ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

понеделник, 2 октомври 2017 г.

Методът на "мозъчната" атака - brainstorming-ът - стимулира мисленето и творческата активност



... Психологът А. Осбърн се счита за баща на класическата мозъчна атака – brainstorming-a, която означава използване на мозъка за щурмуване на творческите проблеми, което се осъществява в група. През 1953 година излязла книгата му – "Приложно въображение" (Applied Imagination), в която били описани принципи и процедури на творческото мислене.

Дефиниране на понятието

Методът на мозъчната атака (на английски – brainstorming) се използва за стимулиране на творческата активност на учениците по дадена тема или въпрос. Работата се провежда с група ученици и включва: генериране на идеи, анализ на проблемна ситуация, оценка на идеи и генериране на контраидеи. Поощряват се шегите, репликите, непринудената обстановка. Учениците свободно изказват идеи или мнения без каквато и да било оценка или обсъждане на техните идеи или мнения. Идеите се записват от учителя на дъската или на постер, а мозъчната атака продължава дотогава, докато не се изчерпят идеите или не завърши определеното за мозъчната атака време.

От всички изказани идеи се избират най-подходящите за използване на практика.

Етапи и правила на мозъчната атака

Правилно организираната мозъчна атака включва три задължителни етапа:

1. Предварителен етап - постановка на проблема. В началото на втория етап проблемът трябва да бъде точно формулиран.

2. Генериране на идеи. Основният етап, от който много зависи успехът на цялата мозъчна атака. Затова е важно да се спазват правила през този етап. Те могат да бъдат следните:

- главното е количеството на идеи, като не се налагат никакви ограничения, защото колкото по-голямо е количеството, толкова по-високо ще е качеството при творческото решение на проблема;

- пълна забрана по отношение на критиката, а също и на положителната оценка, до момента, в който не се изкажат всички идеи;


- след като се дадат всички предложения, необичайните, оригиналните и даже абсурдните идеи, се приветстват, както и аналогиите;

- следва комбиниране и подобряване на всяка идея: първоначалните идеи могат да се развият, а старите - да бъдат модифицирани, изменени или обединени от новите;

- задължително е отсъствието на злокачествени конфликти и налагане на лидери;

- равноправно участват всички, което включва даване на думата на плахите участници и задържане на най-активните и авторитетните;

- йерархически се провеждат на обсъжданията: в началото максимално широко, а след оценка на перспективността на вариантите се стеснява чрез подбор на най-добрите;

- използва се демократичен стил на провеждане на метода от страна на водещия, който влиза в ролята на посредник и е отговорен за успешното провеждане на метода, за който се изисква създаване на творческа, целенасочена и безконфликтна атмосфера и умение да се направлява ходът на дискусията

3. Групиране, подбор и оценка на идеите. Този етап често се забравя, но именно той позволява да се подберат най-ценните идеи и да се види окончателният резултат от мозъчната атака. През този етап, за разлика от втория, оценката не се ограничава, а напротив – приветства се. Методите на анализа и оценките на идеите могат да бъдат най-различни. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: