Из: Кои са по-скъпи на учителските сърца – българските герои или съветските пропагандатори на сталинизма?, Автор: Д-р Виолета К. Радева
Чакаме просперитет и справедливост, а живеем в среда, идеологически отровена от марксизма-ленинизма
... В последно време усилено се говори за това, че образованието е приоритет на правителството. Реформите в тази област залегнаха в предизборната програма на партия ГЕРБ, бяха изведени като една от най-важните задачи на кабинета Борисов 3. Предприемат се законови промени, отделят се значително повече средства, но обществото се е вторачило във външни белези на тази реформа: дали да има цветни и черно-бели учебници; да се закрие ли училището в Долно Уйно или да продължи съществуването си заради 10 деца, които в повечето случаи ходят насила на училище или се водят само номинално като ученици, за да си получават заплатите местните учители; как да бъдат вкарани в класните стаи циганчетата против волята на родителите им и т.н.
Но сравнително малко хора обаче си дават сметка, че никаква формална реформа в българското образование няма да промени плачевното му състояние. Защото въпросът не е само до парите, до заплатите на учителите, до сградите, компютрите и задържането на учениците. Докато съдържанието на учебните програми не бъде променено и изчистено от болшевишко-комунистическата идеология, от лъжите, с които са пълни учебниците по история и по българска литература, никаква реформа няма да успее!
Конкретният повод за тези горчиви редове е известният вече конфликт между директорката на 36-то столично училище и Инициативния комитет за възстановяване на предишното му име „Ген. Иван Колев”, което то е носило до 1952 година! След това училището е наречено на основоположника на тъй наречения „метод на социалистическия реализъм” и всепризнат апологет на Сталин и сталинизма, знаме на болшевизма, председател на Съюза на съветските писатели Максим Горки. С цялата мощ на своето положение госпожа директорката не само се опълчва на Инициативния комитет. Опирайки се върху гърба на подчинените си учители, тя взема решение, което е извън нейните прерогативи и е в компетенциите на Столичния общински съвет! Не мисля, че ще употребя неточна дума, ако кажа, че това е истинска наглост! Няма да се спирам подробно върху изложените от др. Директорка абсурдни, нелепи в същността си аргументи в защита на сегашния патрон на училището. Интересуващите се могат да се запознаят с тях чрез публикации на Инициативния комитет в социалната мрежа. Те са скандални, антибългарски, лъжливи! Те са ярка илюстрация за духа, в който се учат и възпитават децата на съвременна демократична България. Те показват на чии интереси и на коя чужда държава служат голяма част от българските учители и преподаватели в университетите.
Пак ще кажа: никакви формални реформи не могат да обновят българското образование и да го приближат до равнището на съвременните европейски, демократични, хуманни по целите и съдържанието си образователни институти, докато не се промени СЪДЪРЖАНИЕТО на учебните програми по история и по литература за всички класове и степени! Никакъв напредък – духовен, нравствен, икономически дори няма и не може да има у нас, докато училища носят имената на комунистическо-болшевишки идеолози и политици; докато градове, улици и площади, особено в по-малките населени места, все още се наричат „Георги Димитров”, „Партизанска”, „Лиляна Димитрова”, „Вела Пеева”, „Комсомолска” и тъй нататък, и тъй нататък... Всеки може да посочи десетки не, стотици, хиляди такива примери!...
... Защото целта на нашето образование изглежда не е да възпита добри, мотивирани граждани, които обичат родината си, а завистници, мързеливци, готованци, приемащи за нещо нормално и естествено „враговете на народа” да бъдат унищожавани и за които насилническият тоталитарен режим, с който уж се разделихме преди почти три десетилетия, е едва ли не „златна епоха”!
За разлика от други бивши страни от соцлагера, у нас нямаше нито лустрация, нито декомунизация. Затова сме и на последно място и кретаме като костенурки по пътя на своето пълно приобщаване към семейството на демократичните европейски държави. Необходимо е, убедена съм, много, много повече хора да проумеят, че докато не се извърши съдържателна промяна в обучението по история, литература и останалите хуманитарни дисциплини в училище и в университетите, ще тъпчем на едно място и обезкръвяването на България ще продължи.
Ще завърша с една класическа фраза: КАРТАГЕН (духовният)ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗРУШЕН! (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ (Непременно прочетете и КОМЕНТАРИТЕ там)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар