Ето защо философите са така силно мразени, а простаците - така силно обичани от "народа"

Щото мнозинството от хората са крайно инертни и "... едно си знаят, едно си и баят", като бабите! :-) И по тази причина философът често става ненавистен на ония, които държат да не бъдат смущавани в обичайните си възприятия и преценки за нещата, т.е. ония, не желаят да се затрудняват и да мислят, щото като ти се разклатят възприятията, ще ти се наложи и да преосмислиш позициите си...

Хората са привикнали да са спокойни, уверени и постоянни във възгледите си, ала животът се мени, как тогава ние самите и нашите възгледи да могат да си стоят все същите?! Философите пък подтикват към загуба на спокойствието, подтикват към безпокойство, към вечно недоволен дух... ето на това основание и са толкова неприятни...

На това основание не само философите, но и другите мислещи и правдолюбиви хора са недолюбвани от масовия човек, оттук пък може да се схванат основанията на тъй чудния феномен защо немислещите, инертни, инак казано простите хора са така харесвани - дотам, че в наши условия сред тях си избираме дори и управниците!

По тази причина сами си правете извода какво означава да те овладее ненавист към някой философ! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo