провеждах го този път пред сградата на РУО-Пловдив!) уволняват съпругата ми, досущ по същия начин я уволниха през май, в дните когато провеждах първия си граждански протест за свобода в образованието!

Виждате сами, че арогантността на тази директорска "образователна", с извинение, мафия е колосална, безочието им не знае никакви граници! Виждате ли как на дело потвърждават моите констатации че са се самозабравили, че произволът, беззаконията и гаврите за тях са всекидневие, че действат по изцяло мутренски начин; очевидно и те, както всички други мутри, не знаят друго освен да... опраскват, освен да мачкат и да унижават жертвите си, да, освен най-грозно и нагло да тъпчат човешкото и учителското достойнство на своите жертви! Само това могат, само това и правят - и е потресаващо, че не изпитват и капчица неудобство, че се държат по тоя самодискредитиращ ги начин: очевидно самозабравянето им е безгранично, колосално!

И ето, късна есен е, идва зима, а ние и двамата със съпругата ми, и двамата учители, сме опраскани, сме безработни, не си представям как ще оцелеем, как ще оживеем през идващата зима! Разбира се, тия властващи наглеци от "образователно-възпитателната сфера" не знаят що е човещина, не, те знаят само едно нещо: безжалостно да мачкат ония, които са имали дързостта да се противопоставят открито на беззаконията им, те знаят само това: да отмъщават без капка милост на враговете си! Не зная какво да правя, от възмущение (заради толкова крещящата несправедливост!) от вчера сякаш не съм на себе си, старая се да не се ядосвам, щото сърцето ми е много зле, като едното нищо ще ме повали тази поредна бюрократична наглост! Ясно е, че съпругата ми въпреки случилото се ме умолява да си мълча, щото ако направя нещичко да покажа, че протестирам, тя, горката, също като мен никога няма да си намери работа в нито едно от владенията на тъй солидарната в защитата на своето всевластие директорска мафия.

Пиша това на своя глава, скришно от съпругата си (след безсънните нощи тя в момента, милата, е заспала най-сетне!) щото не мога да мълча, щото ако в този момент замълча, сърцето ми ще се пръсне от напрежение: аз съм устроен така, че не мога да мълча, ако замълча от напрежение наистина ще ми се пръсне в един момент сърцето! Та не зная наистина какво да правя, най-лошото е, че поради тия две поредни нейни уволнения (през май и сега, през октомври) тя няма вече никакво право на социално обезщетение за безработица. А при това положение да подава документи за работа в друго училище е съвсем безсмислено: директорският синдикат има власт и влияние навсякъде и няма да позволи на никой директор да я вземе на работа, а пък и никой директор сам няма да дръзне за направи нещо, което няма да се хареса на стоящия над него директорският синдикат (и на... "войводите" на училищните директори от РУО-Пловдив)!

Да, не съм си измислил това нещо: има съвсем официално такъв директорски синдикат, да, има и такова чудо невиждано, той е към КНСБ, нищо чудно и към СБУ да се е регистрирал, в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, знайно е, няма невъзможни неща! Ето, имаме си и синдикат за защита на правата на... директорите на пловдивските (и от областта) училища, който се бори срещу ония учители като мен, които с нещо застрашаваме всевластието на въпросната арогантна и самозабравила се бюрократично-директорска мафия в образованието! Имам категорична забрана от съпругата си да пиша каквато и да било жалба по този случай, нея просто я е страх, че ако по въпроса се разшуми, тя никога няма да си намери работа в нито едно училище! (Моята теория пък е, че и ако не се разшуми, ако и да не пиша жалба, тя пак няма да си намери работа в нито едно училище!) Борбата, виждате сами, вече е безмилостно жестока, борбата, надявам се, забелязвате, се води по изпитания комунистически начин: другарките и другарите вече са готови направо да убиват (вярно, засега не с куршум, а с... глад, унижения и мъки!) жертвите и най-вече - враговете си като мен (нищо че сме малко откритите врагове на тази мафия, очевидно за нея сме крайно опасни - и затова ни трепят като мухи!)!

Не зная наистина какво да правя. Пиша това, а съм направо съсипан от безсилие. Страхът е така кошмарен, че никой не смее и дума да каже в подкрепа на нас, жертвите, имам предвид работещите в сферата на образованието, които са направо парализирани от страх! (Знаете случая с колегите от училището в Раковски, първо ми обещаха да напишат писмо в моя защита, адресирано до съда, а след това някой им подшушна, че много ще съжаляват ако сторят това, те се изплашиха и не посмяха да пишат писмо, камо ли пък да събират подписка; да, страхът в училищата е кошмарен, никой не смее да даде знак, че е против беззаконията на самозабравилата се директорска мафия!) Положението е отчайващо. (Никой действащ пловдивски учител или ученик не посмя да дойде да ме подкрепи в съдебната зала, никой!!!) Аз вече си извоювах привилегията да съм нещо като прокажен: даже на улицата колегите ми като ме срещнат хукват да бягат - за да не им се наложи дори да ме погледнат, камо ли пък да ме поздравят! Аз такова чудо не съм очаквал да е възможно: живеем уж във второто десетилетие на XXI-вия век и то в европейска и демократична, с извинение, България, пардон, МУТРОЛАНДИЯ!

Спирам дотук! Ще мисля какво да правя. Медиите, естествено, също мълчат; ако поне медиите не мълчаха така поголовно, може би произвола на толкова арогантната властващата мафия-бюрокрация-олигархия нямаше да е така повсеместен, но ето, медиите мълчат и по тази причина арогантността на властващите не знае предел! Нищо де, нека да мълчат журналистите и репортерите, и те трябва хляб да ядат, зима иде, никой не бива да пострада заради някакви си там глупави идеали от рода на "човешки права", "свобода на словото" или свобода, опази Боже, на медиите!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Здравето, казват, се крепи на... търпението и на мълчанието, мълчете си и вие за всичко: сакън, да не се осмелите да покажете, че за нещо сте дръзнали да роптаете! "Преклонена главица сабя не я сече!", "Срещу ръжен не се рита!", "Мълчанието е злато!", "Език кости няма, но кости чупи!" и прочие, и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири... да продължавам ли още с изброяването на най-унизителните "благомъдри" български поговорки?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo